Барбара Тейлър Брадфорд
Модна къща (29)

Двадесет и осма глава

— Не знам какво да правя с Одра, Майк. Търпението ми вече привършва — изрече Винсънт с разтреперан глас.

Неочаквано скочи и отиде до прозореца, откъдето се загледа навън, примижавайки с очи срещу яркото априлско слънце.

— Виждам колко се тревожиш — младият доктор се намръщи. Той напълно разбираше безпокойството на приятеля си, както и обърканото му душевно състояние от това, че е безработен. Напоследък Винсънт беше изключително нервен. Тази сутрин цялата му стойка подсказваше на Майк колко е напрегнат и обезпокоен.

— Какво мога да направя, за да помогна… — започна Майк, но млъкна, щом вратата на всекидневната се отвори.

Влезе Лорет с поднос в ръцете.

— Съжалявам, че толкова се забавих с кафето — изрече тя весело, — но трябваше да проверя джолана и печените картофи… — Лорет спря смутено, забелязала недоумяващия израз на Майк и сърдития поглед на Винсънт.

— Да не би да ви прекъсвам? Може би е по-добре да ви оставя насаме?

— Не — спря я Винсънт. — Не е нещо, което не можеш да чуеш. — Отпусна се на един стол, извади цигарите си и запали.

Лорет седна и погледна втренчено брат си, очаквайки го да продължи.

Винсънт седеше мрачно загледан в огъня, и замислено пушеше.

Най-накрая, за да го извади от това състояние, Лорет се поинтересува:

— Къде каза, че са отишли днес Одра и Кристина?

— В абатството Фаунтънс — отвърна той, без да вдига очи. — Още един урок из природата, както го нарича Одра. — Най-после обърна лице към Лорет и добави: — Нали знаеш, че винаги, когато не е на работа в неделя, тя извежда Кристина да рисува.

— Да, и смятам, че е направо възхитително да я кара да рисува места като Темпъл Нюсъм и Хеъруд. Одра дава добра основа на Кристи, Винсънт. Така ще я подготви максимално за художественото училище.

Винсънт кимна, но не отговори.

— Ти каза, че не знаеш какво да правиш вече с Одра — намеси се Майк. — Хайде да си поговорим за това… Като споделиш с нас, ще се почувстваш по-добре, във всички случаи. Всъщност нали затова си дошъл тази сутрин?

— Прав си, Майк — започна притеснен приятелят му. — Безпокоя се за здравето на Одра. Напоследък се преуморява толкова много, че вече няма накъде. И двамата знаете как минават дните й… Работи на пълни обороти в болницата и винаги, когато има възможност, взима допълнителни дежурства. После се връща вкъщи и започва да действа като фурия — готви, чисти, пере и още какво ли не… В същото време дава и уроци на Кристи. А когато не се занимава с това, сяда на оная пуста шевна машина, която Ирен Бел й даде, преправя и шие дрехи на хората. Като оставим работата настрани, всячески се старае да прави икономии, за да пести всяко пени за образованието на Кристина.

И двамата го слушаха внимателно и съчувствено.

— Това непрекъснато бясно гонене на парите ме безпокои, безсилен съм да го спра. Нищо не мога да направя. — Неочаквано гласът на Винсънт отново потрепери. — Страхувам се да се намеся, даже и дума да кажа. Едно време не беше така, но сега тя ще ме направи на нищо… Майк, защо ти не се опиташ да поговориш с нея? Ти си лекар. Тя теб ще послуша.

— Много се съмнявам, Винс — отвърна Майк замислено. — Разбира се, че ще опитам, но ще е само губене на време. Лорет също би могла, след като е толкова близка с Одра. Но мисля, че няма човек, който би бил в състояние да спре Одра. Тя е прекалено самостоятелна и страшно упорита.

— Знам го много добре — измърмори Винсънт. — Всичко започна още когато Кристина се роди. Още тогава казах на Одра, че тя притежава голяма вътрешна сила. За съжаление съм бил прав. — Прокара ръка през измъченото си лице. — Няма нищо лошо в това човек да е амбициозен, да иска най-доброто за детето си, разбирам го. Но това, което Одра прави през последните две години, е, ако ме питате мен, съвсем ненормално.

— Не смятам, че „ненормално“ е точната дума, Винсънт — обади се Лорет и се поколеба, търсейки правилния израз, за да предаде внезапно хрумналата й мисъл. Бавно и предпазливо продължи: — Свидетели сме как Одра изпълнява твърдото си решение, и то с такава самопожертвователност, че просто… човек може само да й се поклони.

— Да изпитва страхопочитание, искаш да кажеш — рязко отсече Винсънт. Опитвайки се миг след това да омекоти тона си, той продължи: — Слушай ме добре, Лорет. Аз също желая най-доброто на нашата Кристи, разбери ме. Но има някаква граница в това какво могат да направят хора от нашата черга. Одра си е поставила прекалено висока цел за момичето. От друга страна не е честно за самото дете — то няма приятелчета, не изживява никакви детски удоволствия. Обичам Одра… Не искам тя да рухне и да се разболее. Само се опитвам да я предпазя.

— Пак ти казвам — не смятам, че ще обърне внимание на някого от нас, но утре ще поговоря с нея, Винс — обеща Майк. — Ще ходя в болницата, за да видя някои пациенти, така че ще имам възможност да й кажа някоя дума. Ще настоя да си направи основен преглед. Така поне ще си спокоен за здравето й.

— Това вече е нещо. Задължен съм ти, Майк.

Лорет потупа брат си по рамото.

— Опитай да се успокоиш, миличък, всичко ще се оправи.

Винсънт кимна и отново запали цигара.

— Ще останеш ли да обядваш с нас? — попита Лорет. Имаме печено агнешко, пресни картофи и зеле — все неща, които обичаш.

— Благодаря, но обещах на Бил и Джек да изпием по една бира, а след това сигурно ще отидем при мама. Ще хапна там. — Винсънт погледна сестра си и каза предпазливо: — Не искам да казваш нищо на мама, но Бил смята да се запише във флота.

— На нея това няма да й хареса! Особено след като Франк вече е в армията.

— Знам. — Винсънт се обърна към зет си. — Ще има война, Майк. Това е зловещо предзнаменование — нашествието на Хитлер, който през март завзе части от Чехословакия, а сега вече поставя неизпълними условия към Полша…

— Тъкмо за това четох в „Сънди Експрес“ преди ти да дойдеш — прекъсна го Майк. — Той става все по-алчен — териториално, искам да кажа, като държи град Гданск да бъде прехвърлен към Германия. Изглежда, че в тази нова криза ще сме принудени да подкрепяме Полша, а също и Франция.

— Мисля, че мирът у нас е въпрос на време, Майк. Няма дълго да продължи така… Войната с Германия ще избухне в края на годината, помни ми думите.

— Не говори така! — извика Лорет, гледайки тревожно брат си и съпруга си. — Ако има война вие… вие двамата ще трябва да отидете, нали?