Кристина Лорен
Любов и други думи (29)

Тогава

Събота, 3 юни,

преди единайсет години

С татко се приготвяхме за лятото в Хийлдсбърг. Бях неспокойна. Това лято беше някак различно. Дванайсети клас се задаваше, в училище беше по-интересно, бях по-близка с приятелите си. С Елиът не отидохме на пролетния бал, той беше почти на осемнайсет, а аз бях на седемнайсет. Миналото лято се целувахме, признахме чувствата си и той вече не гледаше на мен като мой покровител, а с чувство на трогателно притежание. Елиът беше един от двамата най-важни хора в живота ми и вместо да се тревожа дали няма да го загубя, или не, трябваше да се постарая да го запазя в живота си.

С татко пристигнахме в събота и той дойде в библиотеката малко след това.

— Здрасти, Мейс!

Скочих и го прегърнах през врата. Преди само докосвахме раменете си, а сега притиснах цялото си тяло в неговото. Сякаш не бях същата Мейси.

Той замръзна за миг и чух тихия му стон на задоволство. Прегърна ме с две ръце.

— Хей, как си?

Светът замря в туптенето на сърцата ни.

— Толкова се радвам, че е лято.

— И аз — погледна ме с усмивка той. — Донесох ти книги!

— Нещо за библиотеката ни?

— Надали би искала да ги оставиш на показ — засмя се Елиът.

Погледнах кориците. „Делтата на Венера“ от Анаис Нин и „Тропик на Рака“ от Хенри Милър. Книги, които нямаше да намеря в училищната библиотека.

— За какво са? — попитах, макар да бях чувала и за двете.

— Еротична литература. Прочетох ги през януари.

Вече бях наясно, че отношенията ни вървят към друго ниво и книгите в ръцете ми пареха като горещи въглени.

— Нали питаше за момчетата и секса, та си помислих, че може да ти е интересно да ги прочетеш.

Изчервих се и му подадох книгите, без да го поглеждам. Колкото и да бях готова за следващата стъпка, мисълта за Елиът и за секс ме възпламеняваше.

— Не е необходимо.

— Защо, Мейс?

— Не съм сигурна, че ще ми харесат — прозвучах доста неубедително.

— Е, аз вече съм ги чел. Ще ги оставя при теб.

* * *

Мушнах книгите между „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет“ и „Пътеводител на галактическия стопаджия“ — четивата на Елиът. Това беше намек, че може да си ги вземе, когато поиска.

Не че не бях любопитна да ги прочета, но той се излежаваше всеки ден пред мен и докато четеше ту кръстосваше крака, ту докосваше колана на джинсите си и аз откъсвах с усилие поглед от копчетата им с чувството, че нямам нужда от повече еротика.

„Делтата на Венера“ беше първата книга, която разтворих. Елиът дойде няколко часа след това и както обикновено веднага се досети за какво мисля.

— О, какво е това в ръцете ти?

Стоеше на прага на стаята ми и широките му рамене затъмняваха светлината в коридора. Лицето ми пламна и попитах непринудено:

— Това ли? Една от книгите, които ми даде.

— Станала си рано. Коя от двете?

Показах му книгата, като се чудех как да скрия тъмночервеното си лице.

— Да се видим в библиотеката? — предложи Елиът.

— След малко — отвърнах и продължих да чета.

Бях мислила за секс, но само визуално, не и с думи. Докато четях книгата, осъзнах, че винаги си бях представяла Елиът. Как ме приближава, докосва, как изглежда и какво казва. Никога не бях помисляла за думи като задъхване, изтерзана от страстно желание, всмукване, кулминация…

Когато отидох в библиотеката, Елиът попита закачливо:

— Да не си чела нещо интересно? Очите ти са доста ококорени.

— Прочетох нещо еротично.

— Разкажи ми.

— Няма.

— Ако се притесняваш, недей.

Притеснявах се, но също така бях развълнувана и очарована. Исках да придам на героите конкретно, лично значение — неговите ръце да са ръцете на Елиът, нейните да са моите — и се питах дали и той беше изпитал подобни чувства. Поех смутено дъх и зачетох: „Венера се родила от морето. В тъмните й глъбини се спотайвало малко зрънце от солен мед, което се появявало само благодарение на милувките“.

Елиът кимна умислено и рече с плътен глас:

— Добре казано.

— Повече от добре.

Нямах опит да прозра напълно смисъла на изречението и все пак думите ми звучаха близко и познато по някакъв странен, първичен начин.

— Харесва ли ти книгата?

— Не е лоша. Но е някак… нелична. Някои разкази са тъжни.

Елиът се засмя.

— Прочете ли увода?

— Кой чете увода на еротичните книги?

Той отново се засмя.

— Разказите са по поръчка на един богаташ, който искал само секс без каквито и да е чувства.

— Може би затова не я харесвам.

Елиът кимна.

— Ти прочете ли цялата книга?

— Да.

— Хареса ли ти?

— Помислих си същото като теб. Звучи секси, но някак абстрактно.

Той протегна крака и аз се въздържах да погледна копчетата на джинсите за втори път.

— И защо я прочете?

— Ами защото обичам да чета. Думите са вълшебно средство да убеждаваш, да забавляваш и да ядосваш хората. Може и да… възбуждат.

Мълчах и не вдигах очи от книгата.

— Как мина пролетният бал?

— Ники отиде с Равеш — засмях се аз.

— Нормално. Драмите винаги приключват по възможно най-скучния начин. Всъщност питах за теб.

— Аз не отидох.

— Бих те придружил, нали знаеш.

— Знам.

— Не искаш да ме запознаеш с приятелите си ли? — Гласът му прозвуча закачливо, но и леко тревожно.

— Истината е, че искам ти да се запознаеш с тях, ала не искам те да се запознаят с теб.

Думите ми го засегнаха и побързах да добавя:

— Пролетта все още нямах кой знае колко доверие в Ники и Елиз. Боях се, че ще флиртуват с теб. Особено на бала.

— О! — повдигна вежди Елиът.

— Също така, това място тук е нашето малко скривалище. Когато видях Ема, нещата се промениха. Бях си въобразявала, че не прекарваш повече време с нея, отколкото с мен.

— И наистина е така.

— Използвам го за пример, за да ти кажа, че не бях сигурна какви щяха да бъдат отношенията ни след като видиш приятелите ми.

— Разбирам. Има ли някой, който да те харесва?

— Е, има няколко момчета. Те бяха и на бала.

— Нали не искаш да бъда някакъв случаен аутсайдер?

— Ти не си моят „аут“, ти си цялото ми „ин“. Но преди време едва ли щеше да ме разбереш и да ми повярваш.

— Ясно.

— Искам да бъдеш непрекъснато в моя живот. Ужасявам се от мисълта, че може да не бъдеш винаги до мен.

— Това няма да се случи — увери ме той.

Преглътнах няколко пъти и едва продължих:

— Този бал не беше подходящ за среща на нашите два свята. Щеше да бъде доста нелепо.

Елиът стана и седна на дивана до мен.

— Разбирам, Мейс. Вече ти казах, че искам да бъда твоето гадже.

Прегърна ме и аз сложих глава в скута му. Взехме книгите и той прокара бавно пръсти през косата ми.

— Тези две книги бяха страхотен подарък.

— И защо?

— Точка 47 от списъка на мама. Не прави секс, преди да можеш да говориш за секс.

— Гледай ти! — замисля се той и се засмива нервно. — Искаш ли да говорим за секс сега?

Прихнах и го ударих на шега.

Аз също исках да ми бъде гадже. Но преходът трябваше да бъде бавен, стъпка по стъпка. Не исках да пропусна нито един безценен миг с Елиът.