Дилия Оуенс
Където пеят раците (20)

Деветнадесета глава
Все пак май имаше нещо

1968 година

На сутринта, след като прочете втория доклад от лабораторията, и на осмия ден, след като бяха открили тялото на Чейс Андрюс в тресавището, заместник-шериф Пардю отвори с крак вратата на полицейското управление и влезе вътре. Носеше две мукавени чашки кафе и плик с горещи понички — току-що извадени от фритюрника.

— О, човече, мирише на заведението на Паркър — каза Ед, когато Джо остави всички тези благини на бюрото.

Всеки си извади по една огромна поничка от кафявия плик с мазни петна. Премляснаха звучно и си облизаха пръстите, изцапани с глазура.

Като се прекъсваха един друг, и двамата обявиха:

— Е, научих нещо.

— Давай — каза Ед.

— Разбрах от няколко източника, че Чейс е правел нещо в мочурището.

— Правел нещо ли? В смисъл?

— Не съм сигурен, но някакви мъже в Проклетата бирария казаха, че преди около четири години започнал да ходи често сам в мочурището, бил много потаен. Пак ходел за риба или с яхтата с приятелите си, но често пътувал сам. Мислех си да не се е забъркал с някакви наркомани или нещо още по-лошо. Да е оплел конците с някакви наркогангстери. Легнеш ли с кучета, ще те полазят бълхи. Или както в случая, изобщо няма да станеш.

— Не знам. Беше момче спортист, трудно ми е да си представя, че се е забъркал с наркотици — каза шерифът.

— Някога беше момче спортист. И въпреки това мнозина от тях се забъркват с наркотици. Преминат ли дните на величие за героя, търсят тръпката другаде. Или пък може да е имал там жена.

— Едва ли в мочурището има дами по неговия вкус. Той се мотаеше само с каймака на Баркли. Не с измета.

— Ами може да е решил, че е паднал под социалното си ниво, и вероятно затова е бил толкова потаен.

— Вярно — каза шерифът. — Във всеки случай, каквото и да е правел, това открехва нова страница от живота му, за която не знаем нищо. Да се поразровим и да видим с какво се е занимавал.

— Ти също каза, че имаш нещо ново?

— Не съм съвсем сигурен. Обади се майката на Чейс, каза, че имала да ни съобщи нещо важно по случая. Нещо, свързано с някакъв гердан с раковина, който той непрекъснато носел. Тя е убедена, че това е следа. Иска да дойде и да ни разкаже.

— Кога ще дойде?

— Днес следобед, съвсем скоро.

— Няма да е зле да имаме истинска следа. По-добре е, отколкото да се разхождаме и да търсим някой с червен вълнен пуловер, че и с мотив при това. Трябва да признаем, че ако това е убийство, било е извършено хитро. Мочурището сдъвква и поглъща всякакви доказателства, ако изобщо има такива. Имаме ли време да обядваме, преди Пати Лъв да дойде тук?

— О, да, и специалитетът на заведението са пържени свински котлети. И пай с къпини.