Барбара Тейлър Брадфорд
Модна къща (54)

Кайл, Одра и Кристина
1978

— Не искам да правя рокли като нея, искам да рисувам картини — заяви Кайл на баба си.

При тези думи Одра примигна. „Няма нищо по-добро от това да се стигне до същината на нещата, си помисли, но колко са брутални младите.“

— Знам, че през последните години имаш желание да рисуваш и да станеш художничка, скъпа Кайл. Но не съм сигурна дали постъпваш правилно — с родителите си, искам да кажа.

— Не е заради татко. Той не се интересува дали ще се занимавам с глупавия бизнес или не. Само заради нея е.

— Слушай, Кайл, няма да ти разреша да говориш за майка си с този тон! Несправедлива си към нея.

Кайл изгледа Одра почти извинително, но нацупи устни.

— Всъщност нямам представа защо защитавам татко, когато той винаги е на нейна страна. Откакто се помня, и двамата са срещу мен… Дори и като малка се чувствах някак си изолирана. Те бяха „най-добрият отбор“. Винаги така са казвали. Винаги са били само двамата, бабо, а мен ме изключваха.

Одра изумено изгледа Кайл и тежко въздъхна. Идеше й да разтърси момичето и, ако не се намираха в ресторанта на хотел „Карлайл“, където пиеха кафе след обяда си, би го направила.

— Твърде си млада, Кайл, за да бъдеш толкова самонадеяна. Много добре си спомням как, когато дойде в Англия през 1965-а, ти вървеше и пееше: „Ние сме най-добрият тим, най-добрият — мама, татко и аз“. Спомням си го много добре, защото тази година родителите ти купиха „Хай Клъф“ за мен. Тогава ти беше на шест години. Родителите ти никога не са те изключвали. Никога. Винаги и във всичко си участвала.

— Те се обичат повече, отколкото обичат мен.

— Не говори глупости! — сряза я Одра. — Разбира се, че се обичат, винаги са били влюбени един в друг. А ти можеш само да благодариш на съдбата, че това е така, Кайл. Какво искаш да бъдеш? Дете на разведени родители ли?

— Не исках да кажа това — бързо отвърна Кайл с израз на раздразнение. — Просто съм адски разтревожена, бабо. Мразя модния бизнес и всичко, свързано с него. Не искам да измислям рокли и да работя зад бюро, да правя превзети ревюта, да се занимавам със смахнати манекенки, които се контят и трупат шепи гадни мазила по лицата си. Искам да рисувам онова, което виждам.

Изведнъж младото й лице изгуби киселия си израз, просветля, стана живо и цялото й бунтарство изчезна. Тъмните й очи блеснаха.

— Искам да рисувам пейзажи, морски картини, както миналото лято, когато бях в Йоркшир при теб, бабо. В „Хай Клъф“ беше прекрасно, и в залива Робин Худ, и в Дейлс, като си седях тихо пред триножника и пренасях красотата върху платното, както аз я виждам… Много бях щастлива при теб, бабо. По-щастлива от всякога. А после трябваше да се върна тук, в Ню Йорк, и да тръгна по пътя на мама. Глупави, тъпи ревюта. Мразя ги! Ненавиждам Института по модата.

Одра се пресегна и хвана ръката на момичето.

— Знам, че напоследък ти е трудно, скъпа.

— Стигна се дотам, че вече не мога да постъпвам нормално. Объркана съм и съм нещастна. — Кайл дълбоко пое въздух. — Единственото, на което бих се радвала, е да отида в Кралския колеж по изкуствата в Лондон, да уча там няколко години и след това да стана пейзажистка. Но тя никога няма да го разбере. Интересува се само от печелене на пари.

Очите на Одра се изпълниха със сълзи.

— Това не е вярно — изрече и спря. Взе чантата си, отвори я и започна да търси кърпичката си.

Кайл се натъжи и стисна ръката на баба си.

— Съжалявам, бабо, не исках да прозвучи толкова грубо. Нямах намерение да те обиждам, нали тя ти е дъщеря.

— И твоя майка, Кайл, и то най-добрата майка на света — прибави Одра. — Помни ми думата. Тя ти желае само най-доброто. Първо — дала ти е живот. Винаги съм била на твоя страна, но като се държиш като разглезено дете и говориш за майка си така неуважително, вече ще престана да го правя. — Одра прониза Кайл със сините си очи. — Ясно ли ти е?

— Да, бабо — прошепна Кайл. Винаги изпитваше известен страх от Одра.

— Много добре. Сега ме слушай, и то внимателно… Когато приключа, ще разбереш, че майка ти си има причини да постъпва така. Ще разбереш и защо толкова обича бизнеса си. Ще ми дадеш ли възможност да говоря?

Кайл кимна.

— Майка ти беше пейзажистка и пожертва изкуството си заради бизнеса. Едно време тя имаше онова, което толкова искаш и ти. Беше блестяща, Кайл. Но се отказа от всичко заради мен… За да спечели пари и да ми предостави удобствата и лукса, за които смяташе, че ми се полагат. — Одра хвана ръката на Кайл и я стисна. — Ще ти обясня… Кристи е трябвало да го направи, но не е, и затова сега аз ще ти го разкажа.

Кайл заслуша баба си с внимание и докато Одра говореше, голяма част от яда и раздразнението към майка й, които се бяха натрупали през последната година, изчезнаха. Щом Одра свърши, Кайл едва сдържаше треперенето на брадичката си.

— Колко благородно е постъпила мама към теб, бабо. Трябвало е да ми каже. — Кайл прехапа устни. — Мислиш ли, че рисуването й липсва? Дали затова в апартамента в Ню Йорк и в къщата в Кънектикът няма много нейни картини? Повечето са в „Хай Клъф“, при леля Джейни също има няколко. Сигурно не иска често да й напомнят от какво се е отказала.

Одра трепна. Прямотата на Кайл понякога я нервираше.

— Сигурно й липсва, не знам. Никога не приказваме на тази тема, още от едно време. Но тогава аз направих грешка, Кайл. Трябвало е да говорим. — Одра се облегна на седалката със замислен вид. „Винаги съм се страхувала, да не би да кажа нещо, което не трябва, и да я разстроя. Да, сгреших, и то в няколко неща.“

— Не знам какво да правя, бабо — измънка Кайл. — Чувствам се ужасно. Месеци наред бях лоша към мама. Сигурно ужасно съм я обидила.

Одра я потупа по ръката.

— С майка си няма да имаш никакви проблеми. Познавам дъщеря си. Тя много те обича. Ще приеме извинението ти и веднага ще ти прости.

— Така ли мислиш?

— Сигурна съм. — Одра се усмихна за пръв път от няколко дни. — Смятам, че стигнах до компромисно решение и за двете ви. Седмици наред се измъчвах, но вече го открих, мило дете.

— Слава богу, бабо. Какво е то?

— Когато се върнем, отново ще говоря с майка ти. Ако все още настоява да отидеш в бизнеса, ще я убедя да ти даде няколко години отсрочка. Имай предвид, Кайл, трябва да й обещаеш, че по-късно ще поработиш три години в бизнеса, ако сега тя ти даде три години и ти разреши да дойдеш в Лондон заедно с мен другата седмица. Веднага ще те запишем в Кралския колеж, а докато те приемат, ще живееш при мен в „Хай Клъф“ и ще рисуваш, колкото ти сърце иска. Какво ще кажеш?

— Бабо, ти си чудесна!

— Съгласна ли си да изпълниш твоята част от споразумението?

— Готова съм! — лицето на Кайл засия.

Когато излязоха от хотел „Карлайл“, те повървяха малко пеша.

Беше хубав съботен следобед в края на май и прекрасното време бе изкарало много хора навън да разгледат елегантните бутици и художествените галерии.

— Мисля да взема такси до апартамента — заяви Одра и хвана Кайл под ръка. — Сега вече има много хора.

— Добре ли си? — Кайл погледна загрижено баба си.

— Изведнъж се почувствах уморена.

Кайл спря едно такси и помогна на Одра да влезе, а след десет минути то ги свали пред сградата на „Сътън Плейс“, където живееше семейство Нютън.

— Остави ме аз да говоря — настоя Одра, когато влизаха в асансьора. — Веднъж поне си дръж приказливия език зад зъбите. Щом свърша каквото имам да казвам, можеш да се извиниш на майка си за досегашното си поведение. Трябва да го направиш, Кайл. Разбираш ли?

— Да.

Огромният апартамент беше съвсем тих и като че ли в него нямаше жива душа. Одра знаеше, че Алекс има ангажимент на обяд, но очакваше дъщеря й да си е у дома. В този момент чу стъпки по мраморния под на коридора.

Изведнъж Кристина се появи пред тях, свежа, изглеждаща много млада с джинсите и бялата си копринена блуза. Тревогата, безпокойството и ядът, които бяха изписани по лицето й през последната седмица, бяха напълно изчезнали. Беше съвсем различна. Или, по-скоро, изглеждаше на себе си.

— Здравейте — лъчезарно ги поздрави тя. — Добре ли мина обядът? Поговорихте ли си?

— Да, Кристи. — Одра изгледа внимателно дъщеря си, за да разбере на какво се дължи промяната в нея.

— Много беше хубаво, мамо.

— Бих искала да поговорим — обяви Одра.

— Тогава да отидем в моя кабинет. — Кристина тръгна по дългия коридор, към своето убежище.

Кайл изгледа въпросително баба си. В отговор Одра сви рамене. И двете бяха озадачени от рязката промяна в Кристина и забързаха след нея, изпълнени с любопитство.

Тя застана в средата на кабинета и ги изчака.

— За какво искаш да говорим, мамо? — попита.

Кайл се хвана за облегалката на дивана, а Одра седна на един фотьойл.

— Кристи, мисля, че стигнах до разрешение за Кайл… — започна.

— Почакай малко — прекъсна я Кристина, като вдигна ръка. — Преди теб аз искам да ви съобщя плановете си относно рождения ти ден другата седмица, мамо. Твоят седемдесет и първи рожден ден…

— Кристи — прекъсна я сърдито Одра, — не ме интересува рожденият ми ден. Цял следобед се пека на огън. Кайл е много по-важна от…

— Настоявам да обсъдим първо това, мамо — отсече Кристина. — Искам да ти направя два подаръка днес.

Одра се ядоса и сви устни, но разбра, че е по-добре да замълчи.

Кайл също се разгневи, но успя да се овладее. Каквото и да й казваше баба й, майка й беше непоносима.

Кристина отиде до камината и застана там, хванала се с една ръка за полицата. Започна да говори бавно:

— Първият ми подарък, мамо, е нещо, което знам, че дълбоко в сърцето си желаеш… Внучката ти да живее в Англия и да учи в Кралския колеж.

Одра и Кайл зяпнаха Кристина, а после се спогледаха изумени.

— През последните дни много мислих и разбрах колко погрешно съм се отнесла към Кайл… — Кристина погледна дъщеря си и й се усмихна. — Кайл трябва да използва възможността си и да следва пътеводната си звезда. Както си ми казвала преди години, мамо, и ми го повтори онзи ден, детето ти се дава само за определен срок. Затова искам Кайл да направи с живота си онова, което тя желае. Все пак това е неин живот.

Одра мълчаливо гледаше дъщеря си.

— Мамо! Наистина ли? — Кайл скочи от дивана, втурна се към Кристина и хвана ръката й.

— Да, момичето ми. Не трябваше да те карам да се занимаваш с бизнес против волята ти.

— Мамо, бях груба, жестока и невъзможна. Ще можеш ли да ми простиш?

— Няма какво да ти прощавам, Кайл. Просто отново искам да бъдем приятелки и да постъпваш така, че да си щастлива.

Кайл до задушаване притисна майка си. После се отдръпна от нея, загледа я с обожание и двете избухнаха в смях.

Докато ги наблюдаваше, Одра си помисли: „Слава богу! Значи всичко вече ще бъде наред“.

— А сега — вторият подарък за рождения ти ден, мамо — напомни Кристина. — Просто ще отида и ще го доведа.

— Защо мислиш, че е променила решението си, бабо? — попита веднага Кайл, щом останаха сами. Беше зачервена и възбудена и едва се сдържаше.

— Нямам представа. Но майка ти винаги е проявявала разум и сигурно най-накрая е разбрала, както аз едно време, че човек сам трябва да избере какво да прави с живота си, за да…

— Здравей, Одра, скъпа.

Одра рязко обърна глава при звука на познатия глас и се изправи на крака.

— Винсънт, боже мой! Как дойде дотук?

— С Конкорд — отвърна той и обърна красивата си посребрена глава към Алекс, който стоеше щастлив зад него. — Нашият зет организира всичко. Рано сутринта ме посрещна на летището, вкара ме тук, докато ти още спеше, а после ме изведе на обяд, след като излязохте с Кайл. — Винсънт й се усмихна. — Алекс и Кристи искаха да те изненадат. Дойдох за рождения ти ден, скъпа.

— Ето това е изненада! — възкликна Одра, изправи се на пръсти и го целуна по бузата. — Колко е хубаво, че си тук. Миналата седмица толкова ми липсваше, Винсънт…

— И на мене не ми беше добре без тебе, Одра. — Винсънт се обърна към Кайл. — Е, момичето ми, няма ли да целунеш дядо си?

Тя се хвърли към него. Хванати за ръце, двамата отидоха до дивана и седнаха. Винаги се бяха разбирали и бяха прекарвали много време заедно, още от детските й години, когато тя им гостуваше в Англия.

Одра се обърна към Алекс.

— Не зная как да ти благодаря Алекс, че докара Винсънт тук. Сега, като си помисля, без него празникът нямаше да е истински. Точно петдесет години сме били заедно на този ден.

Алекс прегърна Одра с едната си ръка, а Кристина — с другата.

— Беше идея на Кристи.

— Не, твоя беше — възрази му Кристина, а сияйните й очи светеха от любов.

Алекс се наведе, целуна Кристина по челото и рече:

— Всъщност, щом като всички са щастливи, няма значение кой се е сетил.

— Така е — съгласи се Одра.

Обърна очи към Винсънт и Кайл, седнали на дивана, и задържа поглед върху внучката си. Тогава каза на Кристина:

— Кайл осъществява целта на моя и на твоя живот. Тя жъне облагите от всичко онова, което ние пожертвахме една за друга. Не е толкова лошо, нали?

— Мамо, това направо е прекрасно!

Одра взе ръката на Кристина в своята, а яркосините й очи сияеха от щастие, когато добави:

— Като се съгласи да я пуснеш, ти я спечели завинаги.