Кристина Лорен
Любов и други думи (1)

Пролог

Татко беше много по-висок от мама. Ама наистина много по-висок! Той беше метър и деветдесет, а мама метър и петдесет и шест. Огромен датски левент и бразилско миньонче. При запознанството им тя не знаела нито една английска дума. Когато мама умря, аз бях на десет и двамата имаха свой собствен език.

Помня как татко я прегръщаше, като се върнеше от работа. Обвиваше с две ръце раменете й, притискаше лице в косата й и тя потъваше в прегръдката му. Ръцете му бяха като скоби, обграждащи най-милите и тайни думи на света.

Видех ли ги да се прегръщат, аз се оттеглях с чувството, че съм свидетел на нещо свято.

Не знаех, че истинската любов е всеобсебваща, но макар да бях дете, осъзнавах, че не бих искала друга любов.

Един грозд от злокачествени клетки уби мама. Не искам да си спомням за загубата й. Имах чувството, че съм потънала в безкрайния океан на обичта, която носех в себе си, и нямаше на кого да я дам. Давех се, сякаш в гърлото ми имаше парцал с керосин, проливах сълзи, виках или изпадах в мъчително мълчание. Болеше ме, но осъзнавах, че на татко му е още по-тежко.

Бях сигурна, че той никога повече няма да се влюби. За това нямаше съмнение, тъй като беше затворен и сдържан човек — говореше спокойно, вървеше спокойно и дори се ядосваше спокойно. Само любовта му беше бушуваща и страстна. Татко обичаше мама със силата на най-яркото слънце и след като смъртта я покоси, сподавеният стон на мъката сякаш секна гласа и говора му. От този миг насетне бях сигурна, че той никога няма да пожелае друга жена така, както беше желал мама.

* * *

Преди да умре, мама беше направила списък, който татко да следва, докато порасна.

1. Не я разглезвай с играчки, а с книги.

2. Казва й, че я обичаш. Момичетата имат нужда от това.

3. Говори й, когато е мълчалива.

4. Давай на Мейси по десет долара седмично. Накарай я да спестява два. Научи я да цени парите.

5. До навършването на шестнайсет години да се прибира в десет вечерта. Без изключения.

Списъкът нямаше край. Не че мама нямаше доверие на татко. Тя искаше да усещам влиянието й. Татко препрочиташе списъка, водеше си бележки и оцветяваше тук-там с флумастер, за да не пропусне нещо важно. Когато пораснах, списъкът се превърна едва ли не в библия. И не толкова като книга с правила, а като един вид успокоение, че се отнасяме с необходимото внимание към трудностите по пътя ни. Кой знае защо, но татко се вживя в една от точките.

25. Когато Мейси е много уморена от училище, заведи я някъде да си почине. Намери някакво местенце, та да може да подиша на спокойствие през уикенда.

Мама не беше имала предвид да купим къща, която да ни бъде като убежище през уикендите, но татко беше стриктен и изпълнителен и затова непрекъснато спестяваше и проучваше малките градчета на север от Сан Франциско.

Няколко години след смъртта на мама той ме гледаше нежно и питащо с прозрачно сините си очи, задаваше въпроси, които предполагаха дълги отговори (или поне не „да“, „не“ или „Не ме интересува“). Започнах да се отегчавам от тези въпроси — бях преуморена от домашни, ходене на плуване и досадни превзети приятелки — и татко се обади на брокерката, за да ни намери най-хубавата къща в Хийлдсбърг, Калифорния, където да си почиваме в свободните дни.

Огледахме къщата, която беше отворена за бъдещи купувачи. Местната брокерка ни посрещна с широка усмивка и многозначителен поглед при споменаването на брокерката ни в Сан Франциско. Къщата беше ъгловата дървена хижа с четири влажни стаи и вероятно мухлясали стени. Намираше се на сенчесто място и под прозорците бълбукаше поток. Беше по-голяма от необходимото и с много повече земя, отколкото бихме могли да поддържаме. Докато оглеждахме къщата, ние не предположихме, че най-важната стая щеше да бъде големият дрешник, който татко щеше да превърне в моя библиотека.

Също така не предположихме, че най-важната среща в моя живот щеше да се състои тук, тъй като в съседната къща живееше кльощавият нърд Елиът Луис Петропулос.