Кристина Лорен
Любов и други думи (37)

Тогава

Събота, 9 септември,

преди единайсет години

Първото ни виждане след лятото, прекрасната целувка и обещанието, че сме заедно, беше през септември, но циганското лято продължаваше, беше топло и аз се разхождах по бански.

Елиът забеляза…

Татко също забеляза и каза, че ще бъде добре да четем в хола или в градината, но не и в библиотеката.

В събота постелехме одеяло на рехавата трева на моравата пред къщата на Елиът и се излегнахме под грамадния черен дъб. Разказахме си за приятелите, за училището, споменахме и любимите си думи, но вече беше различно — шепнехме, склонили глави, а Елиът току докосваше врата ми, играеше си с краищата на косата и се заглеждаше в гърдите ми.

Правило 29 в списъка на мама гласеше: Когато Мейси навърши шестнайсет и си има приятел, погрижи се за безопасността й. Татко ми връчи противозачатъчни веднага след септемврийското ни посещение. Няколко месеца преди да навърша осемнайсет ми изнесе сдържана лекция, че не ставало дума дали да правя секс с Елиът, или не, а че било важно да не се излагам на рискове.

Всъщност татко нямаше защо да се тревожи. С Елиът се видяхме през октомври, но не стигнахме до секс. Елиът настояваше да не бързаме. Не аз. Той твърдеше, че тъй като всичко било за пръв път, трябвало да напредваме стъпка по стъпка, за да го запомним за целия ни общ живот, който предстоял.

Нямаше никакво съмнение, че ще бъдем завинаги заедно. Все още не си бяхме казали обичам те и не си бяхме дали обещания, ала не можех да си представя да живея без него. И така, целувахме се часове наред, плувахме в реката, обгръщах кръста му със студените си крака и настръхвах от докосването на голите му гърди.

Говорехме по скайп в сряда и целия ден очаквах с нетърпение да се прибера. Гледах го и исках да го целуна. Казвах му го и той въздишаше и сменяше темата. Лягах си и си въобразявах, че моите пръсти са неговите и бях сигурна, че и той правеше същото.

През уикендите се целувахме безспир, докато устните ни заболяваха и оставахме без дъх. Не се събличахме. Налагахме си въздържание.

Докато…

* * *

Целия октомврийски ден валя и не спря. По едно време татко реши да отиде в града за мляко и хранителни продукти. Не го направи нарочно. Остави книгата си пред камината и излезе. Скоро шумът от запалената кола затихна и двамата с Елиът бяхме сами.

Погледнах го с пламнало лице. Той се надвеси над мен и засенчи пламъците на камината с рамене. Още помня как вдигна блузата ми и започна да ме целува от пъпа до ключиците, как се засмя, когато се помъчи да откопчае сутиена ми, а ръката му се плъзна под банелите. Показалецът и палецът му се спряха на върховете на гърдите ми, той ги пое с устни и аз изтръпнах от изгарящо, силно желание. Притиснах бедрото му между краката си и само след няколко движения на ханша потреперих от задоволство.

— Ти да не би да… — погледна ме той с разширени, тъмни зеници.

Кимнах в унес.

В този миг изскърцаха гумите на татковата кола и Елиът се засмя. Надигна се и каза:

— И без това трябва да се прибирам.

Загледа се в гърдите ми — за пръв път ги виждаше и погледът му запали отново пламъка в мен. Хванах ръката му.

Вратата на колата се затръшна.

— Мейси! — погали ме той и стана.

— Има време, докато разтовари продуктите.

Допрях пръстите му до корема си и ги плъзнах нагоре към гърдите. Чу се затръшването на багажника и Елиът дръпна ръката си. Бавно закопчах сутиена и дръпнах надолу блузата си.

Татко отключи, влезе и ни погледна. Аз седях на същото място, на което бях, преди да излезе. Елиът седеше в другия край на дивана с ръце в джобовете.

— Здрасти, татко.

— Всичко наред ли е?

— Да. Чаках да се върнеш, за да се прибера — каза Елиът.

Усмихнах му се и рекох:

— Много мило от страна на Елиът, нали татко?

— Благодаря, Елиът. Остани да вечеряш с нас.

Татко влезе в кухнята, а аз отново се загледах в копчетата на джинсите. Елиът прошепна:

— Видях къде гледаш. Ти си голяма беля, да знаеш!

Целунах го и отвърнах:

— Още не, но съвсем скоро…