Кристина Лорен
Любов и други думи (33)

Тогава

Петък, 25 август,

преди единайсет години

Лятната ваканция свърши в един зноен ден през август. Татко, Елиът и аз натоварихме багажа. Дойде време за неловкото сбогуване до колата.

Казвахме се довиждане за четвърти път след летните ваканции и дългите следобеди заедно. Този път ни беше най-тежко, тъй като всичко беше различно.

Както винаги, ние правехме две крачки напред и една назад и случката на пода не се повтори, но между нас се появи нежност, нещо ново в отношенията ни. Елиът държеше ръката ми, докато четяхме, аз задрямвах на рамото му и когато се събудех, той спеше до мен, а кракът ми беше върху него. Ние наистина бяхме заедно.

Татко се досещаше и когато ни видя един до друг до натоварената кола, влезе в къщата и ни остави насаме.

— Трябва да поговорим — каза Елиът, без да уточнява за какво.

— Добре.

Хвана ръката ми и отидохме до навеса между двете къщи, където никой не можеше да ни види.

— Прегръщахме се и… нали знаеш още какво… като повече от приятели — каза Елиът.

— Знам.

— Говорим си и си споделяме като повече от приятели. Не искам да заминеш и да си мислиш, че правя такива неща с друго момиче.

— И аз не искам.

— Какво ще правим?

Разбрах въпроса. Ставаше дума за повече от милувките и целувките в библиотеката, за онова отдаване, което щеше истински да удовлетвори и двамата.

Погалих изпъкналите вени на ръката му и той погали с пръст крака ми от коляното до средата на бедрото.

— Любима дума, Ел?

— Чувствена — гласът му беше дрезгав и напрегнат.

Лицето ми пламна и сведох очи.

— А твоята?

Пъстрите му очи бяха широко отворени и чакаха с нетърпение отговора. В тъмното кръгче около ирисите му имаше нещо диво, необуздано и жадно за изпепеляващи ласки с нокти и зъби в плътта и за горещи, стенещи устни. Елиът беше секси. Кое момче на нашите години би избрало думата „чувствена“?

Нямаше друг като него в целия свят.

— Епифания.

Той облиза устни и сексапилното, стана още по-осезаемо.

Погалих ръката му с палец.

— Време е да престанем да се преструваме, че не сме двойка, нали?

— Съгласен съм — усмихна се той. — Ще те целуна за довиждане.

Усетих дъха му и ръката му на брадичката си. Разтворих устни и както преди, целувката ни беше най-естественото нещо на света — езикът му докосна моя и аз вкусих устните и звуците на задоволство, той прокара пръсти през косата ми, притисна тяло в моето, а аз се запитах защо се целувахме тук, където нямаше къде да легнем и да се забравим… Копнеех за тялото му върху моето и за усещането на сдържаното, ала и настоятелно желание да ме има.

Учестеното ми дишане премина в тих вопъл и Елиът ме погледна.

— Няма да бързаме.

— Защо не?

— Само така ще сме сигурни, че сме го направили както подобава.

Кимнах, той ме целуна и каза:

— Ще се видим след две седмици.