Кристина Лорен
Любов и други думи (47)

Сега

10 януари, сряда

Отваряме вратата на къщата в Бъркли и сърцето ми се свива от спомени — мирише както някога, когато не съм обръщала внимание на уханието на превърнатата в масичка кедрова ракла на мама, както и на датските пури на татко, които несъмнено пушеше тайно. В проникващите от прозореца слънчеви лъчи танцуват прашинки. Къщата има вид на изоставена и това ме натъжава. Елиът наднича зад мен и се шегува:

— Този път да го направим вътре, а?

После ме целува по рамото и се залавяме за работа. Планът е да продам къщата в Хийлдсбърг и да приготвим тази къща за даване под наем на гостуващи преподаватели в Калифорнийския университет.

Елиът върви след мен.

— Тук мирише на Дънкан. — Заглежда се в снимките на мама, татко и мен, на Кенет и Брит, на родителите на мама. — Виждал съм само една снимка на майка ти — онази, която Дънкан държеше на нощното шкафче.

Взема снимката, на която сме мама и аз на плажа. Вятърът развява дългата й черна коса, аз седя в нея, а тя е кръстосала ръце на гърдите ми. Усмивката й е сияйна и доказателство за прекрасния й слънчев характер.

— Приличаш много на майка си.

Толкова се радвам, че съм взела чертите й. Клякам до кедровия сандък, в който са всички ценни вещи, снимки и писма.

— Ще го вземем в нашия апартамент — казва Елиът.

Залива ме топла вълна на радост и възкликвам:

— В нашия апартамент?

— Ами да. Трябва да живеем на едно място, нали?

От десет дни сме заедно, но пътуването е много мъчително. Елиът живее далеч от болницата и не мога да оставам при него, той също не може да остава в моята квартира заради хазяйката Нанси. Срещаме се късно, за да вечеряме, след което се разделяме. За всичките тези дни имах само един почивен ден и не излязохме от апартамента му. Любихме се в леглото, на пода, в кухнята. Желанието да съм в прегръдките му, да чувам гласа и смеха му и да се сливам с него, е вече като втори мой пулс — бие в гърдите ми и не спира.

— Би ли се преместил в града?

Елиът сяда до мен на изтъркания персийски килим.

— Съмняваш ли се?

Очите му са кехлибарени на слънчевата светлина. Миглите му са невероятно дълги.

— Ще се наложи да пътуваш дълго до работата си.

— Моето работно време не е толкова фиксирано. Пък и присъствието ти в леглото ми ще ме вдъхновява с идеи за порно романа с драконите — закачливо намига той и ме разсмива.

— Знаех си аз!

На 1 март се нанасяме в малък апартамент с огромен еркерен прозорец. Вали проливен дъжд. Нареждаме книгите на рафтовете, които Елиът и братята му са направили. Малко конфузно, но господин Ник и госпожа Дина ни подаряват… легло, което е красиво, с четири колони и е изработено от дългогодишен пациент на господин Ник. Алекс, Елс и Лиз отиват до „Нест Бединг“ и ни избират спално бельо, тъй като нито аз, нито Елиът се интересуваме от чаршафи и калъфки. Докато разопаковаме багажа, госпожа Дина приготвя обяд.

В седем вечерта апартаментът мирише на дафинов лист и печено пиле. Дъждът преминава в буря с мълнии. Алекс подскача, нарежда книги и всички й се радваме. В един миг Лиз и Джордж съобщават, че чакат бебе, и всички викаме възторжено и ръкопляскаме. Елс засилва музиката и дори танцуваме.

Елиът ме прегръща и се усмихва.

— Как си, Мейс, добре ли си?

Усмихвам се и кимам. Толкова съм щастлива! За пръв път се чувствам така.

Довечера ще спим на нашето легло, в нашия апартамент. Няма да разопаковаме останалите кашони, а ще побързаме да си легнем, отново ще горим в изпепеляваща страст и накрая ще заспим, сплетени в бездиханно кълбо.

Ще се събудя призори и отново ще го желая.

А той ще бъде до мен. Дрехите му, книгите му, четката му за зъби, всичко това ще бъде тук. Ще направя закуска, а той ще застане до мен с чаша кафе в ръка и ще ме целуне. Предчувствието за бъдещия ни живот ме изпълва с омайна топлина.

Изминалите единайсет години са мъглявина, сякаш сме пътували от единия до другия край на света, направили сме един голям кръг и ето ни отново заедно.

Танцуваме сред близките ни, ръцете му се плъзват надолу по гърба ми и той прилепва лице до моето. Джордж се смее и ни предлага да отидем на хотел. Андреас шеговито подхвърля на брат си да мълчи, тъй като вече всички знаем какво е направил на съпругата си. Като става дума за бебета, госпожа Дина се просълзява и казва, че очаква да има много внучета, а и още сватби. Елиът се вълнува, намества очилата на носа си и ме гледа така, сякаш иска да прочете мислите ми. И успява.

— Любима дума, Мейс?

Отговарям без капка колебание:

— Ти.