Кристина Лорен
Любов и други думи (18)

Сега

Петък, 13 октомври

Ако цяла нощ сън беше чудо за мен, то цял свободен ден през уикенда е повече от чудо. Чувството е сравнимо с радостта на десетгодишно дете с двайсет долара в джоба сред магазин за бонбони. Не знам кое да направя по-напред. Е, не съвсем, тъй като знам, че не искам да стоя вкъщи. Детската болница е с много прозорци, но ако си педиатър-специализант, не забелязваш нищо освен детето пред себе си или шефа си, който ти дава указания.

В петък се обаждам на Шон, за да му напомня за намеренията ни да си направим пикник в парка Голдън Гейт. Обаждам се и на Сабрина, за да съм сигурна, че ще дойде с Дейв и Вив. Поканвам и старите си приятели от Бъркли — Ники и Дани.

Давам сведения на родителите (любимите ми родители напоследък) на едно момиченце в онкологията и тичам до служебната стая, за да изпратя съобщение на Елиът.

Утре ще ходим на пикник в Голдън Гейт Парк. Искаш ли да дойдеш?

По кое време?

Мислех да отида до Х-бърг, но може и да го отменя.

В единайсет пред Ботаническата градина? Съжалявам, че се организираме в последния момент. Няколко приятели, Шон и т.н.

Ще дойда. Много искам да се запозная с тях.