Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Act of Will, 1986 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Красимира Икономова, 1995 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,8 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Барбара Тейлър Бредфорд
Заглавие: Модна къща
Преводач: Красимира Икономова
Година на превод: 1995
Език, от който е преведено: английски (не е указано)
Издание: първо
Издател: ИК „Бард“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1995
Тип: роман (не е указано)
Националност: американска
Редактор: Ани Стаменова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/19553
История
- — Добавяне
Четиринадесета глава
— Моля ти се, Винсънт, ставай — умоляваше го Одра, разтърсвайки рамото му.
Той се размърда в леглото, обърна се по гръб и отвори очи, примигвайки към светлината, която се процеждаше през тънките пердета.
— Защо?
— Много добре знаеш защо — възкликна Одра, опитвайки се да скрие раздразнението си. — Гуен ще дойде на вечеря.
— Може и да дойде.
— Миналата неделя грешката беше моя — бързо изрече Одра. — Объркала съм датите.
Той я изгледа скептично, но не каза нищо.
— Моля те, Винсънт — настоя тя по-високо, — стани.
В отговор той се пресегна и я улови за китката. Придърпа я към себе си, прегърна я и прошепна до бузата й:
— Ела при мен за половин час.
Одра започна да се дърпа.
— Не мога, много добре знаеш. Не е сега моментът.
— Искаш да кажеш, че не искаш — изрече той и веднага я пусна.
Изправяйки се бързо, Одра отстъпи от леглото и го изгледа начумерено.
— Много си несправедлив.
— Глупости. Напоследък се държиш студено с мен.
Тя се изчерви.
— Не е така. Ти винаги избираш неподходящ момент.
Той извърна очи към будилника върху бамбуковата нощна масичка.
— Какво му е лошото на четири и половина в неделя следобед? На мен ми се струва, че това е идеално време.
— Очакваме гостенка.
— О, да. Госпожица Гуен Торнтън — изрече язвително той и добави: — Не знам какво виждаш у Гуен, че си хукнала по нея.
— Не съм хукнала по нея!
— Точно така е. Започвам да мисля, че предпочиташ нея пред мен.
— Не говори нелепости! — извика Одра, гледайки го изненадано. — Знаеш, че не е вярно. — Изведнъж му се ядоса и продължи сърдито: — Както и да е, не съм в настроение да идвам в леглото и да се любим, особено след държането ти през последните няколко седмици.
— Моето държане? За какво, по дяволите, говориш? — Винсънт седна в леглото и я зяпна, а зелените му очи започнаха да хвърлят мълнии.
Одра поклати глава много бавно и преглътна гнева си към него.
— Ти просто не знаеш какво да правиш, скъпи.
— Какво искаш да кажеш?
— Винсънт, невъзможен си. Понякога ме подлудяваш. Чудя се например на изпълненията ти всяка неделя по обяд. Отиваш в кръчмата с братята си и за теб няма никакво значение, че се връщаш след два часа, след като си обещал да се върнеш най-късно в един. А после започваш да ми викаш, защото обядът не бил излязъл както трябва… Като че е моя грешката.
— Днес не съм се карал.
— Така ли! Всъщност алкохолът е виновен, тъй като изкарва най-лошото от теб, прави те агресивен и обидчив.
Той беше готов да не обръща внимание на критиката й, но промени решението си.
— Не ми изнасяй лекции — сряза я остро. — Това не ми харесва. Аз съм мъж, не съм дете. В неделя винаги съм ходил на кръчма — още откакто станах на осемнайсет, и сега нямам намерение да спра. Нито заради теб, нито заради когото и да било. Всъщност в неделя всички ходят на кръчма — това е стара английска традиция.
„Само сред работническата класа“, помисли си тя и веднага намрази себе си за самата мисъл, тъй като ненавиждаше всякакви предразсъдъци у хората.
— И още нещо… — продължи Одра, набрала смелост. — Снощи пак ме остави при майка си да те чакам, докато ти отиде да обикаляш кръчмите с братята си…
— Беше рожденият ден на Бил — прекъсна я той високомерно, впрегнал всичките си отбранителни сили.
— Вярно е и аз не ти се сърдя, когато празнуваш някой подобен случай. Но миналата събота не беше рожден ден на Бил, нито пък предишната или пък по-предишната, когато пак излезе без мен.
— Снощи нямаше нужда да стоиш при майка ми. Можеше да отидеш с Лорет на танци. Тя те покани, нали?
— Не съм омъжена за Лорет, а за теб.
Той въздъхна тежко и сви устни раздразнено.
— Надявам се, това не означава, че през останалата част от живота си трябва да стоя вързан за полата ти двайсет и четири часа на ден. Повярвай ми, няма да го направя!
Отговорът на Одра беше на върха на езика й, но тя се запита защо се ядосва и се разправя с него точно сега. Гуен щеше да дойде след около час и тя искаше атмосферата в къщата да е спокойна. Страшно й беше необходимо Гуен да не остане с впечатлението, че между двамата с Винсънт нещо куца…
Затова отиде до вратата на спалнята и приключи спора с репликата:
— Имам още малко работа — и побягна надолу по стълбите, преди той да успее да отговори каквото и да било.
Като отхвърли мислите за неотдавнашните промени в отношенията им, тя се развъртя в кухнята, която служеше и за приемна в четиристайната им къща на „Пот Лейн“. След като покри масата в центъра на стаята с най-красивата си дантелена покривка, Одра извади няколко съда от порцелановия сервиз, който семейство Бел им бе подарило за сватбата, и започна да слага масата за вечеря.
Щом свърши, погледна към решетката в центъра на камината и се запита дали вече да не запали огъня, тъй като в септемврийските вечери ставаше студено. Одра си спомни, че й трябват свежи цветя, за да сложи на масата, както и на масичката в малката всекидневна. Отиде до работната маса под прозореца, извади ножиците от чекмеджето, взе кошницата за цветя и излезе.
Къщата нямаше име, а само номер — трийсет и осем, написан на зелената врата, и бе една от трите в задънената уличка зад Кулите на Ъпър Армли. Всяка къща имаше малка градинка, а в тази на Одра имаше най-много цветя, тъй като предишните наематели ги бяха гледали години наред. Тя също усърдно се грижеше за растенията, откакто през юни се преместиха тук, дори засади някои нови и направи и други подобрения.
Последните летни рози бяха разцъфнали с разкошни пъпки на фона на тъмната земя. Одра се наведе над храстите и вдъхна дълбоко аромата им. Беше наситен и сладък, малко тежичък и от него леко й се зави свят. Започна много внимателно да реже розите, тъй като не искаше да счупи листенцата им. Набра от бледожълтите и розовите, защото те вехнеха по-бързо от останалите.
— Нямаш представа колко си хубава, любов моя! — измърка Винсънт от вратата на къщата.
Тя вдигна очи, а той й изпрати една от най-подкупващите си усмивки.
Одра се засмя в отговор, тъй като разбра, че искат да й се извинят.
— Благодаря. — Изправи се с кошницата и тръгна към него по градинската пътека.
Очите му не се откъсваха от лицето й. Когато тя застана пред него, той я прегърна нежно и я въведе вътре. След като затвори вратата и взе кошницата от ръцете й, той я привлече към себе си и започна да я целуна силно и страстно.
Одра се притисна към него и отговори на целувките му. Сега го направи с желание. Неочаквано цялата й събрана неприязън се изпари. Помисли си: „Обичам го, той ме обича и всъщност само това има значение. Ще изгладим различията си. Няма начин да не успеем“.
След малко той отдръпна лицето си от нейното и усети изненадания й поглед. Стори му се, че сините й като метличина очи са потъмнели, и, както винаги, издаваха вътрешното й настроение. Гледаше я напрегнато, изследващо.
— Имаш ли представа колко те желая понякога? — запита я дрезгаво.
— Мисля, че да. — Тя постоя нерешително, а после прошепна: — И аз чувствам същото към теб.
Винсънт се усмихна, тъй като знаеше колко й е трудно да изговаря подобни неща. Плъзгайки пръст по бузата й, предположи:
— Вероятно Гуен няма да стои до късно.
— Разбира се. Утре е понеделник и тя е на работа.
Винсънт пак я прегърна и прошепна в ухото й:
— Хайде да си легнем рано, мисис Краутър.
— Съгласна съм, и още как!
Той я притисна, а после изведнъж я пусна и тръгна към вратата.
— Ще се върна за вечеря.
— Къде отиваш? — запита тя изненадана.
— У майка ми.
— Но защо?
— Обещах на Франк да му помогна да попълни документите си за военната служба… Татко най-после му разреши да отиде в армията и той е много възбуден, нашият Франк. Знаеш колко му се иска да го приемат в кавалерията и да отиде в Индия. Не казвам, че го виня. Особено като знам какво е положението сега в тази проклета страна. Толкова мъже са безработни и всеки ден все повече остават на улицата.
Одра застина.
— Но ти си добре при Варли, нали? Те нямат проблеми, а, Винсънт?
— Не, слава богу, нямат. — Усмихна й се успокоително. — Тъкмо сега строим проклетата къща на оня старец Пинфолд и неговата госпожа. Както и да е, не тревожи главицата си с такива неща. Това е моя работа, тъй като аз съм мъжът в семейството. — Изпрати й въздушна целувка и й се усмихна широко. — Довиждане, скъпа, ще се видим по-късно.