Барбара Тейлър Брадфорд
Модна къща (2)

Първа глава

Днес беше рожденият й ден.

На трети юни 1926 година тя навърши деветнайсет години.

Одра Кентън стоеше до прозореца на стаята си в болницата „Фибър“ в Рипън, Йоркшир, където работеше като медицинска сестра, и наблюдаваше унесено играта на светлосенки върху моравата в задния двор. Слънчевата светлина се процеждаше през короните на двата големи дъба, растящи близо до старата каменна ограда. Духаше лек ветрец, листата шумоляха и трептяха при движението му и блестяха в зелено на слънцето. Беше светъл, пълен с благоухания ден, който радваше сърцето.

По случай рождения на Одра ден старшата сестра я беше освободила от следобедни задължения. Проблемът се състоеше в това, че момичето нямаше къде да отиде и нямаше с кого да го прекара. Беше съвършено сама на този свят.

Одра имаше само една приятелка — Гуен Торнтън, също медицинска сестра в болницата, но предишния ден я бяха извикали по спешност в дома й в Хорсфорт. Майка й се била разболяла и имала нужда от нея. Още преди седмици Гуен бе уредила да си размени свободния ден с друга сестра, за да може да бъде с Одра и да отпразнуват заедно важната дата. Но сега дълго кроените им планове се разбиха на пух и прах.

Облегнала глава на рамката на прозореца, Одра въздъхна, мислейки си за празните часове, които й предстояха. Неочаквано гърлото й се сви и тя усети сълзи да напират в очите й. Но само след няколко секунди тя примигна и успя да се стегне. Решително отхвърли скръбните мисли, които я бяха обхванали, и реши да не се самосъжалява. Одра ненавиждаше това чувство, смятайки, че е проява на слабост. Майка й винаги й беше внушавала това, а тя едва ли някога е грешила.

Извърна се от прозореца, отиде до стола и се отпусна тежко върху него, чудейки се какво да прави със себе си.

Можеше да почете, разбира се, или да бродира, както и да довърши скицата за блузата, която си измисляше и възнамеряваше да си ушие, когато имаше възможност да си купи плата. От друга страна нито едно от тези занимания не й се нравеше сега. Не и днес — на рождения й ден.

Толкова дълго чакаше разходката с приятелката си, мечтаейки веднъж в живота си двете да прекарат няколко безгрижни часа. За Одра празничните случаи бяха останали далеч в миналото. Всъщност през последните няколко години съществуването й се бе променило тъй основно, толкова рязко, че тя още не можеше да проумее дали това е нейният живот.

Изведнъж й хрумна, че ако сега се отдадеше на някое от тези обикновени хобита, на които обикновено посвещаваше времето си в почивните дни, би било по-зле, отколкото просто да седи на стола си, бездействайки. Нищо не би могло да замести плановете, които крояха с Гуен.

Отдавна Одра се бе приучила да не обръща внимание на стаята в болницата, която обитаваше. Но сега, когато силната слънчева светлина я огряваше, тя с болка отбеляза грозотата й и липсата на елементарни удобства. Тъй като беше родена в благородническо семейство, макар и обедняло, Одра беше възпитана в изтънчен и артистичен вкус. Строгите форми на мебелите и скучните им цветове изведнъж се набиха на наблюдателното й око, наранявайки възприятията й.

Стените бяха боядисани в мрачен бежов цвят, а подът беше постлан с тъмносив линолеум. Единственото, което свързваше желязното легло, клатушкащото се нощно шкафче и скрина, беше, че и трите бяха стари и олющени от дълга употреба. Стаята й винаги беше непоносимо студена, дори в такъв слънчев следобед. Одра трябваше да избяга от потискащото я помещение, макар и за малко!

Погледът й падна върху роклята, метната на леглото. Цяла година беше спестявала седмично по един шилинг, за да може да си направи подарък за рождения ден.

Преди две седмици, в събота, с Гуен бяха отишли до Харогит с тази цел. Разхождаха се няколко часа, гледаха витрините и се възхищаваха на красивите неща, за които бяха сигурни, че никога няма да могат да си ги позволят. Одра се преизпълни с топлота и привързаност към Гуен, спомняйки си за този ден.

Гуен особено се привличаше от бижутерските магазини и заради нея Одра бе принудена непрекъснато да се взира през стъклото към някоя дрънкулка, привлякла вниманието й.

— Одра, виж това! — викаше Гуен, сочейки към брошка, пръстен или висулка. В един момент сграбчи ръката на приятелката си, стисна я силно и й прошепна възторжено: — Виждала ли си някога по-разкошна гривна, Одра? Камъните сигурно са истински, защото блестят като диаманти. Би ти отивала. Хайде да влезем… Нищо не се плаща, за да погледне човек.

Одра поклати глава, без да каже дума. Тя си мислеше за бижутата на майка си, които бяха много по-красиви от тези натруфени имитации.

Възбудените възклицания на Гуен и настойчивите й ръчкания този следобед дойдоха на Одра малко в повече. Тя излезе от търпение и с остър тон накара приятелката си да млъкне. После съжали за проявената грубост и се извини на Гуен, като заобяснява за стотен път, че няма излишни пари за ненужни брошки и гривни, глупави шапки и шишета с одеколон „Девън Вайълитс“.

— Нали знаеш, че си купувам само дрехи? — й припомни Одра, а после добави с рязък смях: — При това се старая да са практични. Неща, които съм сигурна, че ще издържат много дълго време.

Десетина минути след това Одра зърна роклята на витрината на магазина на мадам Стела. В същия миг се влюби в нея. Беше въздушна и феерична, от лек муселин. Ефектно поставена върху манекен в центъра на витрината, тя беше единственото й украшение. До нея долу бяха пръснати аксесоари — кремава сламена шапка, чадърче от коприна и три реда перли. За Одра всичко това представляваше олицетворение на елегантността, и най-вече роклята. Тя съвсем не беше практична и явно бе скъпа. Но бе много, много красива… Момичето я съзерцава дълго, без да знае кога и къде би могла да я облече, но закопня да я има.

Проницателната Гуен забеляза израза на копнеж върху лицето на приятелката си и настоя да влязат и да попитат за цената. Без да обръща внимание на категоричния отказ на Одра да влезе в магазина, Гуен здраво я хвана под ръка и я въвлече вътре.

Момичетата очакваха роклята да бъде отчайващо скъпа, затова и двете се изумиха, когато научиха, че струва три лири. В същия миг Одра се втурна към изхода, но опасната Гуен я задържа и дори успя да я натика в пробната. Тъй като не искаше да прави сцени пред продавачката, за Одра не остана друг избор, освен да облече това ефирно произведение на изкуството.

Нямаше нужда Гуен да я уверява, че красивата синя рокля й стои идеално. Сама Одра се виждаше в огледалото!

Този следобед тя се изуми от собствения си образ. За пръв път от години призна пред себе си, че изглежда хубава. Винаги се бе смятала за най-обикновено момиче. Но очевидно е била несправедлива към себе си.

Одра Кентън не беше красива в буквалния смисъл на думата. Но и не изглеждаше обикновено. Добре оформеното й лице излъчваше упоритост. Това си личеше от формата на брадичката й и от твърдата решителна уста. Най-хубавите черти на Одра бяха безупречният й матов тен, лъскавата светлокестенява коса, която през лятото хвърляше златисти отблясъци, и прекрасните й очи — големи, разположени раздалечено, с гъсти златистокафяви клепки и с фино извити вежди над тях. Независимо от дребния си ръст, девойката имаше хубава фигура и простичкият модел на роклята я подчертаваше. Късата рокля, стеснена на кръста и разширяваща се надолу, привличаше вниманието към добре оформените й крака с тънки глезени.

И така, най-накрая, след известно колебание от своя страна и тревожния разговор с Гуен шепнешком, тя все пак купи роклята. Не й достигаха три шилинга до необходимите три лири. Одра беше взела всичките си спестявания, състоящи се от две лири и дванайсет шилинга, плюс един шилинг, зает от Гуен.

— Не гледай толкова мрачно — прошепна Гуен, докато чакаха продавачката да опакова роклята. — Заслужава си цената. Освен това беше време да си купиш нещо хубаво.

Гуен дори и не подозираше, че за Одра тази рокля бе най-красивата й дреха от детството й насам. Тя си спомни как беше дошла да пазарува в Харогит с майка си и чичо Питър. Беше 1919 година, тъкмо след като той се бе върнал от Първата световна война. Беше дванайсетгодишна, а той й беше донесъл онази разкошна розова рокля, която я беше замаяла така, както тази от синия муселин.

След като излязоха от магазина на мадам Стела, Одра разказа на Гуен за хубавата розова рокля и й довери малко повече за миналото си. Гуен я слушаше с любопитство и непрекъснато й задаваше въпроси. Одра, която беше сдържана по природа, отговори на някои от тях, тъй като не искаше да се прави на тайнствена. По-късно, хванати ръка за ръка, двете се разходиха в Стрей по зелената трева. После приятелките отидоха в Кафенето на Бети — елегантна чайна, откъдето се виждаше Стрей, и Гуен щедро плати сметката на двете, тъй като Одра вече бе похарчила всичките си пари. Гуен купи и автобусните билети до Рипън.

В края на дневната им екскурзия, по пътя към автобуса, двете минаха покрай Аркадиън, където в „Палм Корт“ всеки ден имаше чай с танци. Всички обичаха да ходят там. Това беше най-хубавото заведение в града, където „Синкопиращите скитници“ свиреха под диригентството на Стан Стантън, а местните контета танцуваха фокстрот и танго.

Момичетата отдавна изгаряха от желание да посетят „Палм Корт“, а най-вече Гуен, която бе научила чарлстон от брат си. Одра се изненада и зарадва, когато Гуен обяви, че на рождения й ден двете ще отидат на чай с танци в „Палм Корт“.

— Това ще бъде подаръкът ми за твоя празник — обеща й Гуен, грейнала. — Ще си облечеш новата рокля и всички ще ти се възхищават.

Оттогава двете приятелки започнаха да броят дните.

А сега… нямаше да има пътуване до Харогит. Никакъв чай с танци. Никой нямаше да се възхищава на новата й рокля. Одра въздъхна. Би могла да облече роклята и за собствено удоволствие, но промени решението си. Щеше да бъде глупаво да рискува и да я измачка или изцапа. Много по-умно би било, ако я запази за някой друг специален случай. В бъдеще непременно ще се появи такъв, след като тя имаше приятелка като Гуен. Може би щяха да отидат на голямото градинско увеселение през август, а и рожденият ден на Гуен е през септември. Да, той трябва да бъде отпразнуван.

Одра имаше слънчев характер, беше весела, заредена с оптимизъм и тъкмо тези й качества, съчетани със силната й воля и интелигентност, й помагаха да се справя с проблемите. Тя не си позволяваше грижите да я налягат дълго време, винаги се стремеше да ги разрешава бързо. Ако това се оказваше невъзможно, поне се опитваше да не задържа мисълта си върху тях повече от необходимото.

Сега тя стана, вдигна синята рокля от леглото и я закачи в гардероба.

След като съблече униформата си на медицинска сестра и я прибра, тя се загледа в другите си дрехи, чудейки се какво да облече за разходка.

Макар че нямаше богат гардероб, дрехите й винаги бяха в безупречно състояние. За да прави икономии, Одра сама шиеше летните си рокли. Повечето от тях бяха от леки материи в по-тъмни тонове. Това беше гаранция за по-дълга употреба. Най-накрая Одра се спря върху рокля в тъмносин цвят с ниска талия и моряшка яка. Извади я, намери черните си кожени обувки с ниски токове и започна да се облича.

Изведнъж тя се замисли за Гуен. „Каква егоистка съм! Седнала съм да се тревожа за рождения си ден, когато Гуен гледа болната си майка.“ На Одра й се прииска да се отправи към Хорсфорт, за да помогне на приятелката си, но беше твърде далеч, за да отиде и да се върне за един следобед. После лицето й светна, докато оправяше яката на роклята пред малкото огледалце, поставено върху скрина. Бащата на Гуен беше лекар, а брат й Чарли следваше медицина в Университета в Лийдс. Мисис Торнтън е в добри ръце. Скоро ще се оправи и няма да мине много време, когато Гуен ще се върне в болницата.

След като излезе от стаята и тръгна по коридора, Одра си помисли колко се е привързала към приятелката си. Откакто преди една година Гуен дойде да работи в болницата, животът й вече беше много по-поносим. Дотогава нито една сестра не се бе опитала да се сприятели с нея. Одра знаеше, че това се дължи главно на произхода й, на възпитанието и на културния й начин на говорене.

Останалите я смятаха за надута и недостъпна. Това обаче въобще не беше вярно. Поради срамежливостта си Одра просто се държеше настрани от всички.

Но щастливата, засмяна и весела Гуен не обърна ни най-малко внимание на резервираността й. След като реши, че Одра ще е момичето, което ще й бъде приятелка, тя прояви настоятелност и срина защитните стени, които Одра бе изградила около себе си. Още първата седмица, след като се запознаха, двете станаха неразделни.

„Не знам какво бих правила без Гуен“, мислеше си Одра, захлопвайки външната врата на болницата зад себе си. Освен нея тя си нямаше никого на света.