Кристина Лорен
Любов и други думи (42)

Сега

31 декември, неделя

Елиът спира сред маслиновата гора. Сватбата едва се чува в далечината и около нас жужат щурчета.

Боже мой, откъде да започнем?

Искам да започнем от целувките.

Той вероятно ще настоява за обяснения и извинения. Мои и негови. Имам да му разказвам толкова много.

Дишам едва-едва и очаквам да каже нещо, но той коленичи и ме прегръща през кръста. Раменете му се тресат.

Плаче.

Клякам и го бутам да седне до близкото дърво, свалям очилата му и шепна:

— Не плачи, Ел.

— Какво ще правим?

Целувам шията и брадичката му.

— Липсваше ми.

— Мейс, мислех, че повече никога няма да те докосна.

— И аз мислех същото.

— Съгласен съм на всичко, само да бъдем заедно.

Вдишвам свежия лъх на одеколона му и острия дъх на тревата. Имам нужда от кислород.

Той се опира на дървото и отваря устни. Целува ме страстно, а аз искам още, още и още. Целият Елиът. Вдига роклята ми над кръста, а ръцете ми бързо свалят връзката и разкопчават ризата му.

Пръстите му галят бедрото ми, а моите докосват топлите му гърди и корем. Ръцете му пълзят под дантеленото ми бельо. Заставам на колене, за да го улесня да стигне до мястото, което тупти в пламенен копнеж. Желая го повече от всичко на света.

Всяко докосване ме издига все по-нагоре и по-нагоре, сякаш изкачвам спираловидна стълба. От гърдите ми се изтръгва вик и щурчетата замлъкват.

— Господи, Мейси, не спирай!

Движенията ни наподобяват кресчендо. Зъбите му се впиват в шията ми и знам, че ще оставят червена следа. Спазми разтърсват тялото му, а дъхът му идва на гърлени пресекулки.

Любенето ни мога да отъждествя единствено с въздуха, водата и слънцето. Чудя се как съм живяла толкова дълго без него. Близостта му ми е и позната, и чужда. Кожата на лицето му е позагрубяла от годините бръснене, устните му са по-властни, а сливането ни е повече от съвършено.

Понечвам да се надигна и не смея да погледна нито роклята си, нито смокинга му.

— Не ставай — прегръща ме той. — Не мога да повярвам, че това се случи.

— И аз.

— Може да искам пак да го направим.

— Станахме двама. Странно, но имах чувството, че правя секс едновременно с познат и непознат.

Елиът се засмива.

— Искаш ли да узнаеш нещо още по-странно?

— Искам да знам всичко.

— След като изчезна, години наред не можех да бъда с друго момиче.

Неочакваното признание ме изкарва от любовното опиянение.

— Цял живот обичам само теб, Мейс. Или поне от мига, в който за пръв път си помислих за любов, секс и жени. Не съм искал друга жена така, както съм искал теб. Отне ми доста време, преди да пожелая друго момиче.

Все едно съм в окото на торнадо. Около мен въртоп, а в главата ми тишина. Луната огрява лицето и очите му. Той ги притваря и оставаме да лежим така, все още един в друг.