Барбара Тейлър Брадфорд
Модна къща (49)

Четиридесет и осма глава

Валеше като из ведро. Беше леденостуден ноемврийски ден.

Силният вятър блъскаше дъжда право в прозорците, като че стотици пирони чаткаха по стъклото.

Но в библиотеката на малката провинциална къща в Котсуолдс беше топло и приглушената светлина навяваше спокойствие.

Кристина се беше опънала върху дивана и слушаше дъжда. Той й действаше успокоително и тя се радваше на свободния неделен следобед.

Крадешком хвърли поглед към Майлс. Обичаше го много повече, отколкото беше си представяла, че някога ще обича мъж. Кариерата й имаше своето място в живота й и тя работеше много усърдно. Но този мъж изпълваше съществуването й.

Тя живееше за уикендите. Това бяха най-хубавите й дни… Заедно, сами, в тази очарователна усамотена къща, която тя бе открила случайно в началото на октомври. Даваха я под наем за шест месеца и тъй като беше мебелирана, с Майлс нямаше какво да правят, освен да си купуват продукти и да пътуват дотам.

Бяха свързани с изключително тайна връзка, но това не дразнеше Кристина. Тя нямаше нужда от други хора, а само от Майлс. През седмицата бяха заедно винаги, когато той беше свободен, но тъй като не можеха да излизат, оставаха в апартамента на „Уолтън стрийт“. А тъй като той бе много зает в Камарата на общините, през уикендите си почиваше. Не правеха почти нищо — четяха и разговаряха, разхождаха се, тя обичаше да му готви и да се грижи за него, да го слуша какво мисли, какво чувства, да споделя изключителната му страст и силната му сексуалност. И нежност. Той бе смесица от всичко това.

Майлс седеше срещу нея на стола до огъня, зачетен в „Обзървър“ Останалите неделни вестници бяха пръснати по пода, след като старателно ги бе прочел. От време навреме мърмореше и ругаеше тихичко, понякога се изсмиваше високо или възкликваше: „По дяволите!“. После й се усмихваше и започваше да й обяснява. Винаги й говореше за всичко.

В момента изразът му беше напрегнат. Тя знаеше, че се тревожи за положението в Близкия изток. Отношенията с Египет бяха обтегнати, защото Насър бе национализирал Суецкия канал. Великобритания, Франция и Израел бяха бомбардирали Кайро, а Майлс все още фучеше, когато бе насаме с нея.

Той като че ли усети погледа й върху себе си, погледна я над вестника и попита:

— Какво има, Кристи?

— Просто ти се възхищавах, скъпи.

— Аха… Щом ми се възхищаваш толкова, да се качим по стълбите и да полегнем в този неделен следобед? Какво по-хубаво от това да се любим, докато навън вали?

— Честна дума, Майлс, невъзможен си!

— Но снощи в леглото твърдеше друго…

В отговор тя отиде до него, измъкна вестника от ръцете му и седна върху коляното му.

— Снощи беше страхотен.

Майлс й се усмихна развеселено, свали очилата си с рогови рамки и потърка очи.

— Мисля, че с достатъчно новини се нагълтах за днес… Имам нужда от малко въздух. Искаш ли да излезем? Ти си единственият човек, когото познавам, освен себе си, и със сигурност си кралицата, която обича да се разхожда в дъжда…

— Хайде тогава навън, в дъжда!

Майлс я държеше в прегръдките си и наблюдаваше играта на светлината върху лицето й.

Кристина отвори очи и се загледа в него.

— Толкова често ме любиш, Майлс. Разглезваш ме… — Докосна бузата му.

— М-м-м, съвсем вярно — каза той и я отпусна върху леглото. — Превръщам се в алтруистичен глупак, нали?

Наведе се над устните й и я целуна бавно, докато се възбуди. Сърцето му се разтупа от обхваналата го страст. Усети ръцете й на тила си, които галеха и раменете му. Желаеше я, как само я желаеше! Като че с всеки ден това чувство се усилваше. Любовните им игри вече не му стигаха.

С нисък и дрезгав от възбудата глас той почти изохка:

— Целуни ме, Кристи…

Тя коленичи над него и напрегнато се взря в лицето му. Обикнала бе дълбоко това лице. То я караше да забрави всичко останало, то изпълваше съзнанието й.

Погали го по гърдите, плъзна ръцете си надолу по стегнатия му твърд корем. Кожата му беше гладка като излъскан мрамор и блестеше златисто тук-там, където слабата светлина огряваше меките му руси косми. Коленичи между краката му и почувства как тръпка премина по неговото тяло, когато сложи ръце от вътрешната страна на бедрата му.

Кристина погледна Майлс и видя, че се е втренчил в нея. Очите му отразяваха нейните, пълни с желание и любов. Сърцето й заби силно. Тя се наведе над него и с уста потърси центъра на страстта му, точно както той го бе потърсил преди малко.

Когато се докосна до възбудения му пенис, той изохка.

— Кристи, какво правиш с мен?

Устата й се изпълни цялата с неговата мъжественост, а устните й се раздвижиха с обич.

Сега Майлс наистина бе неин, беззащитен в своята голота, неподвижен и бездиханен, предлагащ й се като дар на любовта. Тя притежаваше сърцевината му, основната част от живота му, духа му. В този миг принадлежеше единствено на нея.

Той прокара пръсти в гъстата й разрошена коса, погали раменете й, а после ръцете му се сплетоха нежно с нейните върху корема му. Той стисна пръсти около нейните. Стенание от болка излезе от гърлото му.

Кристина вдигна глава и видя как яркосините му очи потъмняха.

Изведнъж Майлс се раздвижи, обгърна с шепите си лицето й и го издигна към себе си. Целуна я и нежно я дръпна да легне до него.

— Кристи, искам да съм в тебе. Искам да ме обгърне прекрасната ти топлина…

След миг беше отгоре й, а тя потъна в тъмносините му очи. Почти грубо влезе в нея и тя изохка, когато почувства твърдината му. Непрекъснато запалвайки се един от друг, те се движеха в усилващ се ритъм. Страстта им като че ли щеше да ги взриви.

Майлс отвори очи, погледна я и извика:

— Ти! О… — разтвори устните й и започна да ги смуче заедно с езика й.

— Искам те цялата — прошепна във вдлъбнатината на врата й. — Цялата, всеки твой дъх, цялата!

Кристина почувства как той сякаш стигна до сърцето й. И тогава чу собствения си глас, сякаш някъде отдалеч, да зове името му:

— Майлс! Майлс! Обичам те!

Двамата се притиснаха отчаяно един към друг. Устните на Майлс отново потърсиха нейните и той отново се втурна към сърцевината й, викайки:

— Обичам те! Обичам те, Кристи! Не мога да живея без теб, не ме оставяй. Никога!

 

 

Той лежеше неподвижно, облегнал глава на рамото й.

Кристина беше като замаяна. Погледна прозрачното му лице и сълзите й бликнаха. Какво имаше в него, което толкова я вълнуваше? Сякаш докосваше някаква пружинка в съзнанието й, и то така, че това понякога я разплакваше.

Майлс отвори очи.

— Какво става с нас, когато сме заедно така?

— Не знам. Струва ми се, че летя. Не си ли го забелязал, Майлс?

— Не зная точно какво чувстваш, но където и да си, аз съм с теб, Кристи.

— Някога случвало ли ти се е същото? С друга жена?

— Не. — Той преглътна, а после меко продължи: — Мисля, че знам какво става с нас, скъпа. — Когато актът е толкова съвършен, както това става при нас, тогава комбинацията от невероятното физическо удоволствие и екстаз заедно със силната емоционална връзка го прави свръхестествен.

Погали косата й, обърна лицето й към себе си и прошепна:

— „Положи ме като печат на сърцето си, като пръстен на ръката си, защото любовта е силна като смърт…“ — Спря и се смръщи. — Сега се провалих, защото не мога да си го спомня по-нататък.

— „Ревността — люта като преизподня…“ — подхвърли Кристина.

— Точно така. А по-нататък?

— И аз не мога да си спомня, но знам следващия стих: „Големи води не могат угаси любовта и реки не ще я залеят“. Виждаш ли, донякъде познавам Библията.

— Да… — Майлс като че се поколеба, а после изрече: — Кристи, има нещо, което не съм ти казал… Докато беше в Ню Йорк за ревюто преди няколко седмици, направих нещо…

Гласът му беше толкова сериозен, че тя бързо седна и уплашено се втренчи в него.

— Какво си направил?

Майлс се пресегна за цигара от нощната масичка и я запали. Дръпна дълбоко, погледна я и започна предпазливо:

— Извърших нещо, за което се заклех никога повече да не го правя. Отидох при Кандида и я помолих за развод.

— И?

— Отговорът, естествено, беше отрицателен. Нападна ме като хиена и ме заплаши, че ще вдигне страхотен скандал, ако отново се обърна към нея. Направих този опит, защото искам да се оженя за теб, Кристи. Не искам да се крием по ъглите. Искам да мога да те изведа след хората. Искам да бъдеш моя съпруга. — Тъжно поклати глава. — Излиза, че не ни е съдено.

— За мен няма значение! — извика тя. — Нищо няма значение, Майлс, стига да сме заедно.