Барбара Тейлър Брадфорд
Модна къща (48)

Четиридесет и седма глава

— Няма две мнения — каза Майлс на Кристина в неделя вечерта. — Чака ме ужасна седмица.

Вечеряха в „Куполът“ на левия бряг на Сена. Тя го изгледа и остави вилицата си. През уикенда въобще не бяха говорили сериозно. Сега той започна.

— Какво искаш да кажеш? — го попита и надигна чашата си с вино.

Майлс се наведе към нея.

— Хю Гейтскел ще се противопостави на Антъни Идън поради неприятностите с Насър и Суецкия канал. Наистина ще трябва да се преборя с опозицията, особено след като Хю ме протежира. Но предполагам, че целият кабинет в сянка ще се опълчи срещу мен. Ужасна каша.

— Смяташ ли, че в Близкия изток ще има война?

Майлс кимна и изразът му се помрачи.

— Страхувам се, че ще има поради проблемите с Канала. Но хайде да приключим с тази тема. Кога се връщаш в Лондон, Кристи?

— Преди събота няма да мога. Моят адвокат тук каза, че има нужда от мен, за да приключи с всичко около производството на парфюма.

Майлс взе ръката й и я изгледа дяволито.

— Да се върна ли следващия уикенд, за да бъдем заедно?…

— Наистина ли ще можеш, Майлс? — Тя се изчерви, а очите й светнаха. — Би било чудесно.

— Така ли? — пошегува се той и се засмя.

След вечеря се разходиха, после наеха едно старо раздрънкано такси — единственото, което успяха да намерят — и се прибраха в хотела.

— Обзалагам се, че е пиян-залян — пошушна Майлс в ухото й, докато шофьорът лавираше по улиците на Париж.

По-късно, докато я прегръщаше в леглото, изрече тихо и разгорещено:

— Страх ме е, че твърде много се обвързвам с теб, Кристи.

— И аз с теб, Майлс.

— Знам, че не би трябвало, но просто не мога да се спра.

— Защо да не се обвързваме? — попита Кристи и се примъкна към него, прехвърли крак върху тялото му и го притисна по-близо към себе си.

Майлс изпусна дълбока въздишка, преди да й отговори.

— Няма какво да ти предложа… Тя никога няма да ми даде развод.

— Това не ме интересува.

— Някой ден ще те заинтересува, Кристина.

— А защо не ти дава развод?

— Всъщност не мога да си обясня. Разбираш ли, не ме иска, но не дава и друга жена да ме има.

— Аз имам ли една малка частица от теб?

Той се усмихна. Сега беше неин ред да го разпитва. Целият уикенд той го правеше по най-различни начини, чувствайки се като влюбен ученик.

— Да… едно малко парченце, един сантиметър. — Наведе се над нея и я целуна по косата. — Много си ми скъпа, за да си играя с теб, Кристи. Искам да сме заедно, желая те. Може да звучи егоистично, но е така. Ако това обаче наистина стане, то не бива да бъде явно. А не е честно спрямо теб. Кандида разбере ли, ще направи невероятен скандал. Аз не мога да си го позволя… Политическата ми кариера направо ще се сгромоляса.

— Аз също искам това между нас да продължи, Майлс. Слушай, ще бъдем внимателни. Няма да излизаме заедно… пред хората. Нямам нищо против да се виждаме тайно.

— Един ден ще имаш, Кристи.

— Не, Майлс, не ме познаваш.

Той не й отговори. Притисна я в обятията си и най-накрая потънаха в дълбок сън.

 

 

На следващата сутрин Майлс замина за Лондон.

През следващата седмица, по пътя от дома си в района Найтсбридж до Камарата на общините, той мислеше дълго за последния им разговор. Отново и отново се питаше дали не би трябвало да поеме нещата в свои ръце и просто да прекъсне отношенията си с нея. Майлс Съдърланд беше човек на отговорностите и нямаше нищо общо с нехайния мъж, какъвто го виждаше Джейн Седжуик в младежкото си въображение. Бе човек на честта, на дадената дума. Копнееше да се освободи от невротичната си жена, не го интересуваха нито нейните пари, нито тези на баща й, тъй като самият той беше богат.

„Сложи край още сега, докато можеш“, непрекъснато си повтаряше, а след това вечер се обаждаше по телефона на Кристи в „Риц“ и звукът на гласа й прогонваше от главата му всички мисли за разумни действия. Желаеше тази жена както никоя по-рано. Беше безнадеждно свързан с нея, независимо дали тя го искаше или не. Не бе в състояние да промени чувствата си.

В петък следобед отлетя отново за Париж.

В мига, в който Майлс влезе в хотелския апартамент, като че ли сърцето му спря, душата му се отвори и той осъзна, че никога няма да сложи кръст на тази любов. За него тя беше като въздуха, светлината и слънцето.

Кристина като че бе предугадила желанията му. Преди да има възможност да й каже, че не му се иска да вечерят навън, тя му съобщи, че е поръчала пушена сьомга, сирене, франзела и плодове и че ще вечерят в апартамента.

— В леглото — каза весело и му подаде чаша уиски с лед и съвсем малко сода, както той обичаше.

След като изпиха питиетата си, Майлс извади от джоба си малка кутийка, облечена с червена кожа.

— За теб са, Кристи. Опали. Помниш ли вечерта, когато се запознахме? Тогава ти казах, че винаги трябва да носиш опали.

— О, Майлс, красиви са! — възкликна тя. Погледна го с лъчистите си очи. — Никога не съм виждала нещо подобно…

— Ще ти стоят великолепно. Ела да видя.

Застанала пред огледалото, тя сложи обиците и кокетно завъртя глава. Наистина изглеждаше възхитително. После изтича в спалнята и се върна с пакетче.

— А това е за теб.

— Господи, не трябваше! — Поклати глава, като видя златна табакера Картие в ръката си. — Момичето ми…

С целувка тя го накара да млъкне.

Много по-късно, когато се любиха, на Майлс се стори, че никога по-рано не я е докосвал. Всяка частица от тялото й беше свежа и нова за него, по-красива отпреди.

Любовта им бе изпълнена с възторг.

Бяха напълно завладени един от друг. И не беше важно кой кого обича повече. Бяха свързани във всяко едно отношение. За нея това беше първата истинска любов, а Майлс, който беше светски мъж и бе имал много други връзки, си даде сметка, че за първи път действително е влюбен.

По едно време през уикенда на Майлс му хрумна идеята всеки петък да пътуват до Париж. Тук той се чувстваше по-свободен, далеч от любопитни очи.

И така до август двамата редовно ходеха до Париж.

— Мисля, че трябва да сменим хотела — предложи Кристи в края на месеца. — Не можем да идваме все в „Риц“… Така ни възприемат като двойка и започват да ни забелязват.

Отсядаха в „Джордж V“, в „Галският принц“, в „Ланкастър“ и в „Рафаел“. После Майлс реши, че е по-добре да спрат да летят до Париж и обратно, защото това също би започнало да прави впечатление.

— Ще трябва да си намерим някое малко скривалище, някъде в Англия — заяви на Кристи при последното им пътуване до Париж. — Защо другата седмица да не го направим, скъпа?