Барбара Тейлър Брадфорд
Модна къща (12)

Единадесета глава

Лунната светлина сякаш я беше превърнала в статуя. Тя се беше изправила неподвижно до прозореца и гледаше навън, към морето. Едната й ръка бе облегната на рамката, а лицето оставаше в профил. Ефирната й бяла сатенена нощница блестеше на призрачната светлина и на фона на тъмната стая като чисто сребро.

Така, както стоеше, без да мърда, у Одра имаше нещо свръхестествено. Незабелязан, Винсънт се загледа в нея от прага, без да може да откъсне очите си. Искаше да удължи мига, да запечата образа й в съзнанието си завинаги.

Картината му изглеждаше съвсем недействителна, като че ли беше част от някакъв отдавнашен сън, който отново се връщаше към него. Струваше му се, че ако се раздвижи или заговори, сцената щеше да се разпадне и да изчезне, както става с всички сънища.

Докато я наблюдаваше, копнежът му да я обладава го сепна остро и рязко, както винаги, когато се намираше близо до нея. Никога не беше пожелавал жена толкова силно, колкото Одра.

Щом пристигнаха тук, в хотел „Виктория“ в залива Робин Худ, той не можа да се стърпи. Сдържаните емоции и непрекъснато потисканото желание, което не издаваше през последните пет месеца, избухнаха в минутата, щом останаха сами в стаята. Взе я моментално, преди още да разтоварят багажа си.

Няколко дни почти не излизаха от апартамента.

Винсънт се превърна във вдъхновен и опитен учител. С радост и удоволствие изпълняваше тази роля, а тя беше внимателна, послушна и пламенна ученичка. След първите дни тя започна да преодолява свенливостта си към него и сега, когато се любеха, се държеше много по-свободно. Приемаше всичко, без да задава въпроси, а обожанието й към него бе изписано на лицето й. Той беше възхитен, когато откри, че неговата нежна и срамежлива девственица всъщност е дълбоко сексуална, подобно на него, и се въодушеви, когато пламенността й започна да се изравнява с неговата.

О, колко обичаше той тази топла, изпълнена с желание млада жена, която беше негова сега… и завинаги. Неговата жена, любовница и съпруга!

Това, че я притежаваше напълно, му действаше още по-възбуждащо и само като я видеше, го обливаше изгаряща топлина.

Огледа тънката й съвършена фигура, която напълно му се разкриваше под леката материя на сатена, предизвикателно прилепнала към тялото й. Тя имаше дребен кокал, хубаво тяло и бе красиво закръглена. Твърдите й високи гърди изпъваха сатена. Забеляза, че пъпките й са се свили.

Вълна обля слабините му и той усети тъпа болка. Внезапно получи страхотна ерекция. Не можеше да си спомни да е бил толкова твърд някога, даже и през последните пет дни и нощи с нея, възбуждаща го повече от всички жени, които по-рано бе имал.

Винсънт пристъпи напред и крачката му раздвижи въздуха. Тя извърна глава към вратата, видя го и леко се усмихна.

Когато стигна до нея, Винсънт взе лицето й в дланите си и нежно се взря в очите й. В тъмнината те изглеждаха почти черни. Наведе се, целуна челото, клепките, бузите й и усети солта от сълзи.

Изненадан, той се отдръпна и се втренчи в нея объркано.

— Одра, какво има, любима? Не си ли щастлива с мен? — С ерекцията му беше свършено.

— О, Винсънт, разбира се, че съм щастлива. — Тя се притисна към него, плъзна ръце по гърба му и облегна глава на гладките му голи гърди с дълбока въздишка.

— Тогава какво има? Защо си разстроена?

— Не се тревожа. — Тя се притисна към него още по-плътно, надявайки се, че това ще го убеди. Толкова много обичаше този мъж — с цялото си сърце, душа и тяло. Не искаше той да приема сълзите й погрешно. — Бях застанала тук и те чаках — бавно започна тя. — Възхищавах се от красотата на морето, когато изведнъж си помислих колко много, безкрайно много мили има до Австралия. Внезапно почувствах липсата на Уилям и Фредерик — беше като раздираща болка в гърдите, като някакъв ужасен спазъм. Стана ми тъжно и ми се прииска и те да са тук. Някъде тук, където и да е, само да са под същото небе като мен… И когато си спомних за сватбата, се разплаках. Колко бих желала, Винсънт, да ни видят как се женим… — Тя отново въздъхна, но вече едва чуто. — В църквата имаше един момент, точно преди пасторът да ни венчае, когато се почувствах съвсем сама.

— Разбирам те, скъпа — прошепна той нежно, погали косата й и я притисна към себе си. — Сигурно си искала братята да бъдат на сватбата, това е съвсем естествено. — Целуна я по косата. — Но от мига, в който се оженихме, ти вече не си сама, Одра. И никога няма да бъдеш сама. Сега имаш мен.

— Знам, Винсънт. А ти имаш мен.

— Няма да забравя как ме погледна в събота сутринта в църквата, Одра. Докато съм жив, ще го помня. Беше толкова хубава със синята рокля! Трябва винаги да носиш синьо. То ти отива, любима.

Той усети как тя се успокоява до гърдите му и разбра, че тъгата й минава.

— Винсънт, кажи ми отново… Нали знаеш, онова, което ми каза снощи — помоли тя.

Той се усмихна.

— Снощи казах много неща. Какво по-точно имаш предвид?

— Защо си се оженил за мен.

— Защото те обичам.

— А защо ме обичаш?

Той се засмя тихо.

— Кажи ми — настоя тя шепнешком и потърка с пръсти лопатките на гърба му.

Той потрепери и веднага я пожела.

— Защото обичам вида ти, гласа ти, докосването на ръцете ти. Обичам как реагираш, когато те докосна. Обичам всичко у теб. Одра, обичам те. — Целуна врата й, потърси устните й. Кръвта заигра в него.

Тя пламенно отговори на целувките му. Когато раздвижи устните си върху нейните, тя леко ги отвори, за да може топлият му език да навлезе и да стигне до нейния. Той я прегърна още по-здраво и я целуна с дълбока страст, а зъбите им се докоснаха.

Одра се раздвижи така, че телата им се сляха. През тънката сатенена нощница с корема си усети колко е твърд и неволно потрепери. Силна горещина започна да я облива, треперенето се усили и тя си представи как той я взима. Първия път, когато се любиха в деня на сватбата, той бе толкова внимателен и нежен, че тя усети съвсем лека болка.

Неочаквано целувките му престанаха. Отстъпвайки назад, Винсънт свали презрамките на нощницата й над раменете, над гърдите й. Дрехата сама се плъзна на пода и се разстла в блестяща купчина в краката й.

Винсънт се взря дълбоко в очите на Одра. Вдигна ръка и погали бузата й. После сведе очи и, коленичейки пред нея, притисна главата си към корема й и обгърна с ръце талията й. После много бавно ги спусна по бедрата й…

Тя потрепери при допира му и я обхвана желание. Кръвта й закипя, сърцето й се разтупа и кожата й настръхна в очакване. Поглади косата му, а после отпусна ръце върху раменете му.

Покривайки корема й с леки целувки, той продължаваше да гали гърба й, бедрата и задните й части. После леко се издърпа и постави ръце на корема й, като продължаваше да я милва. Най-накрая спря, когато достигна меките копринени къдрички, които покриваха възвишението между краката й. Бавно и много внимателно той разтвори нежните венчелистчета, докосвайки гънките на топлата й влажна кожа, които скриваха женствеността й.

Целуна пъпа и корема й. Целувките му бяха дълги, сластни и през цялото време ръцете му играеха сред мускусните гънки, пипаше я и я изследваше. Най-после започна да я изследва и с език. Започна да я души, да я целува и тогава чу тихите й гърлени стенания. Тя впи пръсти в раменете му, изпъна се към него и той я доведе до екстаз.

Ненадейно спря и се отдръпна.

Тя затаи дъх. Отвори очи и се втренчи в него. Той я хвана здраво за китката и я дръпна на пода до себе си. Нетърпеливо изрита долнището на пижамата си, изпъна се до нея на килима, прегърна я и я притисна. Желаейки да я притежава, той искаше да продължи предварителния момент още малко.

Вдигна се на лакът и се вгледа в нея. Погледите им се потопиха един в друг с такава страст и толкова напрегнато, като че достигаха дъното на душите си. Лицето на Одра беше огледало на копнежа й. Вглеждайки се в ясните му зелени очи, Одра откри в тях облялото го желание и изненадващо блеснали сълзи. Сърцето й се сви и тя протегна ръка към бузата му.

Винсънт беше този, който прекъсна очарованието на мига. Изведнъж му се стори непоносимо да я гледа по този начин, толкова развълнуван беше от нея, че чувствата му чак го задавиха.

Сега очите му се плъзнаха по тялото й, разголено пред него. Колко прозрачно изглеждаше то на лунната светлина, струяща през отворения прозорец! Беше като съвършена мраморна скулптура, с тази разлика само, че не беше от камък. Беше топло и желано, от плът и кръв. Колко красиви бяха гърдите й с цвят на праскова, закръглени и гладки, а зърната им — вирнати и твърди като майски тъмнорозови пъпки.

— Одра — изрече той. — Моята Одра. Колко си красива.

Тя се усмихна слабо, вдигна ръка и плъзна единия си пръст по устните му.

Той хвана ръката й и целуна дланта й, после се наведе, опря глава между гърдите й и я целуна. С наслада усети лекото ухание на младата й кадифена кожа. Хвана едната й гърда и започна да гали пъпката й. Тя настръхна и стана още по-напрегната под пръстите му. Одра приглушено извика от страст, когато той се наведе и към другата й гърда.

Тя се надигна като дъга към него, плъзна ръце по гърба му, после нагоре към врата му и сплете пръсти на тила му.

— Винсънт, Винсънт, колко те обичам! — прошепна тя дрезгаво.

Като чу името си, изречено с такава любов, той се отдръпна и се раздвижи. Покачи се върху нея и се подпря на ръце.

Вече нямаше какво да чака. Не можеше повече да чака. Взе я настойчиво, тъй като имаше нужда веднага да се слеят, да се превърнат в едно цяло. Потъна в нея дълбоко, дълбоко, прегърнал я здраво, изпълнен с топлина и любов. Почувства се напълно задоволен, което никога не бе изпитвал, освен с нея.

Колко много обичаше… това прекрасно момиче, което държеше в ръцете си… своята красива съпруга. Беше изцяло негова. Бяха създадени един за друг, да бъдат заедно. Колко му пасваше тя в любовните игри, в сексуалните наслади…

Плъзна ръцете си под нея, повдигна я по-близо до себе си и я притисна силно, ритмично влизайки и излизайки от нея. Тя се изпъна нагоре, за да посрещне тласъците му и обвила го с ръце, потъна в любовта с настойчивостта на собственото си тяло.

Той изохка захласнат, извика името й няколко пъти и през цялото време я притискаше към себе си, сякаш имаше намерение никога да не я пусне. Усещаше, че не би могъл да се въздържа много дълго и беше на прага да се пръсне. Усети, че му причернява. Като че ли се спусна от голяма височина и започна да пада стремглаво надолу.

— Готов съм — прошепна до пламналата й буза. — Одра, вземи ме целия, сега!

— Винсънт!

Тя издигна тялото си към него така, както той желаеше, посрещна страстта му и без никакви задръжки му предложи своята страст.

Вълни от истинска радост я обляха и й се стори, че потъва в общата им наслада. Внезапно Одра силно се разтресе, надигна се още повече и в този миг усети, че тръпка преминава по тялото му и двамата потънаха заедно в облекчението. След това той се отпусна върху нея и остана да лежи изтощен в прегръдките й, а тя галеше косата му и притискаше лицето си към неговото, също отмаляла и бездиханна от преживяното.

 

 

След известно време Винсънт се надигна.

— Много ти тежа — промърмори той до врата й.

— Остани така. Обичам да те чувствам върху мен — прошепна тя.

— Господ знае защо лежим тук на пода. — Винсънт се разсмя.

— Какво толкова смешно има?

— На себе си се смея, любов моя. От месеци наред само си мислех как ще те любя в хубаво удобно легло и сега, когато го имаме в същата тази стая, вместо него избрах пода. Можеш ли да ми кажеш защо? — Издигна се на лакът и отхвърли кичур коса от лицето й. — Ти си виновна.

— Защо?

— Защото си малка изкусителка, ето затова. Застанала беше до прозореца на лунната светлина и сърцето ми се преобърна, като те видях. Не можах да устоя. Трябваше да те имам. Къде другаде, освен на пода? — Отново се засмя. — Няма друг изход, така ме възбуждаш, че направо изгарям.

Одра не отговори, а отвърна очи. Винсънт усети внезапната й свенливост и че се чувства неудобно.

Това беше странното при нея. Беше изтъкана от противоречия. От първия миг на медения им месец, в който я направи своя, тя беше всеотдаваща се партньорка. Нищо не питаше, правеше всичко, което той желаеше. Но след като се любеха, тя не искаше да обсъжда удоволствието, което бяха споделили, нито пък той да го спомене. Беше забелязал, че в такива моменти тя винаги ставаше изключително затворена. Като че ли между тях падаше някакво було и то го отделяше от нея. Предположи, че това се дължи на средата и на възпитанието й. Тя нямаше нищо против да прави любов, но не и да говори за това. Е, както и да е. Всъщност в края на краищата тези неща не са толкова важни. Тя бе негова и той я обичаше много.

Като ставаше, Винсънт подаде ръка на Одра и я вдигна. Полузадушавайки я в мечешката си прегръдка, той намери опипом нощницата й, плъзна я през главата й и самият той облече пижамата си.

— Не знам ти как си, но аз изведнъж огладнях. Хайде да хапнем по някой плод. — Докато говореше, отиде до масата и взе купата.

— Чудесна идея — съгласи се Одра. — Умирам от глад.

Винсънт я прегърна с една ръка и я поведе към спалнята. Настаниха се по средата на голямото двойно легло, седнаха по турски и започнаха да ядат големи червени ябълки. След малко Винсънт се върна във всекидневната и донесе оттам бутилката с останалото вино, която бе поръчал с вечерята. Напълни две чаши, подаде едната на Одра и отново седна върху леглото.

Вдигна една възглавница, за да се подпре, и след като се нагласи удобно, запали цигара и предложи:

— Разкажи ми повече за „Хай Клъф“, когато си била малка.

— Господи, ти си ненаситен! Миналото ми не е чак толкова интересно — отвърна тя и леко се засмя. — Освен това, твой ред е.

— Няма много за разказване… Вече знаеш всичките ми момчешки лудории с приятеля ми Редвърс Булър. — Намигна й. — Не вярвам, че искаш пак да чуеш какви бели сме правили и колко бой сме яли от учителя. Досадно е.

— Но ти добре разказваш, Винсънт.

— Не знам, любов моя. — Дръпна от цигарата, издуха едно колелце и се обърна към нея, захилен като момче. — Хайде, Одра, хайде да чуем за майка ти и за чичо ти Питър… За красивата Едит Кентън и за смелия капитан. Признавам, че и двамата са ми много интересни.

— Ти си истински романтик, Винсънт Краутър.

— Така ли?

— Добре — усмихна се Одра. — Ако искаш, бих могла да ти разкажа как мистериозно изчезнаха сапфирите на мама.

— Твоите очи са като сапфири, казвал ли ти го е някой? — Изгледа я с любов и й прати въздушна целувка.

— Искаш ли да чуеш историята или не?

— Давай!

Когато тя започна да говори, той се облегна назад. Отпиваше от виното и я слушаше с внимание. Винсънт бе толкова очарован от семейството на Одра, колкото бе влюбен в нея. Затова бе съвсем естествено, че поиска да му разкаже за детството си. Освен това той се опиваше от тембъра на мелодичния й глас, докато тя говореше с такава любов за отминалите дни.