Барбара Тейлър Брадфорд
Модна къща (43)

Четиридесет и втора глава

— Май че никога не съм виждала „Хедли Корт“ да изглежда толкова красив както тази вечер — обърна се Кристина към бащата на Джейн. — Цветята и свещите имат невероятен ефект. Изглеждат като неземни на светлината, която идва от къщата.

Известният артист — висок, слаб, с вид на професор, проследи погледа й през поляната до къщата му.

— И аз съм забелязал, че градините изглеждат по друг начин, когато ги погледнеш от терасата… Тази вечер са като тъмно покривало на сцената, твърде съвършени, за да са истински. Не знам да има нещо по-прекрасно от лятна вечер в Англия след един хубав слънчев ден — каза Ралф и мелодичният му глас сякаш раздвижи топлия въздух.

Той имаше един от най-известните гласове на английска сцена и Кристина винаги го слушаше с удоволствие.

Ралф продължи.

— Ти каза „вълшебна“, Кристи. Смятам, че цялата вечер е вълшебна. И тук, на терасата, е вълшебно в това безветрие, тишина и ухание на рози. Да, Джейни извади късмет за партито си.

Като се обърна към Кристина, Ралф Седжуик директно я попита:

— Забавлява ли се, мила?

— Да, истински, благодаря. Вечерта беше великолепна. Малко ми е тъжно, че Джейн заминава за Ню Йорк за четири или пет месеца. Ще ми липсва. Боже, колко егоистично звучи! Знам, че на вас с Дълси също ще липсва.

— И още как — съгласи се той. — Но се надявам да имаме късмета да играем на Бродуей, докато тя е там. Дейвид Мерик ни иска в новата си комедия, така ни каза американският ни агент. А ти, Кристи, не планираше ли да ходиш в Щатите през октомври? Май че Дълси ми спомена нещо такова. Или пак греша?

Кристина за малко да се разсмее. Разсеяността на Ралф непрекъснато бе повод за шеги в семейство Седжуик. Джейн винаги казваше, че баща й помни ролята си единствено в пиесата, която играе в момента.

— Ралф, аз наистина се надявам тогава да отида в Щатите — отвърна Кристи. — В Ню Йорк дрехите ми се продават добре и Бергдорф Гудман ме покани да представя зимната си колекция. След като я покажа тук, разбира се.

— Поздравявам те, Кристи! Да ти призная, чувствам се много горд и с теб, и с малката ми Джейни… И двете се издигнахте, след като завършихте Кралския колеж и…

— Ето ви и вас!

Джейн току-що бе излязла през един от френските прозорци на терасата. Краката й едва докосваха земята, а самата тя изглеждаше великолепно. Роклята й с марка „Кристина“ беше изработена от тюл и дантела, и се носеше около нея като розов облак.

— Само какви сте ми важни, застанали тук с чаши в ръка… И клюкарствате, не се и съмнявам — каза Джейн. — Нещо да пропускам? Няма нужда да ми казвате. И двамата трябваше да сте вътре и да танцувате.

Захили им се и улови баща си под ръка.

— Татко, оркестърът, който си наел, е направо фантастичен! Разигра кръвта на всички ни. Хайде да влезем и да се поразкършим малко — довърши весело, а от очите й струеше момичешки смях.

Ралф я изгледа снизходително.

— Страхувам се, че съм малко старичък за подобно нещо — възрази той. — Освен това вътре е много горещо и тъкмо затова двамата с Кристина се спасихме тук, на свеж въздух.

Той отново се обърна към градината, остави чашата си с коняк върху каменната ограда на терасата и извади златна табакера от джоба на сакото си.

Запали цигара и попита:

— Между другото, къде е майка ти? Само не ми казвай, че е заподскачала като луда… Не и на този ритъм, надявам се, при нейната възраст.

Джейн се изсмя.

— Златен мой, какви ги приказваш? Само на петдесет и една е, за бога! Но, за твое успокоение тя не танцува. Говори с Майлс, който пристигна преди малко. Както винаги — сам… — Джейн зае драматична поза и обърна очи.

— Майлс тук ли е? — извика Ралф изненадан.

— Целият — развеселен мъжки глас се обади откъм френските прозорци.

— Стари приятелю! Успя да дойдеш все пак! — Ралф тръгна бързо напред с протегната ръка.

Двамата мъже сърдечно се ръкуваха и се засмяха. Неотдавна се бяха запознали и сприятелили.

— Много съжалявам, че не успях да дойда за вечерята, Ралф — започна да се оправдава Майлс. — Хванаха ме в града… Знаеш как е, човек в моето положение… — Гласът му заглъхна, сякаш искаше да каже, че е бил задържан по важни държавни дела, които не биваше да обсъжда. Държавна тайна.

Сега той погледна Джейн, която вече бе поздравил вътре, и отново й кимна.

— Сигурен ли си, че не искаш да хапнеш? Все още може да се намери нещо за теб, Майлс. Но непременно ще ти домъкна пиене. Някакви предпочитания? — Ралф млъкна, тъй като осъзна, че вниманието на Майлс е приковано от нещо зад гърба му.

Ралф се обърна и се притесни.

— Колко невъзпитано от моя страна. Кристина, скъпа! Не стой там, отзад. Ела да те запозная с Майлс.

— Да, трябва да се запознаете с Майлс — обади се Майлс и пристъпи към средата на терасата.

— Извинете ме, аз отивам да си налея шампанско — каза Джейн.

Кристина бавно тръгна напред, привлечена от синьото сияние на две очи, които напрегнато я гледаха. Изведнъж сърцето й се сви.

Докато я наблюдаваше как приближава, Майлс Съдърланд си помисли, че никога не е виждал толкова красива млада жена. Кестенявата й коса беше вдигната високо на главата. Малко необичайна прическа, напомняща му 40-те години, но й отиваше. Беше облечена със семпла светлосива рокля от шифон в гръцки стил — едното й рамо беше голо. Беше с гердан и обеци от сиви камъни. Същите като огромните й лъчисти очи, които като че заемаха цялото й лице. Дали са опали? Или лунни камъни? Не беше сигурен. Но й отиваха.

Ралф преглътна.

— Кристина, да ти представя Майлс Съдърланд — един от най-способните ни политици. Сигурен съм, че си чувала за него. Майлс, това е Кристина Краутър — най-близката приятелка и съквартирантка на Джейн, която смятаме за член на нашето семейство.

— Как сте? — изрече Кристина.

Майлс пое хладната й тънка ръка в своята и бавно я притисна с пръсти, сякаш не искаше да я пусне. „Трябва да я имам!“

— Много се радвам да се запознаем — изрече Майлс и, неохотно пускайки ръката й, добави: — Чувал съм много за вас от сестра ми. Тя се облича с ваши дрехи.

— Сестра ви ли? — повтори тя и се почувства като глупачка, тъй като не знаеше коя е сестра му.

— Да, Сюзън Радли — отговори той.

— Лейди Радли? — запита тя още по-глупаво.

Той се усмихна, като че развеселен.

— Същата. — Погледна Ралф и каза: — Нямам нищо против да пийна нещо, стари приятелю. Ако ми покажеш къде е барът, аз ще…

— Не, остани тук, Майлс. Какво ще искаш?

— Уиски с малко сода, благодаря.

Ралф Седжуик погледна Кристина.

— Ти не си докоснала коняка си, мила. Да не би да предпочиташ нещо друго?

— Ами… може чаша шампанско. — Изведнъж й се прииска Ралф да не си тръгва и да не я оставя сама с този мъж, който продължаваше да се взира в нея така, сякаш искаше да я хипнотизира.

Останаха сами на терасата.

Майлс се усмихна бавно и я изгледа така, като че си отговаряше на някакъв въпрос, който се въртеше в ума му. После извади пакет цигари и мълчаливо й ги поднесе. Тя отказа, поклащайки глава.

Драсна клечка кибрит, запали и каза със същия бодър и леко високомерен тон:

— Снимките във вестниците не ви правят реклама, знаете ли… На тях изглеждате доста по-възрастна… Как успявате да се справите с пресата? Намирам, че понякога журналистите са малко досадни.

Кристина не обърна внимание на неочаквания комплимент, който той й направи, и изрече предпазливо:

— Смятам, че пресата е съвсем на ниво. Журналистите се отнасят лоялно към мен. Все пак аз не съм блестящият политик, който им съобщава и коментира горещи новини.

— Върнахте ми го. — Засмян той я приближи и се облегна на каменния парапет. — Герданът, който носите… Това лунни камъни ли са?

— Не, обикновени сиви стъкълца, но ми харесват и затова ги купих.

— Носите ли опали?

— Не.

Той се взря в нея замислено и с одобрение.

Тя му отвърна със същия поглед, без да мигне.

Най-после той й каза бързо и шепнешком:

— А би трябвало. Опали биха стояли прекрасно на тази великолепна кожа… на тези красиви очи…

Кристина се замая и онемя. Трябваше да се подпре някъде. Седна на парапета.

Майлс Съдърланд не можеше да откъсне поглед от нея. Чувстваше се така, както от години не му се беше случвало. Нещо у него се раздвижи. Изпита силно и непреодолимо физическо желание към младата жена.

За огромно облекчение на Кристина, Ралф излезе на терасата с чашите им.

Тя седеше и пийваше от шампанското, докато слушаше гласовете им, които обсъждаха британската политика. В действителност обаче не чуваше нищо. Тайно изучаваше Майлс Съдърланд и се чудеше какво има у този мъж, което така й действа? Налагащото му се присъствие ли? Силната му личност? Или изключителната му привлекателност? Не беше сигурна. Не беше най-красивият мъж, когото беше срещала, но имаше очарователно лице, бе слаб, интелигентен и уравновесен. Косата му беше тъмноруса, леко посребрена по слепоочията. Не беше много по-висок от нея, всъщност само около два пръста.

Всъщност беше хипнотизирана най-вече от очите му — ясносини, напомнящи английско небе в летен ден.

Двамата мъже поговориха още малко, а тя слушаше, попиваше неговия глас и се мъчеше да го запомни. Това беше глас с много нюанси. Представи си го как говори пред Камарата на общините.

Ненадейно Майлс изникна пред нея и й пожела лека нощ.

— За мен беше удоволствие — изрече с безразличен тон.

Кристина слезе от парапета и се ръкува с него.

— Радвам се, че се запознахме — каза и насила се усмихна.

По-късно, когато лежеше в тъмното, се чудеше защо ли бе почувствала такава празнота, когато той си тръгна.