Дилия Оуенс
Където пеят раците (24)

Двадесет и трета глава
Раковината

1964 година

Вечерта, след като беше срещнала Чейс Андрюс на кея на Джъмпин, Кая седеше на кухненската маса под леко примигващия газен фенер. Беше започнала отново да си готви и дояждаше вечерята от питки със суроватка, репи и шарен боб, докато се хранеше, четеше. Но мисълта за пикника с Чейс на другата сутрин размиваше всяко изречение.

Тя стана и излезе в нощта под млечната светлина на непълната луна. Мекият въздух се диплеше като коприна около раменете й. Лунната светлина чертаеше неочаквана пътека през боровете и подреждаше сенките им в рими. Кая тръгна като сомнамбул, докато луната се измъкваше гола от водите и се катереше клон по клон нагоре по дъбовете. Лъскавата кал в лагуната сияеше в силната й светлина и хиляди светулки блещукаха в гората. Облечена в бяла рокля втора ръка, с бухнала пола, Кая размаха бавно ръце във въздуха и започна да танцува под песента на цикадите и петнистите водни жаби. Плъзна длани по хълбоците си и нагоре по врата си. После ги придвижи по бедрата с образа на Чейс Андрюс пред очите си. Искаше й се той да я докосва по този начин. Задиша по-дълбоко. Никой не я беше гледал така, както я гледаше той. Дори и Тейт.

Продължи да танцува сред бледите крилца на еднодневките, пърхащи над ярко осветената от луната кал.

На другата сутрин, след като заобиколи полуострова, видя Чейс в яхтата му близо до брега. Тук на дневна светлина действителността я беше изпреварила и я чакаше. Гърлото й пресъхна. Кая се насочи към плажа, слезе от лодката и я затегли, дъното й захрущя по пясъка.

Чейс се изравни с нея, дрейфуваше по течението.

— Здравей.

Кая го погледна през рамо и кимна. Той слезе от яхтата и й подаде ръка — дълги загорели пръсти и отворена длан. Тя се поколеба — да докосне някого, означаваше да му даде част от себе си, част, която никога нямаше да си върне.

Въпреки това сложи леко ръката си в неговата. Той й помогна да се закрепи, докато стъпваше на кърмата и сядаше на тапицираната скамейка. Денят сияеше, топъл и ясен, и Кая, облечена с отрязани до коленете джинси и бяла памучна блуза — костюм, който бе прекопирала от другите, — изглеждаше нормално. Чейс седна до нея и тя усети как ръкавът му се плъзва леко през ръката й.

Чейс подкара леко яхтата към океана. Откритото море я залюля по-силно от мочурището и Кая знаеше, че от морското люшкане ръката й ще се отърка в неговата. Това предчувствие я накара да забие поглед точно пред себе си, но тя не се отмести.

Най-сетне ги подхвана по-голяма вълна — нагоре и надолу — и ръката му, силна и топла, погали нейната. Отдръпваше се рязко и отново я докосваше при всяко повдигане и падане на лодката. А когато се озоваха в мъртво вълнение, бедрата им се сблъскаха и дъхът й секна.

Докато поемаха на юг покрай брега — единствената яхта в безкрайността — Чейс даде газ. През следващите десет минути покрай линията на прилива се стелеха километри плажове с бял пясък, защитени от другата част на света от плътна гъста гора. Пред тях във водата Пойнт Бийч се разпери като бляскаво бяло ветрило.

Чейс не беше проронил и дума след поздрава, тя пък изобщо нищо не каза. Той плъзна яхтата на брега и сложи кошницата с храната за пикника в сянката й.

— Искаш ли да се разходим? — попита.

— Да.

Закрачиха покрай водата, всяка вълничка завихряше малки водовъртежи около глезените им и после се оттегляше към морето със засмукващ звук.

Чейс не я държеше за ръка, но от време на време съвсем естествено пръстите им се докосваха. Понякога коленичеха, за да разгледат някоя раковина или кичур прозрачни водорасли, които артистично се виеха на спирала. Сините очи на Чейс бяха игриви, той често се усмихваше. Кожата му беше силно загоряла като нейната. Двамата бяха високи, елегантни и си подхождаха.

Кая знаеше, че Чейс е предпочел да не завършва колеж, а да работи при баща си. Той беше забележителността на града, пуякът мъжкар. И някъде дълбоко в себе си Кая се тревожеше, че тя самата също е произведение на плажното изкуство, някаква рядкост, която той ще повърти в ръце, а после ще хвърли обратно на плажа. Но продължи да върви. Беше дала шанс на любовта, сега искаше просто да запълни празнините. Да притъпи самотата, докато огражда сърцето си със стени.

След около половин километър Чейс застана пред нея, поклони се ниско и я покани подчертано с ръка да седнат на пясъка и да се облегнат върху голям плавей. Заровиха пръстите на краката си в белите пясъчни кристали и се отпуснаха назад.

Чейс измъкна от джоба си хармоника.

— О — каза тя, — ама ти свириш.

Усети думите си някак грапави върху езика.

— Не много добре. Но когато имам публика, облегната върху плавей на плажа…

Със затворени очи той засвири „Шенандоа“^[1], пръстите му пърхаха по хармониката като птици, затворени зад стъкло. Песента беше хубава и тъжна като зов от далечен дом. След това Чейс спря рязко насред песента и вдигна една раковина, малко по-голяма от петцентова монета, кремавобяла, с ярки пръски червено и пурпурно.

— Хей, я погледни — каза.

— О, това е Pecten ornatus, пъстра кръгла мида — отвърна Кая. — Срещам ги много рядко. Има много от този род тук, но точно този вид обикновено се заселва на юг от тази ширина, защото тези води са твърде студени за тях.

Той я зяпна. От всички клюки в нито една не се споменаваше, че Момичето от мочурището, „момичето-което-не-може-да-казва-по букви-куче“, знае латинските имена на мидите, къде се въдят — и защо, за бога.

— Не знам нищо за това — каза той, — но виж тук, извита е.

Малките крилца от двете страни на мидата бяха огънати и в основата й бе скътана съвършена дупчица. Той обърна мидата в дланта си.

— Ето, запази я. Ти си по мидите.

— Благодаря — и тя я плъзна в джоба си.

Чейс изсвири още няколко песни и завърши с потпури от мелодии от южните щати, после се върнаха при кошницата за пикник и седнаха върху карираното одеяло да хапнат студено пиле, солена пушена шунка с питки и картофена салата. Кисели краставички с копър. Парчета четирислойна торта с един пръст карамелена глазура. Всичко това беше домашно приготвено и завито във восъчна хартия. Чейс отвори две бутилки кола „Ройъл Краун“ и наля в пластмасови чашки — първата газирана напитка в живота й. Щедрата трапеза за нея беше невероятна със старателно сгънатите хартиени салфетки, пластмасовите чинии и вилици. Имаше дори миниатюрна солничка и пиперничка. Сигурно майка му ги беше опаковала, помисли си тя, без да знае, че Чейс отива на среща с Момичето от мочурището.

Говореха само за морските създания — за плавния полет на пеликаните и подскачащите брегобегачи, — не се докосваха и рядко се смееха. Когато Кая му показа неравната редичка от пеликани във въздуха, той кимна и се примъкна по-близо до нея, така че раменете им леко се докоснаха. Когато тя го погледна, Чейс вдигна брадичката й с ръка и я целуна. Докосна леко врата й, а после пробяга с пръсти по блузата до гърдите й. Започна да я целува по-настойчиво и да я държи по-здраво, заобляга се назад, докато накрая и двамата легнаха на одеялото. Чейс бавно се плъзна върху нея, притисна слабини между краката й и с едно движение вдигна блузата й. Тя рязко отметна глава, измъкна се изпод него с блеснали очи, по-черни и от нощта. Дръпна блузата си обратно.

— Леко, леко, всичко е наред.

Кая продължи да лежи с разпиляна по пясъка коса, с пламнало лице, леко отворени алени устни — зашеметяващо красива. Чейс предпазливо протегна ръка да докосне лицето й, но тя скочи и се изправи по-бързо от котка.

Дишаше тежко. Снощи, докато танцуваше сама по брега на лагуната, докато се люлееше в ритъма на луната и еднодневките, тя си въобразяваше, че е готова. Мислеше си, че е научила всичко за чифтосването от гугутките. Никой не й беше казал нищо за секса и единственият й опит в любовната игра беше с Тейт. Тя обаче познаваше подробностите от книгите по биология и беше видяла достатъчно живинки да се чифтосват — и това не беше само като „си триеха дупетата“, както й беше казал Джоди, — беше видяла много повече, отколкото мнозина други.

Но поведението на Чейс тук беше твърде безцеремонно — пикник, после чифтосване с Момичето от мочурището. Дори и птиците мъжкари ухажваха известно време женските, като се перчеха с искрящите си пера, строяха беседки, играеха невероятни танци и пееха любовни песни. Да, Чейс беше направил пиршество, но тя струваше повече от порция печено пиле. И песничките от южните щати не се брояха за любовни песни. Кая би могла да предположи, че нещата ще се развият точно така. Мъжките бозайници пърхаха само когато са разгонени.

Докато двамата се гледаха, тишината натежаваше, нарушавана само от дишането им и звука на разбиващите се вълни. Чейс седна и посегна да я хване за ръката, но тя се дръпна.

— Съжалявам. Всичко е наред — каза той, докато се изправяше.

Вярно е, че беше дошъл да я изчука, да е пръв, но бе запленен от вида на тези пламтящи очи.

Опита отново.

— Хайде, Кая. Казах, че съжалявам. Да забравим случката. Ще те закарам до лодката ти.

При тези думи тя се обърна и тръгна през пясъка към гората. С леко поклащащо се издължено тяло.

— Къде отиваш? Не можеш да се върнеш оттук. Ще вървиш с километри.

Но тя вече се беше скрила в дърветата и затича по траекторията на птичия полет — първо навътре в сушата, а после напряко през полуострова към лодката си. Местността й беше непозната, но косовете я поведоха през мочурището из сушата. Не спираше пред блатата и деретата, прецапваше напряко потоците и прескачаше нападалите дървета.

Най-сетне се преви на две и падна на колене, дишаше тежко. Ругаеше със старомодни думи. През ругатните й риданията не можеха да избият на повърхността. Но нищо не можеше да спре онзи срам, който я изгаряше, и болезнената тъга. Беше се подмамила от простичката надежда да общува с някого, всъщност да бъде желана, да бъде докосвана. Но тези забързано опипващи я ръце само взимаха, не споделяха и не даваха.

Заслуша се дали Чейс не е тръгнал подире й, без да е сигурна дали иска той да се промъкне през храстите и да я хване, да помоли за прошка. Ядосваше се отново и отново. После се изправи изтощена и измина останалия път до лодката си.