Барбара Тейлър Брадфорд
Модна къща (52)

Петдесет и първа глава

Седмици наред след нещастието Кристина се чувстваше празна и опустошена. Майлс също бе разстроен. Проявяваше внимание и грижи, но на нея й бе необходимо дълго време, за да се възстанови.

Бавно започна да събира парчетата от живота си и тъгата й от спонтанния аборт премина. Работата й изяждаше времето и й помагаше да живее. Не само загубата на бебето разстройваше Кристина в първите месеци на 1959-а. Тя за сетен път се убеди, че на тях с Майлс винаги щеше да им пречи съпругата му, която не искаше и да чуе за развод. При нормални обстоятелства двамата биха могли просто да се съберат заедно, но в живота на един политик нещата стояха другояче.

През февруари Майлс отново отиде при Кандида и поиска развод. Тя още веднъж му отказа. Той се върна на „Уолтън стрийт“, отново победен и унижен. Тази вечер сърцето на Кристина се скъса заради него.

Докато пиеше уискито си със сода, той каза:

— На колене я молих. Тази жена е направена от камък.

В края на същия месец падна бомбата: неговата сестра му съобщи, че двамата с Кристина са били видени заедно в Котсуолдс. Даже къщата, където прекарваха уикендите, която им действаше така успокоително и ги сближаваше, изведнъж се превърна в затвор. Отношенията им още повече потънаха в тайнственост.

За пръв път, откакто се влюбиха един в друг, тя и Майлс започнаха да се карат. Малки, незначителни разправии, но все пак те рушаха хармонията и спокойствието, на които по-рано се радваха.

През април Кристина се увери в три неща: че Майлс никога няма да се отърве от Кандида, освен ако случайно тя не умре; че за него политическата му кариера стоеше на първо място; и че тя повече не можеше да живее по този начин. Животът й изцяло се въртеше около Майлс, около нуждите му, около условията на работата му, около старите му привички. Тя обаче не можеше вечно да продължава така.

През юли същата година на Кристина й стана ясно, че има само един изход от затрудненото й положение: трябваше да напусне Англия и да замине за Съединените щати. Само разстоянието между нея и Майлс би могло да ги откъсне един от друг. Обичаше го изключително много и знаеше, че ако остане в Лондон, никога не би имала сила да се откаже от него. Но за да спаси собствения си живот, трябваше да се откъсне от Майлс. Болката, която изпитваше сега, беше твърде висока цена за откраднатите мигове с него. Освен това тя искаше всичко, което той винаги казваше, че ще й липсва един ден: нормално съществуване, съпруг, деца… и достойнство. Не можеше повече да се спотайва по ъглите с Майлс. Това, че се налагаше да се крие в провинцията с него, беше повече от унизително.

Тя не го уведоми за плановете си, защото беше сигурна, че той никога нямаше да я пусне. Всичко трябваше да бъде готово, когато му го съобщи. Първата й стъпка беше за една година временно да направи Жизел Ру завеждаща Къщата на Кристина. Даде на родителите си ключовете от апартамента на „Уолтън стрийт“ и им поръча да ходят там веднъж месечно. На секретарката си Лиз осигури друг комплект с ключове, за да се справя с пощата и с други ежедневни неща, тъй като нито Кристина искаше да се отказва от апартамента, нито пък Джейн. Пусна плана си в действие и започна процедурата по откриване на нюйоркския клон на своята фирма. Разполагаше с достатъчно средства, за да финансира проекта, както и с дълъг списък постоянни американски клиентки. Освен това най-близката й приятелка с нетърпение я очакваше в Ню Йорк. Кристина отдавна беше доверила на Джейн отношенията си с Майлс и когато реши да скъса с него, тя й съобщи за намеренията си.

Последният, който научи, бе Майлс.

 

 

— Тази вечер си много красива, Кристи — каза Майлс, поемайки от ръката й чашата с бяло вино.

Тя изтича в кухнята под предлог, че трябва да донесе лед. Отново я бе обзела вълната от любов към него. Тази вечер той бе облечен със светлобежов костюм. Светлите тонове винаги му отиваха. Докато пълнеше кофичката с лед, Кристина си даде сметка, че не би могла да прекара вечерта с него така, както бе планирала. Трябваше веднага да му каже. На момента.

Когато се върна във всекидневната, той я попита:

— Кристи, защо не си сложила моите опали с тази рокля? Отдавна не съм ги виждал. Вече не ти ли харесват?

— Много ги обичам, Майлс. Но те са изключително ценни и затова ги държа заключени в сейф. — Тя преглътна, седна на края на стола и го погледна. Събра сили и успя да изрече твърдо: — Майлс, има нещо, което трябва да ти кажа.

По сериозния й тон той разбра, че нещо никак не е наред.

— Заминавам, Майлс. Не мога повече да живея в Англия — заяви Кристина. Той се опита да я прекъсне, но тя вдигна ръка. — Не, Майлс, остави ме да довърша. Ти не можеш да заминеш, тъй като си член на парламента, но аз мога. И затова отивам в Ню Йорк, поне за година. Тръгвам утре.

— Но защо? За бога, защо? — запита той ядосан, с побледняло лице и изумен поглед.

— Защото животът ни не може да продължава така, Майлс. Обичам те. Много те обичам, скъпи. Но не мога да продължавам така. Трябва да съм на разстояние от теб, за да започна нов живот. Не можеш ли да разбереш?

— Ще отида и отново ще моля Кандида!

— Няма да стане, Майлс. Знаеш го много добре, както и аз. Тя никога няма да ти даде развод. Време е да спасявам собствения си живот.

Той прекоси стаята, вдигна я от стола и трескаво я прегърна.

— Кристи, ти си моят живот. Моля те, не ме напускай.

— Аз не съм целият ти живот, Майлс, а само част от него. Имаш си своята политическа кариера, имаш децата си. Над всичко обаче стои кариерата ти. Няма да ти е лесно, но ще се оправиш… — Не й стигнаха силите да продължи. Изплъзна се от прегръдката му и тръгна към камината.

Той се втренчи в нея. Стори му се, че е дошъл краят на света. На неговия свят.

— Майлс, ако ме обичаш — каза Кристина, — ще ме пуснеш… — Очите й се напълниха със сълзи. Не можеше повече да се контролира. — Ако ме обичаш толкова, колкото казваш, ще ми дадеш тази възможност: никога повече да не се виждаме. Остави ме на спокойствие.

— Кристи! — извика отчаяно той. — Умолявам те! Ще намерим някакъв начин, ще намерим разрешение.

Тя поклати глава.

— За нас сега има само един път, Майлс. Трябва да се разделим Трябва да ме пуснеш да замина.

Главата му пламна от мисли. В съзнанието му изникнаха неща, които никога не й беше доверявал, думи на обич, които не й беше казал… Би могъл да й даде още толкова много от себе си! Обичаше я с всяка клетка на тялото си. И точно затова трябваше да й даде възможността, за която тя го молеше. Твърде късно беше да се променят нещата. За нея беше твърде късно.

Майлс направи една несигурна крачка към нея и спря. Не можеше да отиде и да я целуне. Не смееше.

— Сбогом, любов моя — каза и излезе от стаята. Докато тичаше надолу по стълбите, очите му се напълниха със сълзи и той разбра, че никога повече нямаше така да обича жена.

 

 

По целия път над Атлантическия океан тя плака.

Джейн я посрещна на летището, хвърли й един поглед и без никакви въпроси я настани в чакащата лимузина.

— Слава богу, че са изобретили тъмните очила — каза Кристи, опитвайки се да разговаря весело и нормално, и веднага избухна в сълзи.

Джейн я прегърна, потупа я по гърба и я посъветва да поплаче. Кристина хълца по целия път до Манхатън, а приятелката й я успокояваше.

В близките дни Кристина някак си успяваше да се справи с бизнеса си и да работи до самозабрава. Тъкмо работата, която тя обичаше, й помагаше да не скърби денем. Но по цели нощи страдаше и плачеше за Майлс. Разбра, че някъде дълбоко в сърцето си винаги щеше да скърби за него. Той беше първата й истинска любов.

Седмиците преминаваха в месеци и Кристина започна да се контролира по-успешно. Една вечер заспа, без да пролее нито една сълза.

Следващата сутрин на закуска каза на Джейн:

— Смятам, че оздравявам. Снощи не плаках, преди да заспя.

— Радвам се за теб, мила — отвърна Джейн. От самото начало бе разбрала, че сърцето на Кристи е смазано. Затова беше добра с нея и нито веднъж не каза лоша дума срещу Майлс. Но сега промърмори: — Достатъчно време мина.

— Какво искаш да кажеш?

— Вече сме първата седмица на декември, а ти пристигна през юли. Шест месеца сълзи! Господи! Това е като някакъв своеобразен рекорд.

Кристина се разсмя.

Също и Джейн, която съвсем делово отбеляза:

— Сега вече наистина знам, че се оправяш, Краутър. Може би ще ми помогнеш да организирам коледното парти, нашето коледно парти.

— Ще го правим ли?

— Да… Искам да се срещнеш с този артист — Саймън, да видим дали ще го одобриш. Надявам се, защото имам намерение да се омъжа за него.

— Откога продължава това? — извика Кристина. — Виждала ли съм го някъде тук?

— Не, той е нов… и е страхотен.

— Артистите не са добри съпрузи, Джейни.

— Да не би да искаш да кажеш нещо против баща ми? — Джейн се накокошини. — На мама това не би й харесало.

— Ралф е по-различен — заяви Кристина.

— Също и Алекс Нюман.

— Не спомена ли, че името му е Саймън?

— Кристи, Алекс Нюман е за теб. Изненада.

Кристина вдигна ръка.

— А, не… Още не съм готова за мъже.

 

 

Не беше сложила в сметката Алекс Нюман. Още в мига, в който го видя, тя установи, че той наистина е различен. Притежаваше нещо, което го отличаваше от другите, и то нямаше нищо общо с хубавата му външност и с чара му.

Джейн го доведе, за да й го представи. Докато се ръкуваха, Кристина нямаше никаква представа, че той вече бе решил да се ожени за нея, още щом я бе зърнал в другия ъгъл на стаята.

Цяла вечер той се държа изключително кавалерски. Няколко пъти я разсмя с остроумието си и тя откри, че той я привлича. Но когато я покани да излязат следващата вечер, тя отказа.

— Благодаря много, но мисля, че няма да стане.

— Още ли не сте готова?

Тя леко се отдръпна, шокирана от директния му въпрос.

— Не ви разбирам? — Зачуди се дали Джейн не му е говорила за проблемите й, но веднага си каза, че приятелката й никога не би направила нещо толкова подло.

— Не бива да изглеждате като обидена — каза Алекс и се усмихна. — Инстинктивно почувствах, че изживявате нещо много лично. Помислих си, че това вероятно обяснява неохотата ви да приемете поканата ми за вечеря. — Усмихна й се момчешки. — А може би и не ме харесвате.

— Харесвам ви, Алекс, и то много. И за да ви го докажа, утре ще изляза с вас.

Той се усмихна, отиде да вземе по едно питие и после дълго стояха край огъня, разговаряха за безброй неща и откриха, че имат сходни интереси.

— От Джейн разбрах, че Къщата на Кристина е готова и ще бъде открита в началото на следващата година — каза Алекс. — Сигурно ще останете да живеете тук постоянно.

— Засега нямам такива намерения. Лондонската къща също има нужда от мен и вероятно ще пътувам дотам и обратно. Определила съм си една година, докато работата ми потръгне тук.

— Разбирам. Но в Америка бизнесът ви бързо ще се разрасне. Навярно в Ню Йорк продажбите ви ще бъдат двойно повече, отколкото в Лондон.

Кристина го изгледа с интерес, понеже знаеше, че е банкер. През останалата част от вечерта разговаряха за бизнес. По-късно, след като всички си отидоха и тя помагаше на Джейн да приберат чашите и чиниите, откри, че мисли за Алекс Нюман и за смелите му идеи за маркетинга.

Докато тя и приятелката й миеха кристалните чаши, неочаквано Кристина й каза:

— Алекс ми хареса. Ти беше права — чудесен мъж е и не е като останалите.

— Освен това е и богат — нехайно вметна Джейн. — Не че това има някакво значение за теб.

— Оставаше и да има. И не ми втълпявай някои неща, Джейни Седжуик! Той ме интересува само като приятел. Идеите му за бизнеса ми допаднаха. Освен това твърди, че ще е щастлив да ми помогне по всяко време.

— Не се и съмнявам — Джейн патетично извърна очи нагоре. — Освен че е очарователен, хубав, богат и интелигентен, няма жена.

— Звучи като мистър Съвършен — отбеляза Кристина. — А защо не е женен?

— Мисля, че е разведен.

Кристина поклати глава, обърна се и се върна във всекидневната.

Джейн веднага изтича след нея.

— Кристи, много съжалявам. Не исках да те разстройвам.

— Не си ме разстроила, Джейн. Просто още не мисля за други мъже.

— Все пак излез утре с Алекс. Той е толкова приятен, а знам и че те харесва. Хайде, направи го заради мен.

На другата вечер Кристина вечеря с Алекс Нюман. Тогава тя още не знаеше, че той щеше да излекува раните й и отново щеше да направи от нея цялостно човешко същество.