Дилия Оуенс
Където пеят раците (30)

Двадесет и девета глава
Водораслото

1966 година

През зимата Чейс идваше често в къщурката на Кая и в края на седмицата обикновено оставаше за през нощта. Дори в студените и влажни дни се промушваха с яхтата през мъгливите гъсталаци, Кая събираше образци, а той свиреше чудати мелодии с хармониката си. Звуците отлитаха в ниските места заедно с мъглата, която се разсейваше в по-мрачните части на горите, и мочурището сякаш ги поглъщаше и запомняше, защото, минеше ли отново по тези канали, Кая дочуваше музиката.

Една сутрин в началото на март тя пое сама към морето и градчето. Небето бе навлякло развлечен пуловер от сиви облаци. Рожденият ден на Чейс беше след два дни и Кая се беше насочила към „Пигли“, за да купи продукти за тържествен обяд, на който да сервира и първата си карамелена торта. Представяше си как слага тортата със запалените свещички пред Чейс на масата — събитие, което не се бе случвало в кухнята й след напускането на Мама. Напоследък той беше споменал на няколко пъти, че спестява пари за къщата им. И Кая реши, че в такъв случай ще е по-добре да се научи да пече сладкиши.

Завърза лодката и докато вървеше по кея към редицата магазинчета, видя Чейс, застанал в края му, разговаряше с приятелите си. Беше прегърнал през раменете стройно русо момиче. Разсъдъкът на Кая се напъна да проумее това, а краката й продължиха да се движат от само себе си. Тя никога не се доближаваше до Чейс, ако той беше с други хора в града, но сега срещата им беше неизбежна, освен ако Кая не скочеше в морето.

Чейс и приятелите му се обърнаха веднъж да я погледнат и в същия миг той свали ръката си от рамото на момичето. Кая беше облечена с бели отрязани джинси, които подчертаваха дългите й крака. От двете страни върху гърдите й падаше по една черна плитка. Групата спря да разговаря и я зяпна. Сърцето й пламна от несправедливостта, че не може да изтича при него.

Когато Кая стигна края на кея, където бяха застанали те, Чейс възкликна:

— О, Кая, здравей.

Тя премести поглед от него към тях и отвърна:

— Здравей, Чейс.

Чу го да казва:

— Кая, нали помниш Брайън и Тим, Пърл и Тина — той избърбори още няколко имена, докато гласът му не заглъхна. А после се обърна към Кая и допълни: — А това е Кая Кларк.

Тя, разбира се, не си ги спомняше, никой не я беше запознавал с тях. Знаеше ги само като Високата-кльощава-блондинка и останалите. Почувства се като повлечено от въдица водорасло, но успя да се усмихне и да каже здравейте. Беше очаквала тази възможност. Сега стоеше сред приятелите му, към които искаше да се присъедини. Умът й трескаво търсеше думи, нещо умно, което да каже и да ги заинтересува. Най-сетне двама от тях я поздравиха хладно и се извърнаха рязко. Другите бързо ги последваха като пасаж риби лещанки, които заплуваха надолу по улицата.

— Е, ето ни тук — каза Чейс.

— Не искам да те прекъсвам. Само дойдох за продукти и се връщам у дома.

— Нищо не прекъсваш. Просто ги срещнах случайно. Ще дойда в неделя, както обещах.

Чейс пристъпи от крак на крак, пипна мидата на кожената каишка.

— Значи тогава ще те видя — каза му тя, но той вече се беше обърнал да догони другите.

Кая забърза към бакалията и заобиколи семейство зеленоглави патици, които се клатушкаха по Главната улица с изненадващо оранжеви крака на фона на сивия паваж. В „Пигли Уигли“, изтласкала образа на Чейс и момичето от ума си, тя зави зад щанда за хляб и видя на около метър от себе си жената, която отговаряше за самоотлъчките от училище, госпожа Кълпепър. И двете замръзнаха като заек и койот, впримчени в телена ограда. Кая вече беше по-висока от жената и много по-образована, макар че нито една от двете не би се досетила за това. След всичките й бягства на Кая и сега й се искаше да хукне, но не отстъпи и отвърна на погледа на госпожа Кълпепър. Жената й кимна леко и всяка продължи по пътя си.

Кая откри продуктите за пикника — сирене, франзела и съставките за тортата, — те погълнаха всичките пари, които бе успяла да спести за случая. Но като че ли не тя, а някой друг вдигаше всеки продукт и го слагаше в количката. Пред очите й беше само ръката на Чейс, обвита около рамото на момичето. Купи и местния вестник, защото заглавията съобщаваха за морска лаборатория, която щеше да се открие наблизо по крайбрежието.

Щом излезе от магазина, тя заприпка с наведена глава като крадлив гризач към пристана. Вече в къщичката, седна на кухненската маса да прочете статията за лабораторията. Наистина на някакви си двайсет километра южно от Баркли Коув, край Сий Оукс се строеше скъп научен център. Щяха да изучават екологията на мочурището, което допринасяше за оцеляването на почти половината морски животни по един или друг начин, и…

Кая обърна страницата, за да дочете статията, и там сред обявите на годежи в очите я блъсна снимката в едър план на Чейс и едно момиче — Андрюс/Стоун. Тя се задави от купищата изникнали думи, последвани от ридания и най-сетне от накъсани стонове. Изправи се и се втренчи във вестника отдалеч. Взе го отново, за да види — да не би да си беше въобразила? Но те бяха там, доближили лица, усмихнати. Момичето, Пърл Стоун — красиво, богато на вид и с перлена огърлица и дантелена блуза. Същото, което той бе прегърнал на кея. Винаги-нося-перли.

Като се подпираше с ръка по стената, Кая стигна до верандата, където рухна на леглото и закри с ръце отворената си уста. После чу шум на мотор. Седна рязко, погледна към лагуната и видя Чейс, изкарваше яхтата си на брега.

Бързо като мишка, побягнала от зорка лисица, тя се промуши през вратата на верандата, преди той да я види, и избяга в гората, по-далеч от лагуната. Клекнала сред палмите джуджета, остана да го гледа как влиза в къщурката и я вика по име. Щеше да види отворения върху кухненската маса вестник. След няколко минути Чейс отново излезе и тръгна към плажа, явно предположил, че ще я намери там.

Кая не мръдна дори когато той се върна, отново я викаше по име. Чак когато запали двигателя и замина, тя излезе от гъсталака. Като влачеше крака, взе храна за чайките и тръгна подир слънцето към плажа. По пътеката откъм океана нахлуваше силен вятър, така че когато Кая стигна на плажа, можеше да се облегне поне на него. Тя извика чайките и замята големи парчета франзела във въздуха. А после заруга по-силно и люто от вятъра.