Кристина Лорен
Любов и други думи (23)

Тогава

Преди дванайсет години

Лежахме на покрива на гаража и се наслаждавахме на слънцето. Бяхме във ваканция и от две седмици се срещахме на покрива в десет, обядвахме, плувахме в реката и се прибирахме надвечер.

На татко му беше приятно да сме заедно, но обичаше и да остава сам. Може би тийнейджърството на децата е изпитание за всеки родител. Оставяше ме да прекарвам дните с децата Петропулос чак докато се стъмни и нощните пеперуди започваха да пърхат.

Андреас седеше от едната ми страна, Елиът от другата. Андреас играеше на нещо на телефона си, а Елиът четеше Пруст.

— Вие двамата не може да сте роднини — заявих аз.

— Така е! Брат ми е загубеняк — засмя се Андреас.

— А ти си глупак. И мислиш с… — подхвана Елиът, но бибипкането на кола в алеята между къщите го накара да замълчи и да ме погледне смутено. Тримата надникнахме през прозореца и видяхме току-що спрелия ръждив понтиак. — Мамка му!!!

Само след минута Елиът се озова до колата и от нея слезе момиче със среден ръст, с голям бюст, с гъста тъмна коса и хубавичко лице. Имах чувството, че някъде я бях виждала. Тя му подаде куп листове и аз попитах Андреас:

— Кое това момиче?

— Ема.

— Ема от бала?

Той ме погледна и прихна.

— Да не ревнуваш?

— Престани! — ядосах се аз.

Сякаш не ме беше чул, Андреас извика:

— Елиът, доведи гаджето си да се запознае с другото ти гадже.

Затворих очи. После ги отворих и видях, че Ема ме гледа. Елиът също ме гледаше едва ли не панически.

Махнах. Момичето ми махна и извика:

— Аз съм Ема.

— Здравей! Аз съм Мейси.

— Отскоро ли живееш тук?

— Не. Идваме за уикендите и за ваканциите.

— Елиът не ми е споменавал.

Той я погледна изумено. Бях сигурна, че ме е споменавал неведнъж и не два пъти.

— Тя е най-добрата ми приятелка. Учи в Бъркли.

Ема кимна, пошепна му нещо и сложи ръка на рамото му. Той се усмихна сдържано.

Излегнах се на одеялото, леко ми се повдигна и се запитах как да забравя думите му от миналата седмица. Лежахме на покрива и той беше почти заспал, когато каза:

— С теб съм себе си повече, отколкото с когото и да е друг на света.

Признах му, че и аз се чувствам така. В училище часовете се сливаха един в друг, следваха домашни и всяка вечер си лягах с надеждата, че няма да сънувам уроците. Когато не бях с Елиът, все едно бях на работа, а уикендите и ваканциите бяха все едно завръщане у дома, където можех да съм себе си в компанията на татко и Елиът. Но в живота на Елиът несъмнено имаше и неща, за които не знаех.

Ема си тръгна и той се върна на покрива.

— Браво, Ел! — подсмихна се Андреас.

Забих нос в книгата, сякаш четях нещо много интересно.

Елиът клекна до мен и ме погледна.

— Искаш ли да хапнем нещо в кухнята?

— Тук ми е добре.

Не вдигах поглед от книгата.

— Горещо е, Мейси. Хайде да слезем долу.

Отидохме в кухнята и Елиът наля лимонада в две чаши.

— Ема е хубава — казах аз и затъркалях един лимон по масата.

Той сви рамене.

— Нея целуна на бала, нали?

— Да — намести очила Елиът и намаза филия с фъстъчено масло и сладко.

— Още ли се целувате?

— Не.

— Лъжеш ли?

— Целувал съм я няколко пъти, но вече не се целуваме.

Все едно тухла ме удари по главата.

— Целувал си я и преди бала?

Лицето му почервеня като домат.

— Да. — Отново намести очилата си и добави: — Два пъти.

Буца лед заседна в гърлото ми и едва изрекох:

— Но не ти е гадже, нали?

— Не.

— А имаш ли гадже? — Защо го питах? И дали щеше да прекара ваканцията с нея, а не с мен? Беше искрен, но може би премълчаваше.

— Мейси, аз съм с теб всеки ден, нали? — подсмихна се Елиът. — Не бих го направил, ако имах гадже.

Идеше ми да го замеря с лимона.

— А би ли ми казал, ако имаш гадже?

Той се замисли и ме погледна право в очите.

— Мисля, че да. Но това е и единственият въпрос, за който не съм сигурен доколко мога да споделям с теб.

Знаех какво има предвид и въпреки това настоях:

— Имал ли си гадже?

Той примигна и се загледа в сандвичите.

— Технически не.

Без да искам бутнах лимона и Елиът го вдигна от пода.

— Мейси, не бих искал да знам дали си целунала някое момче, ако това не е важно за теб. Целунах Ема, но това няма никакво значение. Затова и не ти бях казал.

— А за нея има ли значение?

Елиът сви рамене и това беше достатъчно.

— Може да не ми е работа, ала искам да знам — продължих аз. — Стана ми доста странно, че си имал нещо с нея.

— Не съм имал нещо с нея.

— Целувал си я три пъти.

— Ти целувала си някого?

— Не.

Сандвичът му остана да виси пред устата.

— Никого?

Поклатих глава и извърнах очи.

— Щях да ти кажа.

— Наистина ли?

Кимнах и се изчервих. Бях на шестнайсет и още не се бях целувала. Въпросът „Никого?“ бучеше в ушите ми и се чувствах ужасно глупаво.

— Ами Дони? Или… как му беше името?

— Дани — изгледах го аз. — Не съм се целувала с Дани. Инак щях да ти кажа, тъй като си моят най-добър приятел, разбра ли!

— О!

Той налапа голяма хапка от сандвича и ме зяпна. Защо беше толкова сдържан, когато ставаше дума за него? Дали пък не бяхме чак толкова близки, колкото си мислех?

— Много момичета ли си целувал?

— Няколко.

Не можах да се въздържа и попитах:

— А друго освен целуване?

Руменината му съвсем потъмня, преди да кимне и да захапе сандвича, за да не трябва да дава повече обяснения.

Няколко секунди бях като няма и го изчаках да преглътне.

— И докъде стигнахте?

Отне му доста дълго време, докато се реши да отвърне:

— До сваляне на фланелки. — Той намести очилата си, като избягваше да гледа към мен. — И с едно друго момиче, не Ема, ръце в панталоните.

— Сериозно? С кого?

— С Джил. С Ема стигнахме до фланелките.

Оставям сандвича. Не мога да хапна. Кухнята беше сенчеста, но изведнъж изпитах силен студ и потрих голите си рамене.

— Мейси, не се впрягай.

— Не се впрягам. Защо да се впрягам? — Надигнах чашата с лимонада с трепереща ръка и отпих глътка. — Аз не съм ти гадже, аз съм само най-добрата ти приятелка, която явно не знае нищо за теб.

Елиът напрани две крачки към мен.

— Мейси…

— Прекалявам ли?

— Не. — Още една крачка. — Аз също щях да реагирам така, ако знаех, че някой е плъзнал ръка в панталона ти.

— И особено, ако не бях споделила, нали?

— Нямаше да ми е приятно, но както казах, не бих искал да знам, ако е само някакво моментно увлечение.

— Като при теб и Ема ли?

— Абсолютно.

— Кога за последно си се увличал… моментно?

Той въздъхна и се облегна на плота.

— Не въздишай. Ако аз бях на твоето място, щеше да ме тормозиш до безкрай.

— С Ема се целунахме през март, после отидохме на бала и пак се целунахме след седмица, но не беше нещо особено. Как да ти го обясня, щом не си се целувала с никого? Бяхме в парка, тя се приближи и се целунахме.

Направих гримаса и Елиът се засмя.

— Джил е братовчедка на Крисчън. Онова с нея беше през миналия декември. Оттогава не съм я виждал.

Махнах с ръка, сякаш Джил не беше важна, и се върнах на Ема.

— Излиза, че не харесваш Ема, така ли?

— Не и така, както предполагаш.

Помълчах около минута, за да се успокоя, но нямаше да го оставя на мира току-така.

— Това с Ема се случи, тъй като беше наблизо. Ти си в Бъркли, далеч от мен и… кого да целуна, кажи.

Кого да целуна? Сърцето ми трепна както никога досега. Загледах се в големите му длани и в адамовата ябълка, в мускулестите ръце, които вече не бяха слаби и кокалести, в дългите крака в джинси с разръфан подгъв и с копчета вместо с цип. Бързо изместих поглед. Само там не трябваше да гледам… Изкушавах се да притисна ръка в копчетата и за пръв път осъзнах, че не искам никой друг да ги докосва.

— Не знам — най-сетне отвърнах аз.

— Тогава ела. И ме целуни.

— Моля?

— Ти ме целуни.

Допусках, че се шегува, но се амбицирах от споделеното за целувките, пък и усетих как големите му ръце, ъгловатата челюст и… копчетата на панталона ме привличат. Обля ме топлина и тръгнах към него. Все така подпрян на плота той ме гледаше с лека усмивка, която чезнеше след всяка моя стъпка. Опрях ръце на гърдите му и се наклоних към него. Чувах дишането му и виждах трептенето на мускула на лицето му.

Елиът сложи два пръста на устните ми и ме погледна с възхищение. Отворих уста, той докосна с показалец зъбите ми и аз го облизах. Имаше вкус на сладко. Бързо измъкна пръста си с тих стон и ме погледна жадно, с разтворени устни. Пулсът на шията му биеше ускорено. Застанах на пръсти и го целунах, като зарових пръсти в косата му.

Беше различно от онова, което си бях представяла. Целувката беше едновременно нежна и твърда, и определено смела. След две кратки целувки, Елиът пое с устни устните ми, езикът му се плъзна между тях и аз инстинктивно ги разтворих. Всички забранени негови образи, които бяха плод на фантазията ми и които пазех в тайна дори от самата себе си, се сляха в едно и аз знаех, че той мисли същото: беше прекрасно, че сме толкова близо един до друг, без значение докъде щяхме да стигнем.

Ръката му се зарови в косата ми и ми подейства като спасителна котва, за да не полетя. Другата му ръка се плъзна по ребрата ми и аз направих крачка назад.

— Извинявай, Мейс, стана толкова бързо…

Докоснах тръпнещите си устни и изрекох думи, които не исках да си помислям, камо ли да кажа на глас:

— Ел, това може да не означава нищо за Ема, но за мен е всичко.