Барбара Тейлър Брадфорд
Модна къща (42)

Четиридесет и първа глава

Звездата на Кристина Краутър изгря за една вечер.

Успехът й бе толкова неочакван, поръчките така заваляха, че през първите двайсет и четири часа тя разбра: ще й трябват допълнителни помещения, още работна ръка, стотици тонове платове — и то всичко изведнъж. Нямаше време за губене.

Елиз, Жермен и Люси поеха всички тези задачи и ги изпълниха светкавично, докато Жизел Ру и помощничките й се справяха с клиентките, които се тълпяха пред къщата на „Брутън стрийт“.

Колекцията на Кристина се изкупуваше и от частната й клиентела, и от безбройни нови купувачки. Появиха се и огромни поръчки от магазини, което смая не само Кристина, но и опитната Жизел.

Представителката на Бергдорф Гудман от Ню Йорк до такава степен беше изумена от дрехите, че изкупи почти цялата колекция, както и тази на Салона за висша мода в магазина „Харт“ в района Найтсбридж. Тъкмо тя обяви на всеослушание, че Кристина е откритието на десетилетието в областта на модата и изтъкна, че не е имало такъв сензационен успех от времето, когато през 1947-а Кристиян Диор бе отворил салона си и бе представил вече наложилия се ню лук. Жизел бе на същото мнение.

— Точно така е, мадмоазел.

Тези поръчки означаваха стотици хиляди лири. Прекрачвайки от бившия зеленчуков магазин на „Кинг Роуд“ до елегантната къща в квартала Мейфеър, Кристина се озова в големия бизнес. Това бе не крачка, а гигантски скок.

Кристина бе нарекла колекцията си Цветната линия. И наистина темата на цветята минаваше през всички дрехи.

Вечерните облекла бяха изящни и необикновени, изпъстрени с най-различни цветя — от екзотичната орхидея до най-обикновената маргаритка. Когато месеци преди този момент Кристина замисляше първата си голяма колекция, още тогава тя осъзнаваше, че не би могла да рисува всяка рокля лично. Отнемаше й твърде много време. Затова бе наела няколко художнички, които да копират рисунките й, като настояваше за пълна идентичност с оригиналите.

Вечерните рокли от прозрачен шифон и жоржет, както и тези за коктейли, изработени с нейните щампи, щяха да намерят огромен пазар и да останат вечно модерни, а през годините щяха да й спечелят милиони лири и долари.

Други вечерни рокли — от по-тежка коприна, бяха украсени с по едно-единствено цвете. Но това единствено цвете беше обшито с камъни и всъщност имаше ефекта на орнамент. Тези рокли също бяха разграбени на часа и никой не питаше за цената.

Всички вечерни дрехи на Кристина от Цветната линия бяха невероятно романтични и женствени. Цветовете им бяха бяло, яркочервено, жълто, сапфирено и черно, което Кристина винаги препоръчваше.

Цветната гама се повтаряше и в дневните облекла.

Костюмите и роклите бяха с тесни поли, но от кръста нагоре бяха малко по-обемни, с широки и закръглени рамене. Линията на всичките й дрехи напомняше на цвете върху крехко стъбло.

От днешните облекла имаше някои модели, издържани в строга линия, което навяваше мисли за архитектура и неизменен шик.

Материалите бяха леки — коприна, памук, лен и вълнен креп. Цветовете бяха ясни, даже ярки. Преобладаваха розовите, бежовите и сините, а зелените варираха от изумрудено до ябълково зелено. Всяка дреха — независимо дневна или вечерна, притежаваше съответните аксесоари.

Освен че бе приета от публиката, Кристина стана любимка и на пресата. Журналистите я обожаваха. Редакторките от „Вог“, „Харпърс Базар“ и „Куин“ бяха изискани жени, видели какво ли не. Човек не можеше да излъже нито една от тях — лесно откриваха както фалшификата, така и истинския талант. Те веднага схванаха, че Кристина не беше краткотрайно явление и че щеше да се изявява все по-добре.

Що се отнася до вестниците, за тях Кристина бе идеалният случай: млада, напориста, страшно талантлива, добре изглеждаща, а и от обикновено провинциално семейство. Всичко това привличаше читателите, когато се идентифицираха с тази млада жена.

Кристина се радваше на успеха си, но продължаваше да стои здраво на земята и дълбоко в сърцето си разбираше, че най-доброто от всичко беше гордостта, която изпитваха родителите й от нея. Никога нямаше да забрави израженията на лицата им, докато наблюдаваха как изящните манекенки пристъпват по пътеката, под звука от оглушителните ръкопляскания и под ослепителната светлина.

Както Джейн бе казала по-късно, след като тримата Краутър бяха вечеряли с тримата Седжуик:

— Бяха извън себе си от щастие и гордост, Кристи. Останах с впечатлението, че по време на ревюто щяха да се пукнат по шевовете.

Кристина помнеше и други едни думи на признание, които продължаваха да звучат в ушите й. По време на коктейла, докато пиеха шампанско, Одра се бе приближила до нея и с извинителна усмивка бе признала:

— Това е много повече от шивачество, Кристи. Това е изкуство.

Въпреки че Кристина бе обещала да отиде с Джейн във френските Алпи през февруари, в края на краищата тя успя да прекара само един дълъг уикенд в този курорт. В модната къща имаше твърде много работа и тя не можеше да изостави процъфтяващия си бизнес.

Но четирите дни, които прекара в алпийското селище Дюез заедно с Джейн, я отмориха достатъчно. Двете момичета бяха заобиколени от дузина обожатели, които вечер ги водеха по коктейли, на вечери, а понякога и на танци в някой бар.

Кристина не караше ски, но с удоволствие наблюдаваше как атлетичната Джейн хвърчеше по склоновете. Приятелката й беше първокласна скиорка и кънкьорка. В неделя следобед, докато Кристина седеше на откритата пързалка, тя с възхищение следеше Джейн как се носи по леда и прави пируети.

Тъкмо тогава на Кристина й хрумна, че жените имат нужда от широки и свободни дрехи, които улесняват движенията им и са по-удобни. Така няколко нови идеи за зимната колекция започнаха да се оформят в главата й. Способността й да прогнозира бъдещите тенденции щеше да се окаже още една тайна към нейния успех. Именно въображението на Кристина Краутър я издигна над обикновените талантливи дизайнери, в стратосферата на звездите.

Идеите, които й хрумнаха на ледената пързалка в Алпите, незабавно бяха претворени в рисунки в студиото й, когато се върна в Лондон. На Кристина й беше известно, че зимната й колекция трябваше да започне да се работи през май и да бъде готова за септември същата година. Затова през февруари и март залегна упорито. Същото направи и Джейн. Кариерата й като дизайнер по театрални костюми процъфтяваше. Дрехите, които сътвори за майка си за пиесата „Кралица Елизабет“, бяха високо оценени. После подготви костюмите и за друга постановка в „Уест Енд“. През пролетта на 1956-а Джейн се зае с цялостния гардероб за един филм, който скоро щеше да се снима в студиото „Елстре“. Щом ги свършеше, планираше да отиде в Ню Йорк за няколко месеца. Неотдавна бе подписала договор за костюмите в постановка на Бродуей. Естествено, тя смяташе това за голямо предизвикателство и очакваше с нетърпение пътуването си отвъд Атлантическия океан.

Независимо от голямата си заетост, двете приятелки успяваха да водят активен обществен живот.

В началото на май Ралф Седжуик ги покани да отидат във вилата, която той и Дълси бяха наели в Южна Франция.

— Хайде да се разходим дотам — настоя Джейн. — И двете имаме нужда от почивка, а в Болийо сюр мер е направо вълшебно. След като си починем няколко дни и се посъвземем, може да наемем кола и да отидем до Грас, където ще разгледаш Долината на парфюмите.

— Защо не? — възкликна Кристина. — С удоволствие ще дойда, Джейни. Утре ще се обадя на баща ти, за да му благодаря и ще му кажа, че приемаме.

През следващите няколко седмици Кристина се занимаваше с парфюма, който искаше да пусне на пазара с марката „Кристина“. Името й вече бе придобило известност от двете страни на океана и идеята за парфюм я вдъхновяваше.

— Непременно трябва да има парфюм на ваше име, мадмоазел — й каза Жизел Ру. — Такава е традицията с големите творци на висшата мода: Диор, Шанел, Балмен, Баленсиага, Живанши.

— Но какво е необходимо да направя? — бе я попитала Кристина, която вече се бе хванала за идеята с възторг.

— Първо, мадмоазел, трябва да изберете уханието… Такова, каквото ви харесва… специалния аромат на цветя. Може би роза, момина сълза или жасмин. Затова трябва да отидете до Грас. Там е центърът на френската парфюмерийна индустрия и там ще ви създадат специалния парфюм „Кристина“.

Кристина обеща да си помисли. Докато работеше върху зимната си колекция, беше твърде заета, за да мисли по този въпрос. Но все пак го бе сложила на първо място в списъка си на бъдещите си задачи.

Преди да тръгнат за Южна Франция през юни, Кристина помоли Жизел да й уреди необходимите срещи с хората, които създават парфюмите и работят в Грас. Завеждащата магазина веднага писа до свои познати в Париж.

— Гардения! — съобщи Кристина на Джейн в края на юни, когато двете седнаха в наетата под наем кола по пътя към Грас. — Трябва да бъде гардения. Това е единственият аромат, за който си мисля. Много е наситен… Когато бях дете, майка ми винаги ползваше парфюм с този аромат. Ирен Бел й го купуваше като подарък за различните празници.

— Аз също харесвам мириса на това цвете — отвърна Джейн, — но трябва да измислиш име на парфюма си. Не можеш просто да го наречеш „Гардения“. Твърде шаблонно е.

— „Синя гардения“ — подхвърли Кристина.

— Не, имаше един филм със същото име…

— Казваше се „Синята далия“ — веднага й отвърна Кристина и се засмя. — Слушай, Джейни, на мен ми харесва „Синя гардения“. А и очите на майка ми са сини.

Джейн се усмихна.

— Тогава да бъде „Синя гардения“. Защо пък не? Всъщност и на мен ми харесва, особено щом го посвещаваш на майка си. — Джейн започна да души въздуха, който навлизаше през отворените прозорци на колата. — Боже, вече усещам мириса на цветята. Сигурно наближаваме.

— Да, навлизаме в Грас — възкликна Кристина. — По-добре да огледам къде е хотелът, който Жизел ни препоръча — „Льо Режант“.

Кристина и Джейн прекараха три дни в очарователното старинно градче, разположено в средиземноморската част на Алпите. Отвсякъде бе обградено от поля, извисяващи се над градините с великолепни рози. Френският художник Фрагонар е бил роден тук. На негово име имаше музей, който, естествено, момичетата посетиха. Не пропуснаха и великолепната готическа катедрала.

Най-много внимание отделиха на различните парфюмерийни фабрики, където се срещнаха и разговаряха с химици. Кристина се спря на два аромата, които щяха да бъдат създадени специално за нея и щяха да бъдат пуснати на пазара през следващата година. В основата на единия беше гарденията и този парфюм щеше да се казва „Синя гардения“. Другият щеше да носи името „Кристина“ и щеше да ухае на рози.