Кристина Лорен
Любов и други думи (6)

Сега

Сряда, 4 октомври

В гърдите ми се отваря стара, незаздравяла рана. Боли.

Таванът ме потиска. Покрай тънките пукнатини на пластмасовия полилей се забелязват следи от водни капчици. Вентилаторът се върти бавно и шумът на перките наподобява вдишването и издишването на Шон, който спи до мен.

Шшш… Шшш…

Прибрах се в два сутринта. За пръв път бях доволна от дългия работен ден. Не знам как щях да вечерям с Шон и Фийби след срещата с Елиът.

На връщане от болницата започнах да идвам на себе си след тежкия ден в отделението и мислите ми отново бяха обсебени от Елиът. В паниката дори не му бях представила приятелката си. Така ме изуми с неочакваната си поява!

Шон се размърдва, прегръща ме през кръста и ме придърпва към себе си. За пръв път след първата ни целувка през изминалия месец май изпитвам чувство на… несподеленост.

Въздишам, дърпам се и сядам в леглото.

— Добре ли си? — пита Шон и подпира брадичка на рамото ми.

Той не знае за Елиът, което е доста шантаво, тъй като скоро ще се женим и е редно да знае всичко за мен, нали? Може да не се познаваме от дълго време, но важните неща в живота ни не бива да остават тайна. Колкото до Елиът, той заемаше най-важната част от зрелия ми живот. Шон знаеше, че съм израсла в Бъркли и че съм прекарала много уикенди в къщата ни в Хийлдсбърг, където имам приятели. Не знаеше, че се бях влюбила в Елиът на четиринайсет и че го бях изключила от живота си само след няколко години.

— Добре съм, но съм уморена.

Шон поглежда часовника. Показва 6:40. Сънят е важен, защо не спя, защо?

— Поспи още малко — промълвява Шон, но аз знам, че иска да ми каже: „Какво ще кажеш за малко секс, преди Фийби да се събуди?“.

Само че на мен никак не ми се иска да правя нещо, което в този момент ми се струва нередно.

Проклетият Елиът.

Ще ми трябват няколко дни, за да ми мине.