Барбара Тейлър Брадфорд
Модна къща (16)

Петнадесета глава

— Значи вече си имате диван. Най-после — каза Гуен, пристъпвайки в малката всекидневна откъм кухнята.

— Да — отвърна Одра, следвайки приятелката си по петите и мръщейки се зад гърба й.

Гуен отиде до дивана, поставен в центъра на стаята с лице към огнището, и веднага се разположи върху него. Прехвърли крак върху крак, облегна се на възглавниците и се настани удобно.

Одра се суетеше около нея, напрегнато изучавайки лицето й. Както винаги, върху него нямаше друго изражение, освен невинност. Одра веднага разбра, че Гуен нямаше нищо лошо предвид, макар че произнесе малко заядливо „най-после“, като че си е мислела, че по-рано не са имали възможност да го направят.

— Преди две седмици го купихме — изрече Одра с обичайната си сдържаност. — Доста време търсехме точно този стил, всъщност още отпреди да се оженим.

Гуен се извърна с лице близо до дивана, а трите реда изкуствени камъчета около врата й издрънчаха. Помириса материала.

— М-м-м. Кожа. Много е хубав, Одра. Трябва да ти призная, че обичам естествени материали. Не признавам никакви имитации.

Одра се усмихна и отиде до камината. Стана й весело от неуместността на последната констатация, имайки предвид страстта на Гуен към дрънкулки. Непрекъснато се кичеше с тях и беше като движеща се реклама на магазина „Улуърт“, а този ден беше надминала себе си. Беше се украсила с цветни кристали и стъклени мъниста, които простееха и при това не си отиваха. „Но такава е моята Гуени, помисли си Одра сърдечно, като дълбоката обич към приятелката й взе връх. Тя просто нямаше да е Гуен без мънистата си, гривните и висящите обици. И аз не бих могла да я променя, даже и да исках.“

Все още усмихната, Одра взе кибрита от полицата над камината.

— Като че ли стана малко хладно — каза, коленичейки пред решетката със запалена клечка в ръка. Запали хартийката и подпалките и продължи: — Сигурна ли си, че не искаш жилетка, Гуен?

— Не, много ти благодаря, добре съм си и така. Всъщност ще се стопля, след като се разгори огънят. — Гуен оправи с ръка полата на яркосинята си копринена рокля и обясни: — Сигурно е трябвало да си сложа нещо по-топло, но роклята ми е съвсем нова и исках да ти я покажа. Харесва ли ти, Одра?

— Прекрасна е и наистина ти отива — Одра огледа одобрително приятелката си.

Гуен се поизпъчи и потупа помпозната си прическа.

— А какво мислиш за накъдрената ми коса?

— Харесва ми. Другата седмица и аз смятам да го направя. Да приготвя ли чай? Или предпочиташ да пийнеш нещо?

— Няма да ти откажа чашка шери.

— Ще ти правя компания. — Одра отиде до бюфета в ъгъла на стаята, извади бутилка Амонтилядо и две чаши и ги занесе на махагоновата масичка, поставена до стената.

Обръщайки глава към Одра, Гуен отбеляза:

— Докато си разменяме комплименти, нека и аз ти направя един. Много хубаво си подредила тази стая, Одра. Картините на баща ти са красиви, особено онази над камината, пък и тези мебели от майка ти тук изглеждат съвсем на място. Трябва да се гордееш с къщата и с уменията си, Одра.

Лицето на стопанката светна.

— О, Гуени, радвам се, че ти харесва. Стаята е малка, но това пък я прави уютна и удобна, нали?

Гуен кимна и се огледа.

— И как каза, че се нарича онова смешно зелено нещо на стената?

Одра се засмя.

— О-дьо-Нил.

— Какво странно име.

— На френски означава Водите на Нил и в момента е много модерен цвят.

— Да, наистина. Харесва ми. Е, скъпа, ти винаги си по модерните дрехи, нали? Непрекъснато казвам на мама, че си специалистка по модата, стила и материите. Надявам се, разбираш колко ценя съветите ти. Ти имаш най-добрия вкус от всички, които познавам. — Гуен пое чашата от Одра. — Благодаря и наздраве.

Двете жени се чукнаха, а Одра пристъпи до огнището и седна върху единия стол, останал от майка й.

— Радвам се, че мислиш така.

Гуен й се усмихна.

— А къде е мъжът ти?

— Отиде при брат си, за да му помогне да попълни някакви документи. Но ще се върне за вечеря.

Гуен отпи от шерито, тъй като не й се искаше да говори. Струваше й се, че Винсънт прекалено често ходи до къщата на майка си, по повод или без повод, но не се осмели да го каже на Одра. След неприятния им разговор през юли Гуен много внимаваше да не отправя критични бележки. В онзи горещ летен ден, когато двете пиха чай в Кафенето на Бети в Лийдс, тя усети, че има голяма опасност да загуби приятелството на Одра, и това я огорчи и разтревожи.

За Гуен Одра беше изключително ценна приятелка, затова в този ден се стремеше да държи езика зад зъбите си. Но вътрешно в себе си смяташе, че Винсънт Краутър не се отнася достатъчно добре с приятелката й и нищо не би могло да промени мнението й. У него имаше нещо, което не се нравеше на Гуен, макар че ако я накараха да каже какво, би й било трудно. Смяташе, че той е емоционално нестабилен и инстинктът й подсказваше, че един ден ще направи Одра нещастна.

Отново се зачуди защо ли той непрекъснато се мъкне при майка си, ако наистина там е отишъл, но изключи последната мисъл. Радваше се, че го няма. Този ден искаше да бъде сама с Одра, поне за известно време. Имаше да й съобщи нещо важно и предпочиташе Винсънт да го няма. Би могъл да се прояви като много догматичен. А той изказваше мнението си и когато не го питат.

Чувствайки се неудобно от мълчанието, Одра се наведе напред и се взря в гостенката си през сумрака на стаята. Този ден се стъмни рано и единствената светлина идваше от огъня.

— Много си мълчалива, Гуен. Всичко наред ли е при теб?

— Да, няма нищо лошо — бързо я успокои Гуен. Тя се приближи към Одра и й довери много тихо: — Не искам да казвам на никого, даже и на Винсънт, но смятам да се омъжа.

— Чудесно, Гуен, мила! — извика Одра, а после се озадачи. — На Майк не му ли оставаха още две години да учи в университета? През пролетта ми каза, че би могъл да си позволи да се ожени едва след няколко години.

— Аз обаче не смятам да се омъжвам за Майк.

В притъмнената стая Одра забеляза, че Гуен изглежда много доволна от себе си и това още повече я обърка.

— Но ти твърдеше, че си влюбена в Майк Лесли и наистина двамата се държахте като влюбени птички — каза Одра. — Значи нещо се е случило, за да се промени всичко.

— Не бъди толкова глупава, Одра! — възкликна Гуен и се разсмя. — Явно, че съм срещнала друг.

— Кого?

— Някой, когото познаваш, е, почти, но никога няма да се сетиш — заяви Гуен с радостен смях.

— Я по-добре ми кажи.

— Джофри Фримантъл.

Одра се смая. Гледаше Гуен, без да може да повярва. Най-накрая пое дълбоко дъх и каза:

— Да не би да става дума за доктор Фримантъл? Онзи, който известно време беше в болницата „Фивър“… Нямаш предвид него, нали?

— Защо не? — запита Гуен и изведнъж се намуси. — Разбира се, че него имам предвид.

— О… — Одра остави чашата си на масичката. Беше изумена. Ако някой мъж беше неподходящ за Гуен Торнтън, това беше Джофри Фримантъл. Беше студен, арогантен, саркастичен и на всичкото отгоре — сноб. Добре изглеждаше, да, обаче беше скован и някак прекалено официален. Беше от богато семейство, но беше надут и надменен, при това четиринайсет години по-възрастен от Гуен. Одра искрено се разтревожи. Трудно й беше да си представи веселата, засмяна, обичаща да се шегува Гуен с такъв надут пуяк, който смяташе, че стои по-високо от цялата човешка раса.

— Само това ли ще кажеш? Само „О“ и нищо повече? — гласът на Гуен потрепери и тя явно се почувства обидена.

— Не, разбира се — каза Одра, пресягайки се и стискайки топло ръката на Гуен. И като вложи в гласа си малко ентусиазъм, какъвто въобще не изпитваше, добави: — Много се радвам за теб. Трябва да призная, че донякъде се изненадах, тъй като това беше последното, което очаквах да чуя днес. Как стана всичко? Разправи ми.

Все още леко засегната, Гуен каза по-бодро:

— Ами след като напусна Рипън, Джофри отишъл в Норталъртън, но там не му харесало особено, затова миналата пролет дойде в болницата в Лийдс. Срещахме се и се поздравявахме по коридорите, тъй като и двамата се помнехме от Рипън. Винаги се е отнасял много приятелски с мен… — Гуен спря и се изкикоти. — Най-накрая в началото на юли ме покани да излезем. И след една среща стана — ей така! — Тя щракна с пръсти.

— Много бързо — отбеляза меко Одра.

— Точно така… Както ти и Винсънт.

В това Гуен беше изцяло права и Одра запита:

— Какво смятат родителите ти?

Физиономията на Гуен се промени и тя прехапа устни, очевидно загрижена и обезпокоена.

— Честно казано, Одра, много се тревожа за мама и татко. Джофри въобще не им допадна. Смятам, че това е така, понеже Майк дълги години беше близък приятел на Чарли и, естествено, всички са се надявали, че ще се омъжа за него. Но какво да направя? Джофри е точно за мен, скъпа. Така е.

— Значи окончателно си решила, Гуен?

— О, да, така мисля… Не, сигурна съм. За мен той наистина е късмет. — Лицето й отново светна с отражението на изкуствените мъниста около врата й. — Гледахме къщи в Хедингли и смятам, че намерихме точно такава, каквато искаме. Има трапезария, салон, кабинет, пет спални — идеална за младо семейство. Другата седмица с Джофри ще отидем в магазина „Грийнуд“ в Лийдс, за да купим годежен пръстен с диамант, а съобщението ще бъде отпечатано в йоркширския „Пост“.

— Определили ли сте дата? — беше следващият въпрос на Одра, която все пак успя да се усмихне.

— Още не, но Джофри иска да се оженим през пролетта, защото е планирал да ме заведе в Париж за медения месец. Той твърди, че ако човек посещава Париж за пръв път, това трябва да бъде през пролетта. В Париж ще ми купи нови дрехи, ще отседнем в „Риц“. Можеш ли да си представиш? После ще се разходим до Ривиерата. Според Джофри, когато цъфтят магнолиите, там е много красиво и такава гледка не бива да се изпуска. Ще прекараме цяла седмица в „Негреско“ в Ница. Било много луксозно, като в „Риц“.

Гуен най-накрая спря потока си от думи, наведе се напред нетърпеливо и се взря в лицето на Одра, изчаквайки реакцията й.

Одра само се усмихна.

Гуен стисна здраво ръце и изразът й от възбуда премина в страхопочитание пред бляскавите перспективи, които я очакваха в бъдеще.

— След като се настаним в къщата в Хедингли — сигурна съм, че ще я купим — Джофри ще напусне болницата и ще започне частна практика. Ще наеме кабинет на „Парк Плейс“ в Лийдс. Иска да стане модерен лекар, който ще лекува местната аристокрация. О, той ще има успехи и ще забогатее, а аз ще му помагам всякак, както мога. Ще се забавляваме, ще даваме например елегантни обеди, вечери и партита и затова ще ми трябват много нови дрехи. Джофри иска да изглеждам възхитително.

Одра успя само да кимне, тъй като се слисваше все повече и не знаеше какво да каже. Изкуствените камъни на Гуен, които блестяха на светлината на огъня, привлякоха вниманието й. За част от секундата й се сториха истински, изглеждаха й като смарагди, рубини и сапфири, а не късчета стъкло. „Първо бижутата й ще изчезнат. Той ще я накара да ги изхвърли още в минутата, в която се оженят.“ На Одра й стана тъжно, като си представи Гуен, лишена от всичките й глупави крещящи дрънкулки, които нямаха никаква стойност, но означаваха толкова много за нея.

„Бедната малка Гуени“, помисли си Одра, опитвайки се да си представи приятелката си, след като този мъж я промени, след като я облече и я превърне в тази мисис Фримантъл, която той желаеше. В съзнанието й изплува образът на скована и студена жена, която нямаше нищо общо с Гуен Торнтън. И нито едно от нещата, за които Гуен мечтаеше и с които се хвалеше сега, нямаше нищо общо с момичето, което Одра познаваше толкова добре и толкова обичаше…

Тя се изправи и запали малките лампи от двете страни на огнището. После взе бутилката с шери и отново напълни чашите.

Тъй като бе убедена, че Гуен жадно очаква някакъв коментар за красноречивия си рецитал, Одра измърмори:

— Ами, това звучи наистина прекрасно…

 

 

От тук нататък Гуен стана неудържима.

През следващия половин час, без да си поеме дъх, тя се разприказва за предстоящата сватба, за Джофри, за родителите му, за медения месец и за живота им след това.

Облегната назад, отпивайки от шерито си, Одра само кимаше от време навреме, като знаеше, че няма да има възможност да вметне и дума. Но тя всъщност и не искаше, нито пък слушаше много внимателно.

Мислите й се насочиха към Джофри Фримантъл. На нея й бе станало съвършено ясно защо той иска да се ожени за Гуен Торнтън. Тя беше много по-млада от него, беше красива и с грациозна фигура, беше жизнена и дружелюбна. Така че във всяко отношение би била добра партия за всеки мъж. Освен това, тъй като е и медицинска сестра и дъщеря на доктор, произходът й е идеален за един амбициозен лекар. А несъмнено Джофри Фримантъл беше точно такъв. Да, Гуен би донесла само плюсове в кариерата и в живота му.

Онова; което наистина безпокоеше Одра, беше самата Гуен. Защо, по дяволите, иска да стане негова жена? Та той беше пълна противоположност на Майк Лесли! И независимо какво Гуен мислеше сега за Майк, Одра знаеше, че приятелката й искрено бе влюбена в най-добрия приятел на Чарли. Имаше само един отговор: Гуен желаеше Джофри Фримантъл заради всичко, което той олицетворяваше, и всичко, което би могъл да й даде — престиж, положение в обществото, пари, развлечения.

Одра незабавно се опита да скрие дълбоко в себе си тази своя преценка, за която беше сигурна, че е правилна. През цялото време, докато бълваше потоци от думи, Гуен нито веднъж не спомена съдбоносната дума любов. „Как може един брак да просъществува без любов?“, недоумяваше Одра. Сигурно ще трябва да поговори с Гуен за това. Но веднага промени решението си, като си спомни колко й бяха неприятни на самата нея критичните бележки на Гуен за нейния брак с Винсънт.

„А може и да греша, каза си Одра. Възможно е и да го обича.“ Тогава, за голяма нейна изненада, си помисли: „Да обичаш един човек не означава непременно, че това ще те направи щастлив, нали?“.