Кристина Лорен
Любов и други думи (39)

Тогава

Петък, 8 декември,

преди единайсет години

— Страхотна книга — заявява Елиът.

Не може да бъде! Най-сетне господин Снобски чете Уоли Лам!

— Казах ти, че ще го харесаш.

Отново ни беше разрешено да оставаме в библиотеката. Навън беше студено, а татко не искаше да слуша шушукането ни в хола по цял ден.

Учебната година беше в разгара си и вече се приготвях за SAT, изпращах формуляри за следването и непрекъснато бях във връзка с Елиът, за да подаваме документи, ако не за един и същ колеж, то поне за един и същ град. След пет седмици най-после бяхме заедно и въпреки отворената врата на библиотеката, двамата седяхме много близо един до друг.

— Трябва да ме обожаваш.

Той ме погледна над очилата.

— Обожавам те.

— Или да си мой роб — усмихнах се аз.

— Ами то си е така.

Елиът затвори книгата и съсредоточи вниманието си върху мен.

— Може да ми вееш с палмови листа и да ме храниш със сочно грозде.

— Повтори — дрезгаво помоли той.

— Вееш?

— Не.

— Палмови?

— Престани, Мейси!

— Листа?

— О, ама че си! — ядоса се Елиът и отвори книгата си.

— Ааа! Сочно!!! — Засмях се и облизах устни.

Той ме погледна с нескрито желание, допълзя до мен, целуна шията ми и цялата изтръпнах.

Вратата беше отворена.

— Тия думи ще те побъркат, Ел!

Езикът му се плъзна по шията ми.

— Пъхни ръка в джинсите ми.

— Моля? Татко още не е излязъл.

След малко чухме как запали колата и шумът на мотора постепенно затихна, докато се отдалечаваше по пътя.

Елиът ме гледаше с оня дълбок, страстен поглед и най-сетне, най-сетне, най-сетне ръката ми беше зад копчетата.

Докоснах го.

Докоснах го.

— И после какво? — зачудих се на глас, а той попита:

— Не знаеш ли?

Целуна ме с въздишка и с усмивка, легнахме на пода с преплетени ръце и крака, с притиснати устни и зъби и чувството беше вълшебно. След всички далечни разговори за това, което искахме да правим, когато се видим, най-накрая бяхме двамата, насаме, и все едно диамантът „Хоуп“ беше в ръцете ни.

За пръв път изпитвах такова страстно желание и цялата тръпнех от очакване.

Останах без блуза. Панталоните ми се свлякоха. Не се отлепвах от Елиът, тъй като се боях, че дори и голи нямаше да бъдем достатъчно близо, за да утоля жаждата си.

Езикът му жареше шията и гърдите ми, а пръстите му спряха на ръба на бикините ми.

— Бързам ли? — попита той, като едва си поемаше дъх.

— Не. — Дори беше бавно. Много бавно. Нервните ми окончания горяха и исках още и още, макар да не знаех какво.

— Мейси… побъркваш ме… в хубавия смисъл… напълно откачам…

Засмях се, тъй като Елиът рядко говореше несвързано, но думите му ми подействаха успокоително. С ръка погали гърдите ми, докосна бикините и само след миг те бяха на пода. Целуна пъпа, после бедрата ми, смъкна се надолу, за да прилепи устни между тях, а аз едва се сдържах да не притисна главата му с колене. Правеше това, което не смеех дори да си представя. Задъхах се и той вдигна глава, за да обсипе тялото ми с целувки.

— Извинявай, но ми е много трудно да се сдържам.

— Няма нищо — прегърнах го аз. Исках да усещам тежестта му и да запомня мига завинаги.

— За малко да свърша — засмя се Елиът и ме целуна с още влажни устни — влажни от мен.

Започнах да откопчавам копчетата на джинсите. Едно по едно. Ръката ми се плъзна по корема, смъкнах джинсите до коленете му и… го докоснах — беше твърдо, но с гладка и мека кожа.

Извих гръб, за да съм колкото може по-близо и да усещам допира му.

— Искам да го направим, Ел. Ти искаш ли?

— Секс ли? Да, да, да! Но нямам презервативи…

— Вземам хапчета от октомври. По предложение на татко.

— Противозачатъчни?

— Една от точките в списъка на мама.

Елиът се притисна в мен и попита:

— Сигурна ли си, че искаш? Погледни ме.

Отместих поглед от слабините ни — от вълшебното място на нашето сливане — и потънах в очите му — те бяха почти черни от страстен копнеж, но също така търпеливи и нежни.

— Сигурна съм.

Той се подпря на лакти, с крака обгърнах бедрата му, устните ни се сляха и аз усетих как влиза в мен — бавно и сякаш опипом.

— Надали ще издържа дълго. Едва се владея — прошепна Елиът.

— Няма значение. Просто искам да останем така…

Следващият лек тласък ме накара да извикам от вълнение, но и от възбуда. Той спря, но аз притиснах бедрата му с крака, за да го насърча да продължи. Прониза ме болка и захапах рамото му. Движенията му наподобяваха ритмичен прилив и отлив, а болката ми постепенно премина в удоволствие.

— Как си? — дрезгаво попита Елиът.

— Добре — сподавено отвърнах аз.

— О, Мейси… — въздъхна той, изстена, потрепери и се отпусна на рамото ми. Държах го в прегръдките си, с обвити около тялото му ръце и крака, и усещах с всички фибри на тялото си онова, което бе изпитал.

Дочух като ехо шум от стъпки и глас. Елиът се надигна и ме дръпна за ръката.

— Мейси? — Татко ме викаше от хола. Или от морското дъно…

— Ставай — шепнеше Елиът с влажни и подути от целувките устни.

Кой знае как събрах сили и извиках пресипнало:

— Да, татко?

Елиът обу джинсите и нахлузи ризата през главата си. Докато се обличах, забелязах тънка струйка кръв на бедрото си.

— Добре ли си? — загрижено попита той.

Татко вече се качваше по стълбите.

Краката ми трепереха и миг преди да влезе едва успях да скрия сутиена си под близката възглавница. Когато застана на прага, Елиът четеше омачканата книга „Клуб на радостта“, но без очила. Лицето му беше червено и дишаше на пресекулки. Косата ми сигурно беше разрошена, а плитката полуразплетена. Татко ме гледаше с усмивка.

— Здрасти — рекох аз.

Слава богу, отговорът беше само:

— Здравейте.

— Нещо ново? — попитах все още задъхана.

— Мейс, много съжалявам, ама трябва да тръгнем след около час. Налага се да получа някакъв важен факс, няма как — каза татко с искрено съжаление в гласа.

А трябваше да останем още две вечери… Успях да потисна разочарованието си и отвърнах с бодър глас:

— Няма проблем.

Той махна на Елиът и щом излезе, веднага се сгуших в него.

— Замалко да ни види, нали Мейс?

Кимнах. Не исках да заминавам. Исках да легна до него и да си говорим за това, което се случи.

Елиът целуна слепоочието ми.

— Видях кръвта. Знам, че е нормално, но нали не ти причиних болка?

— Не.

Целуна няколко пъти брадичката, устните и лицето ми. Стана и ме издърпа за ръцете.

— Трябва да си приготвиш багажа. Прати ми имейл, когато пристигнеш.

Още треперех — заради това, което бяхме направили, и заради идването на татко.

Елиът обхвана лицето ми с две ръце.

— Е, как беше?

— Искам пак да го направим.

Адреналинът ми действаше и прибързвах с отговорите.

— Окей, Мейс. Добре си, нали?

Кимнах.

— А ти?

— Ще взема един дълъг душ и ще си мисля за всичко, което се случи, с изключение на татко ти на вратата, а аз все така възбуден.

— Не искам да заминавам — промълвих и склоних глава на рамото му.

— Знам — целуна челото ми той.

— Току-що правихме секс…

Той вдигна палци.

— Точно така!

Целуна ме веднъж, още веднъж, а третата целувка беше продължителна и страстна. Накрая ме целуна по носа и си тръгна.

Слушах как стъпките му заглъхват и си казах, че беше странно, но и чудесно, че не си казахме „Обичам те“. Нямахме нужда от това.