Барбара Тейлър Брадфорд
Модна къща (37)

Тридесет и шеста глава

— Слушай, Краутър, сигурна съм, че нещо те тревожи седмици наред и тази вечер смятам да поговорим — обяви настъпателно Джейн още с влизането си в апартамента. После хвана Кристина за ръка и я въведе във всекидневната.

След като бутна леко приятелката си върху дивана, Джейн се настани на срещуположния стол.

— Права ли съм? Нещо не е наред, нали?

— Да — призна Кристина. — Мъча се да разреша един проблем, всъщност няколко, и исках да поговоря с теб… — Спря, поклати глава и се загледа надалеч през прозореца.

Джейн седеше и изчакваше търпеливо, осъзнавайки, че Кристина най-после ще й се довери. През последните два месеца приятелката й като че ли не беше на себе си — всъщност още откакто се върна от Йоркшир след великденската ваканция. Беше разсеяна, раздразнителна и мрачна и всеки път, когато Джейн се опиташе да я притисне, отричаше, че й има нещо.

— Първо трябва да ти се извиня, Джейн — разпука тишината Кристина. — Знам, че не е лесно да се живее с мен и че понякога съм невъзможна. Съжалявам… Прощаваш ли ми?

— Няма какво да ти прощавам. Но ако това ще те накара да се почувстваш по-добре, да, прощавам ти.

Кристина слабо се усмихна.

— Трябва да стигна до някакво решение — продължи тя. — Не исках да говоря с теб, докато не съм измислила нещо.

Джейн изгледа Кристина замислено, но не продума.

— Реших да се откажа от изкуството — с мъка изрече Кристина.

— Какви ги дрънкаш? — Джейн подскочи от стола.

— Говоря ти съвсем сериозно.

— Няма да ти позволя такова нещо!

Кристина енергично поклати глава.

— Не можеш да ме спреш. Както и да е, чуй ме сега. Преди шест месеца ти ми каза, че ще се откажеш от изкуството и ще станеш дизайнерка. Много добре си спомням как ми съобщи, че нямаш намерение да гладуваш в някоя мансарда със слабата надежда, че ще дойде ден, когато някой ще купи твоя картина. Нещо повече, тогава добави, че онези, които имат пари, купуват картини само на утвърдени художници като Реноар, Ван Гог, Моне, Пикасо.

— Но ти си по-добра художничка от мен!

Кристина не обърна внимание на забележката й.

— Няколко наши състудентки — Джейми Ангърс, Даниел Форбс и Патриша Смит, се прехвърлят в други области — текстил, вътрешна архитектура, костюми и сценография, като теб.

— Но ти си по-добра от нас — продължи да настоява Джейн и посочи с жест към две от картините на Кристина, които висяха на стените. — Погледни! Само погледни! Как можеш да се откажеш!?

— Много лесно — отвърна Кристина, а гласът й едва се чуваше. — След като това може да отнеме живота на една жена…

— Животът на кого? — извика Джейн.

— На майка ми.

Кристина не даде възможност на Джейн да отговори. Бавно и с премерени думи тя й обясни всичко за саможертвата на Одра. Когато най-после свърши, Джейн я гледаше просълзена.

— Разбираш ли, Джейн, не вярвам, че ще мога да я склоня да престане да работи, дори и да завърша през лятото — продължи Кристина. — Тя ще настоява да ме издържа, докато картините ми започнат да се продават. Упорита е, дори бих казала, че е инат. Бих могла да си намеря някаква работа, в същото време да рисувам и да й връщам парите, които ми изпраща. Предполагам, че в края на краищата ще я убедя, че мога сама да се справям, и тя най-после ще престане да работи. Но това не ме устройва, Джейни.

— Май не те разбирам, Кристи.

— Не мога просто да й кажа: „Благодаря ти, аз мога сама да се грижа за себе си, мамо“. Изпитвам ужасна нужда някак си да я облекча. Искам да й дам възможност да вкуси от някои луксове, които тя не познава. А такива неща струват пари… много пари. Като художничка, която иска да се наложи, ще са ми нужни години, докато започна да печеля достатъчно. Нямам време, бих искала тези пари да ги имам сега, колкото е възможно по-скоро, докато майка ми може да им се порадва.

— Но как ще спечелиш толкова много пари? — Джейн я гледаше озадачено.

— Ще започна бизнес — там са парите… Искам да кажа — бизнес с главно Б. Ще стана моден дизайнер.

— Но как ще започнеш?

— С твоя помощ.

— С моя помощ?

— Всъщност с помощта на майка ти, ако ми позволиш да говоря с нея за намеренията ми.

— Разбира се, че можеш да говориш с нея. Но как би могла мама да ти помогне?

Кристина поверително се наведе напред и очите й се изпълниха с ентусиазъм.

— Тя непрекъснато ме кара да й ушия една от моите рисувани на ръка копринени рокли и само преди няколко седмици ми подметна, че би могла да ги продава като топъл хляб на приятелките си. Смееше се, когато ми го спомена, за приятелките си, искам да кажа. Но, обзалагам се, че някои от тях ще се заинтересуват да ги купят. Помниш ли — на онова парти, което майка ти даде на американската си агентка, и двете се възхищаваха на рисувания ми копринен жакет. И двете искаха да разберат откъде съм го купила. Не разбираш ли, Джейни? Ръчно рисуваните вечерни облекла са много оригинални! Но това е мой собствен стил и аз ще положа началото. По-късно бих могла да започна да правя костюми… Всички толкова ги харесват…

— Права си! — възкликна Джейн. — Непременно трябва да говориш с майка ми, да й вземеш мерките и да й ушиеш роклята. Сигурна съм, че няма да има нищо против да се обърне и към приятелките си.

— Радвам се, че се съгласи! Обаче има един малък проблем. — Кристина погледна тревожно Джейн. — Смяташ ли, че майка ти би могла да ми даде половината пари предварително? Разбираш ли — половината от цената на роклята, още когато я поръчва? И приятелките й да платят с капаро? Ако го направят, това неимоверно ще ме улесни. С парите ще мога да купя платовете и боята, които ще са ми необходими.

— Разбира се, че мама ще ти даде пари предварително и ще накара и приятелките й да направят същото. — Джейн вече гледаше уверено, но после изви устни замислено. — Но това не е истинското разрешение, Кристи. Ако искаш да влезеш в модния бизнес и желанието ти е да го развиеш, ще ти трябва начален капитал.

Кристина се засмя глухо.

— Знам го много добре… Обаче се страхувам, че нямам никакви средства.

— Но аз имам! — обяви весело Джейн. — Имам пет хиляди лири, които баба Манвил ми остави. Те си стоят в банката „Лойд“ и печелят някаква лихва. Ще ти дам моите пет хиляди лири!

— Джейн, това наистина е прекрасен жест, но не бих могла да заема пари от теб.

— Ще ги вземеш… Насила ще те накарам да ги вземеш. Ако имаш някакъв приличен капитал зад гърба си, бизнесът ти ще потръгне много по-бързо и по-добре. Би могла да си намериш една или две шивачки и може би някакво помещение.

— Всъщност и аз планирах същото. — Кристина отиде до камината и сложи ръка пред устата си, замислена за миг. — Разбира се, имах намерение да го направя едва догодина, когато посъбера малко нари. Ако обаче ми дадеш на заем твоите пет хиляди лири, бих могла да го постигна по-бързо. Така че, благодаря, приемам предложението ти. Действително съм ти много признателна, мила Джейни.

Джейн скочи отривисто на крака и притисна Кристина до себе си. После протегна ръка.

— Дай ръка, партньор! Още утре сутринта ще изтегля парите и влизаш в бизнеса!

Бяха застанали в центъра на стаята и широко се усмихваха една на друга.

— Ще ти помагам с каквото мога, докато потръгне бизнесът. Но… — Джейн млъкна и лицето й се помрачи.

— Какво има? — попита Кристина.

— Как ще съобщиш това на майка си? Направо ще бъде сразена, когато разбере, че се отказваш от рисуването. Господи, Кристи, мислила ли си за това?

— От седмици наред. Дойдох до заключението, че е по-добре сега-засега да не й казвам нищо. Щом се дипломирам през август, ще я оставя да мисли, че рисувам някъде, а четири или пет месеца по-късно, да кажем около Коледа, ще й съобщя, че съм продала някоя моя картина и че започвам сама да се издържам.

— Смяташ ли, че ще ти повярва? — попита Джейн.

— Надявам се, Джейн, надявам се.