Барбара Тейлър Брадфорд
Модна къща (18)

Седемнадесета глава

Бракът, който в разгара на лятото започна с такава гореща страст, през декември бе попарен от зимен скреж.

В края на 1928 година Винсънт и Одра често бяха в конфликт. Спокойствието, което цареше в малката къща на „Пот Лейн“, отстъпи пред непрекъснати заяждания и бурни разправии.

Странното беше, че двамата си приличаха в много отношения и всъщност това беше част от проблема. И двамата бяха упорити, със силна воля и с чувство за независимост. Затова непрекъснато се счепкваха, а после всеки смяташе, че другият греши. Бяха млади и не можеха да проявяват снизхождение пред нормалните човешки недостатъци, нито пък да правят компромиси, които биха намалили напрежението между тях.

Винсънт, който беше поначало доста разглезен, не виждаше нищо друго, освен собствените си желания и интереси, и проявяваше твърде малко разбиране към Одра.

Но по-изненадващо бе, че тя, която винаги разбираше и оправдаваше хората, рядко успяваше да възприеме правилно думите и постъпките му. Общо взето, отношението на Одра към съпруга й винаги бе комплицирано и тя непрекъснато изпитваше противоречиви чувства към него. Понякога смяташе, че го обича до полуда, а друг пък — че дълбоко го мрази. Винсънт изпитваше същото и често бе объркан в чувствата си към Одра така, както и към себе си.

Друга пречка в отношенията им беше нововъзприетият навик да се карат ожесточено почти за всичко. Не бяха в състояние да обсъдят тихо и разумно каквото и да било. Затова никога нито един от двамата не можеше да разбере какво другият в действителност мисли.

Противоречивите им чувства относно брака им и неудовлетворението от партньора непрекъснато растяха.

Понякога в тъмнината на спалнята успяваха да загладят конфликтите. Това обаче бе поради силното им взаимно физическо привличане. Но случаите, в които правеха това, ставаха все по-редки, тъй като проблемите все повече им пречеха и защото Одра пренасяше раздразнението си и в леглото.

От месец септември тя обвиняваше Винсънт за няколко неща и онова, което най-много я измъчваше, беше категоричната му забрана тя да се връща към сестринската работа. Изложи му причините си, убеждаваше го, караше се с него и го умоляваше… Но Винсънт остана непреклонен, както през онази вечер, когато Гуен им гостува.

В края на краищата Одра трябваше да отстъпи, тъй като разбра, че ако му се противопостави и започне работа в болницата, той ще я напусне. А, съвсем просто казано, животът без Винсънт Краутър би бил безсмислен за нея. По-добре да бяха заедно, каквито и трудности да изживяваха. Затова тя даде предимство на неговите желания, като си казваше, че бракът за нея е много по-важен, отколкото работата. В крайна сметка успя да си наложи през повечето време да се усмихва и да не издава чувствата си на разочарование от неговата упоритост.

Но когато Одра отиде в „Калфър Хаус“, за да разкаже на мисис Бел какво се е случило, от очите й бликнаха сълзи.

Ирен Бел, която винаги бе влизала в положението й, направи всичко възможно, за да я утеши. Каквото и да си мислеше за действията на Винсънт, тя тактично запази мнението си за себе си.

— Сигурно ще се осъзнае — рече мисис Бел с окуражаваща усмивка.

Но Одра знаеше, че той няма да го направи. Не беше в характера на Винсънт да отмени нещо, което е казал и наложил. Или пък да признае, че е сгрешил. Макар и да си приличаха в някои отношения, тя не притежаваше тези негови отрицателни черти. Винаги можеше да признае, че е проявила самомнителност и е сгрешила.

 

 

Докато вървеше бързо по „Пот Лейн“ в този суров декемврийски следобед, тя си мислеше каква каша е забъркала в живота си. Първата й грешка беше, че се омъжи за него, а втората — че остана да живее с Винсънт, тъй като винаги е проявявала колебание и нерешителност. Трябваше да си вземе багажа в минутата, когато той още през август кривна от правия път, и да го остави.

Но най-после го направи. Нямаше връщане назад.

Хвана здраво малкото си куфарче, което носеше, и решително вирна брадичка. Бе стигнала до решение. Макар и малко късно…

Тя напускаше къщата, в която бе живяла с Винсънт Краутър, и нямаше намерение да се връща.

Дълбоко в себе си Одра си даваше сметка, че все още обича Винсънт. Вероятно винаги щеше да го обича. Но беше стигнала до заключението, че в едно семейство само любов не е достатъчна. За да бъде бракът на двама души успешен, те трябваше и да живеят в хармония. Очевидно тя и Винсънт не можеха да го постигнат. Те непрекъснато се измъчваха с гневни и обидни думи, които по-късно трудно можеха да върнат назад.

Предишната нощ например се скараха особено ожесточено. Между тях се разрази най-лошата препирня, която бяха имали, и след това Одра се чувстваше направо смазана.

Един час преди да реши да го напусне, тя доглаждаше последната му риза в кухнята. Внезапно тръсна ютията върху поставката и разбра какво трябва да направи. Прибра нещата за гладене, преоблече се, напълни един куфар, взе нищожните си спестявания и хлопна вратата след себе си.

Когато обръщаше ключа в ключалката, очите й се спряха на номер трийсет и осем върху табелката и тя се взря в него с болка в гърдите. В този миг усети огромна тъга. Облегна глава на каменната ограда, затвори очи и си помисли за последните няколко месеца, прекарани тук. Колкото и семпла и обикновена да беше, за нея тази малка къщичка беше като палат. Тя беше първият й собствен дом и в него оставаше голяма част от своя живот. Тук, сред стените й, мечтите и надеждите й претърпяха крах. По-рано вярваше, че на това място с Винсънт ще започнат да градят своето семейство и ще организират щастливо живота си. Но не им е била писано — поне на нея така й се струваше.

След като плъзна ключа под изтривалката, Одра вдигна куфара си и, почти тичайки, излезе на главната улица.

Сега, крачейки към спирката на трамвая, тя все още се опитваше да забрави дълбоката депресия, в която бе изпаднала, но чувствата си оставаха. Мечтите й станаха на пух и прах, надеждите й се изпариха и усещането за поражение, с което живееше от години наред, отново възкръсна, и то много по-силно. Тя отново бе претърпяла загуба. Този път загуби съпруга си, загуби съвместния си живот с него, бъдещето си.

Одра забави крачка и за част от секундата се поколеба дали да не поеме по обратния път. Но един вътрешен глас й каза „Не!“ и тя продължи напред.

 

 

Времето, което целия ден бе лошо, застрашително се разваляше.

Небето стана оловно и околният пейзаж помръкна. Беше като картина, в която бяха използвани главно сивите тонове, а на този релеф се открояваха тъмните дървета — сякаш метални скулптури под надвисналото небе.

Започна да ръси суграшица. Чу се далечният грохот на гръм. Приближаваше буря и вятърът постепенно се усилваше.

Докато чакаше да пристигне трамваят от Лийдс, Одра се сви край оградата на Чарли Кейк парк.

С треперещи ръце тя стегна дебелия вълнен шал около врата си и потропваше с крака, за да не измръзнат. Тя си спомни за уютната си кухня с огъня, който съскаше в комина така приятно… Преди да излезе, нямаше представа колко отвратително е времето навън. Пристъпи напред и погледът й се плъзна надолу по „Таун стрийт“. Главната улица бе необичайно пуста. Няколкото минувачи, които забеляза, бързаха, за да се приберат по домовете си, преди бурята да е връхлетяла.

„Какво ужасно време!“, помисли си Одра и с въздишка се дръпна в нишата между оградата на парка и полицейската будка. Беше решила да напусне Винсънт, и ето че той вече й липсваше. „Колко съм неуравновесена, все още не разбирам самата себе си. Все още го преценявам от два ъгъла. Но не греша, сигурна съм, че не греша. Или пък греша?“

Обвивайки с ръце тялото си, Одра се опита да не мисли за него, нито да си представя лицето му, когато тази вечер се върне и открие бележката й, че е заминала. Пъхна ръце под мишниците си, за да се сгрее, и продължи да потропва с крака. Вече бе измръзнала до кости и усещаше как влагата прониква през дебелото й вълнено палто.

Двайсетина минути по-късно чу, че трамваят пристига и спира от другата страна на малкия парк, а миг след това дочу гласове и стъпки на хора, които слизаха. Изпълнена с облекчение, тя грабна куфара си и бързо тръгна напред, но веднага се сблъска с млада жена, която с прекалена скорост беше завила от ъгъла.

Двете успяха да запазят равновесие и започнаха да се извиняват една на друга, но по средата на оправданията си спряха, тъй като се познаха в мрачния следобед: Одра се взираше в лицето на зълва си, която чувстваше най-близка от цялото семейство Краутър. Сърцето й замря.

— Одра! За бога, какво правиш тук? — Лорет й се усмихна зачудено.

— Искам да хвана трамвая — измънка Одра и започна да се отдръпва.

Забелязвайки куфара й, Лорет се намръщи.

— Къде си тръгнала?

— Не знам — искрено й отговори Одра и продължи: — Където и да е, само да съм далеч от Винсънт.

— Какво искаш да кажеш? — Лорет втренчи поглед в нея.

— Напускам го.

Едва поемайки си дъх, зълва й възкликна:

— Господи, Одра, не казвай такова нещо! Не можеш да го напуснеш!

— Защо да не мога?

— Но къде ще отидеш? Знаеш, че няма къде да отидеш. Ние сме единственото ти семейство.

Без да обръща внимание на забележката й, Одра бързо изрече:

— Винаги мога да отида в болницата в Рипън. — Кимна на себе си, като установи, че това е напълно възможно. — Старшата сестра Ленъкс ще ми намери място. Сигурна съм, че ще го направи.

— Одра, послушай ме! Моля те, не прави нещо, за което после ще съжаляваш. Размисли… Поне не тръгвай днес, става късно и времето се влошава. Докато стигнеш Лийдс, ще си изпуснала последния влак за Рипън. Хайде, мила, ела да се върнем в къщата и да поговорим — умоляваше я Лорет, хванала ръката й.

— Моля те, Лорет, пусни ме. — Одра се опита да издърпа ръката си, но Лорет я държеше здраво. — Моля те! Глупаво е. Не искам да се връщам в тази къща.

— Хайде да отидем у нас… само на пет минути сме. Хайде, Одра, не бъди инат. Цялата трепериш, лицето ти е посиняло от студ. Не разбираш ли, че навън ще умреш от студ?

— Какъв смисъл има да ходим до вас? Решила съм го и няма да променя решението си. Напускам Винсънт.

Лорет приближи Одра, прегърна я с обич, като че да я защити, и й заговори тихо и настоятелно:

— Слушай, аз съм първата, която си признава, че в началото бях против брака ви. Но сега смятам, че ти и Винсънт трябва да се опитате да решите проблемите си и…

— Ти ли ми казваш подобно нещо! — удивена избухна Одра, гледайки изпод вежди Лорет. — Да не забравяме, че самата ти сега се развеждаш.

— Да, така е, но то е различно. Ти и Винсънт се обичате. А Джими и аз не се обичахме.

— Любовта невинаги е достатъчно условие.

— Но тя е основа, върху която може да се гради, Одра.

— В продължение на седмици мислих по този въпрос и никой няма да ме накара да направя нещо против волята си… — Одра спря, тъй като се чу звън и трамваят потегли към Лийдс.

Тя го изгледа смаяно, а после сърдито се обърна към Лорет.

— Виждаш ли какво направи! Заради теб изпуснах трамвая! А поне още половин час няма да дойде друг — завайка се тя. После избухна в сълзи от раздразнение и объркване.

 

 

Многото рози по стените, върху килима и на порцелановите чаши върху бюфета този студен следобед изглеждаха още по-прекрасни. Изглеждаха като живи на светлината на огъня, който бумтеше в огнището и излъчваше силна горещина.

Кухнята на Елайза Краутър беше гостоприемно топла и уютна. Ухаеше на току-що изпечен хляб, на пай с месо и чаени сладки. Из въздуха се усещаше и острият аромат на канела, индийско орехче и карамфил, който се смесваше с плодовия дъх на захаросани портокалови кори, стафиди и египетски фурми.

Обикновено в петък следобед — зиме и лете, Елайза Краутър печеше много неща. Но този ден имаше повече работа от обикновено. След три седмици идваше Коледа и тя правеше неща, с които да почерпи голямото си семейство по празниците. Движеше се пъргаво между масата под прозореца и мивката, където оставяше използваните купи и лъжици, и почистваше. След малко щеше да приготви чая за онези членове на семейството, които все още живееха в къщата, а тя винаги гледаше да изчисти всичко в кухнята, преди да се захване със следващата задача.

Средна на ръст и тегло, Елайза изглеждаше точно на колкото години си беше — четирийсет и девет. Това се дължеше на семплия й начин на обличане, на строгата прическа — косата й беше дръпната назад на кок, и на здравото й тяло, което бе понапълняло след раждането на последното й дете — Дани. Но тя имаше привлекателно и приятно лице, а светлосините й очи бяха живи и преценяващи.

Нито във външността, нито в маниерите й имаше нещо изкуствено. Тя не понасяше глупости от страна на когото и да било и се гордееше, че е йоркширка, обременена с работа и стъпила здраво на земята. Говореше малко и на място, понякога беше малко рязка, а за всякакви случаи от живота имаше готови пословици и свободно изпъстряше речта си с тях.

След като изми и избърса всички съдове от готвенето, Елайза отиде до фурната, за да нагледа коледните сладкиши, хлябовете с фурми и огромния пай с бекон и яйца, който печеше за чая. Доволна, че всичко става както трябва, тя се върна до масата под прозореца и започна да затваря капаците на бурканите, чието съдържание току-що бе използвала за печивата си.

Тъй като не очакваше никого по това време, тя вдигна очи изненадано, когато външната врата се отвори.

Влезе Лорет, последвана от Одра. И двете трепереха настръхнали и замръзнали.

— Рано се връщаш, мила — каза Елайза на Лорет. — Да не би нещо да се е случило на работа?

— Не, мамо, в петък си тръгвам по-рано. Забрави ли?

— О, да. — Елайза изгледа снаха си. — Здравей, Одра.

— Добър ден, мисис Краутър.

Елайза се обърна към бурканите си и довърши със затварянето на капаците. Междувременно беше забелязала куфара на Одра, но реши да не казва нищо. Лорет бързо го мушна в гардероба с дрехите, вероятно с желание да го скрие. „Винсънт май ще си има неприятности“, помисли си Елайза.

— Когато се съблечеш, Лорет, можеш да запариш чая. А ти, Одра, ела до огъня и се стопли. Изглеждаш премръзнала.

Двете млади жени мълчаливо изпълниха, каквото им бе казано.

Лорет беше доволна, че убеди Одра да дойде у тях с нея. Макар и да нямаше намерение да й попречи да изпусне трамвая, това й послужи като претекст за поканата. Добра по сърце, Лорет беше обикнала Одра. При мисълта, че снаха й ще се шляе по улиците на Лийдс в този студ, стомахът й се сви. „Ако не се върне на «Пот Лейн» вечерта, може да остане да спи в моята стая, помисли си тя, докато запарваше чая. А при първа възможност ще се разправям с брат ми. Много го разглезихме — мама, Олив и аз. Даже малката Маги винаги прави онова, което той й нарежда. Обзалагам се, че не е добър съпруг, нито пък лесно се живее с него.“

Одра, от своя страна, седна свита на един стол до огъня и мрачно се взря в пламъците. Беше разгневена на себе си за това, че се поддаде на Лорет. Но сега си признаваше, че се радва на топлината.

Чайникът съскаше и кипеше, закачен на куката, както винаги през зимата. Лорет го отнесе на масата в средата на стаята и попита майка си:

— Къде са Дани и Маги? Вече минава четири. Не трябваше ли да са се върнали от училище?

— Не и днес. Отишли са до енорийската зала, за да видят какво ще стане с неделната пантомима. И двамата умират да участват в нея. Казах им да направят опит и ще видим дали ще им дадат роли. Тази година подготвят „Пепеляшка“.

— Доколкото познавам Маги, тя ще иска главната роля и никоя друга — засмя се Лорет. — Хайде, мамо, пий си чая, преди да е изстинал.

Елайза се присъедини към двете пред огъня и след като изпи чая си, обърна внимание на снаха си.

— Е, Одра, защо е всичко това? Видях куфара. Тръгнала си да бягаш или се местиш тук?

Одра се изчерви и прехапа устни, тъй като не желаеше да се доверява на майката на Винсънт.

Лорет се обади:

— Срещнах Одра на трамвайната спирка, мамо. Изглеждаше толкова разстроена… Каза ми, че напуска Винсънт и се връща на работа в болницата в Рипън. Но докато говорехме, изтърва трамвая за Лийдс и затова я доведох с мен.

Елайза се изпъна на стола и намръщено се взря в Одра.

— Това пък каква глупост е, момиче?

— Не е глупост! — възрази Одра и преди да успее да се спре, продължи разпалено: — През последните няколко месеца Винсънт се държи с мен много зле и не виждам причина да оставам повече при него!

— Не може да те е бил! — Елайза бе сигурна, че синът й никога не би посегнал на жена, даже и да го предизвика. — Какво искаш да кажеш? Обясни ми.

Одра пое дълбоко дъх и започна с по-спокоен глас:

— Напоследък ме оставя много дълго сама и вие знаете това, мисис Краутър. Всъщност той е непрекъснато в кръчмата с братята и с приятелите си или пък на приказки за надбягванията. Смятам, че това не е честно от негова страна. Можехме и да не се женим, след като толкова малко време прекарваме заедно.

Елайза въздъхна тежко и поклати глава.

— Така е с нас. Работническата класа живее по този начин, Одра. Нашите мъже работят много — обикновено физическа работа, и по този начин си почиват. Разтоварването им е да ходят в кръчмата, да изпият там по една бира и да се посмеят с приятелите си. Какво лошо има, ако от време навреме залагат някое и друго пени на кон? Не вярвам да имаш нещо против безобидните удоволствия на Винсънт, нали?

— Разбира се, че не. Въпросът е там, че бих искала да сме заедно в свободните му часове, все пак съм му жена. Но той няколко пъти седмично ходи в „Белия кон“ и задължително го прави през уикендите. Оставя ме сам-сама и се чувствам затворена и ненужна.

— Да, знам, но така е и така ще бъде, след като двамата сте се оженили и живеете заедно. Едно е, когато само ходите — тогава всичко е приятно и леко. Но веднъж като си сложиш халката на пръста, отношението на мъжа се променя, Одра, и по-добре да приемеш нещата такива, каквито са. Всички бракове си приличат. Но ти просто преставаш да обръщаш внимание на много неща, когато имаш няколко деца, закачени за полата ти. Един ден те изцяло ще обсебят времето ти, запомни ми думите. И тогава ще се радваш, ако Винсънт излиза — поне той да не ти се мотае из краката.

Одра сви устни раздразнено.

— Не планирам все още да имам деца, мисис Краутър. Искам отново да работя като медицинска сестра, но това пък е друг проблем помежду ни. Винсънт не може да понесе мисълта да работя.

Елайза остана като поразена.

— Как можа да го измислиш? — вдигна ръце тя ужасено. — Как си могла да му предложиш подобно нещо! Ако жена му тръгне на работа, това ще го унижи, ще го накара да се чувства, че не е мъж на място. А хората какво ще си помислят? Приятелите му какво ще кажат?

— Не знам и не ме интересува! Освен това бихме могли да използваме парите, които бих печелила като сестра — отвърна й Одра, тъй като повече не можеше да сдържа нервите си. — Снощи се скарахме така, както никога досега. И всичко беше за пари. Открих, че имаме голям дълг. Да, голям, мисис Краутър и това е по вина единствено на Винсънт, затова не ме гледайте с такъв упрек. Той отиде и купи някои неща от „Уигфолс“ в Лийдс, без да ми каже. Нямаше право да го прави.

— Какви неща?

— Коженият диван, гардероба и леглото.

— Защо това толкова те вбесява? Тези неща са вече в къщата ви и ви вършат работа.

— Но не знаех, че ги е взел на изплащане. Научих това вчера — от „Уигфолс“ се получи изключително неприятно писмо. Очевидно то не е първото, което му изпращат. — Одра поклати глава озадачена. — Парите съвсем не ни достигат, а мъжът ми ходи да пие и да залага, като че ли за нищо не го е грижа. А не ми се разрешава да работя отново като медицинска сестра… Според мен в това няма логика. Гордостта му пречи във всичко.

— Сигурна съм, че има някакво разумно обяснение на това защо е пропуснал да направи вноската — отвърна Елайза, защитавайки любимия си син. — Винсънт има пари в банката, знам това със сигурност.

— Вече няма, мисис Краутър. Похарчил е спестяванията си за сватбата, за медения ни месец и за други неща по къщата. Предложих му моите спестявания, казах му, че на драго сърце ще продам и някое от бижутата от майка ми, за да изплатим дълга си… Но той не ми позволява да помогна по никакъв начин!

— Ами ясно е, че не се нуждае от помощта ти — намуси се свекърва й. — Сигурно държи парите си някъде. Доколкото познавам сина си, той би се разсърдил още повече, ако се опиташ да отрежеш клона, на който седи. Остави го той да се занимава с тези неща, Одра, и не му се меси. Все пак той е мъжът в къщата. — Елайза леко присви очи и продължи с още по-твърд тон: — Мисля, че правиш от мухата слон. Тези проблеми ги има в почти всички бракове, а вашият не може да бъде по-различен от другите. Бъди доволна, че мъжът ти не е тръгнал по жени! Послушай съвета ми, опитай се да го разбереш по-добре.

Одра зяпна свекърва си в пълно недоумение. Очевидно тя обвиняваше нея за неприятностите им и напълно оневиняваше Винсънт. Почувства се обидно неразбрана и сразена.

— Опитвах се… Знам, че вие не ме одобрявахте, но аз не съм лош човек… — Устните й потрепериха и тя се обърна настрани, за да скрие сълзите, които напираха в очите й.

Смаяна от думите й, Елайза възкликна:

— Одра, не си и помисляй такова нещо! Аз те харесвам и винаги съм те харесвала. Смятам, че си добра млада жена.

— Но не сте го показали, мисис Краутър. Вие не искахте да се оженим, нали?

— Вярно е, не исках — призна Елайза. — Но само защото ти си от друг свят. Бях убедена, че ти и нашият Винсънт ще желаете различни неща от живота. И не съм сгрешила.

Одра прехапа устни.

— Не знам, чувствам се много объркана.

Елайза кимна.

— Да, и затова не би трябвало да предприемаш нищо прибързано — да оставиш Винсънт например.

— Ако смятате, че бракът ни няма да бъде добър, защо ме карате да оставам при него?

— Ние сме уважавани хора и един развод в семейството е достатъчен — промърмори Елайза и с ъгълчето на окото си стрелна Лорет. — Жените се набързо, а после ще съжалявате! Това казах на нашия Винсънт. Но той не ме послуша, а и ти сигурно не си послушала приятелите си. И ето докъде стигнахме. Каквото сте си надробили, това ще сърбате. — Облегна се назад, изгледа остро Одра и завърши: — Винаги жената е тази, която прави така, че бракът да върви, никога мъжът. Запомни това, момиче.

— Но не е честно! — извика Одра с негодувание.

Елайза се изсмя глухо.

— Кой е казал, че в живота на жената всичко е честно? Във всеки случай не жени като мен. — Отново се изсмя и поклати глава. — Одра, надявам се, че когато започнат да се появяват бебетата, нещата между теб и Винсънт ще потръгнат. Тогава ще има за кого да се грижиш и кого да обичаш.

— Но аз искам да направя нещо повече в живота си, да постигна някои неща, да бъда щастлива.

— Щастлива? — избоботи Елайза, гледайки към Одра така, сякаш бе изрекла нещо сквернословно. — Тази дума по-добре я изтрий от речника си, момичето ми, и то колкото се може по-скоро. Бъди благодарна, че имаш покрив над главата си, храна в стомаха си и добър съпруг, който ти ги осигурява. Щастието не е за такива като нас, Одра. То е за благородниците, за богатите, които имат време за него и могат да си го позволят. Ние не можем.

„Колко студено и рационално гледа на нещата“, помисли си Одра и двете с Лорет си размениха многозначителни погледи.

— Мамо, да не би нещо да гори? — подуши въздуха Лорет.

— О, боже, коледните сладкиши и паят за чая на баща ти! — Елайза скочи на крака, грабна една кърпа и отвори вратата на фурната. Започна да вади тавите, като извика през рамо: — Не зяпай, Лорет, а веднага ми подай още една кърпа! Одра, направи място на масата.

Лорет и Одра скочиха да й помогнат и след секунди коледните сладкиши, хлябовете с фурми и паят с бекон и яйца бяха извадени, за да изстиват. Елайза ги огледа с критично око и кимна доволна, когато видя, че нищо не е изгоряло.

— Аз съм, мамо! — Вратата се отвори и Винсънт връхлетя, сваляйки шапката си. Щом забеляза Одра, вдигна вежди учудено. — Какво правиш тук, скъпа? — запита той, усмихвайки й се мило.

„Като че ли снощната вечер въобще не е съществувала“, помисли си Одра, като го гледаше мълчаливо и се чудеше на способността му да се разтоварва толкова бързо. Безгрижието му в този момент беше съвсем очевидно и това я подразни.

— Пие чай — бързо се намеси Лорет. — Сблъскахме се на главната улица и я поканих да дойде за малко.

— Добре си направила. — Винсънт започна да съблича палтото си и се извърна към гардероба.

Лорет избърза към него.

— Дай да го закача. Иди при огъня и се стопли. Изглеждаш премръзнал.

„Не иска да забележи куфара, помисли си Елайза, като внимателно наблюдаваше децата си. Но рано или късно той ще го види.“ Въздъхна и се обърна към сладкишите си.

— Благодаря, Лорет — каза Винсънт, като потриваше вкочанените си ръце, крачейки из стаята. — И аз не бих имал нищо против чаша чай.

Сестра му отиде до уелския бюфет, за да вземе чаша и чинийка, и му наля.

След малко Дани влетя в кухнята, следван от Маги, която този следобед се чувстваше по-голяма и важна.

— Дадоха ни ролите! — извика Дани, хвърли шапката и шала си върху дивана, след това палтото си и забърза към клетката в ъгъла. — Върнах се, Флайауей — изчурулика той на малката птичка, която Винсънт му беше купил.

— Дани, веднага закачи дрехите си! — обърна се Елайза към най-малкото си дете.

— Ей сегичка, мамо.

Маги, която се събличаше, се обади:

— Аз ще ги закача, мамо.

— Каква роля ти дадоха, мъниче? — поинтересува се Винсънт, когато след малко момченцето се курдиса върху коляното му.

— Ще бъда паж. Ще нося много хубава червена възглавница и върху нея ще е стъклената обувка.

Винсънт разроши косата му.

— Това е страхотно, момче!

Маги се приближи до Лорет и Винсънт, седна между тях на масата, и обяви безапелационно:

— Обаче моята роля има реплики и е по-голяма. Ще играя една от грозните сестри.

— Какво идеално съвпадение! — извика Винсънт и се разкикоти неудържимо.

— Ужасен си, Винсънт! — изпищя Маги, удряйки го силно по ръката. — Ако аз съм грозна, същото се отнася и до теб, защото всички казват, че много си приличаме. — След което силно го ощипа.

Той хвана китката й и я стисна здраво.

— Вие двамата, спрете! — извика Елайза. — Баща ви ще се върне всеки момент и ще иска малко спокойствие и тишина, след като целия ден се е блъскал.

Елайза отиде до бюфета и взе две големи чинии.

— Одра и Винсънт, по-добре останете за чая. Има достатъчно за всички. Направила съм пай с бекон и яйца, а вчера желирах език. — Погледна Одра през рамо. — Ще останете ли?

— Зависи от Винсънт — измрънка Одра.

— Разбира се, че ще останем, мамо, защо не? — Доволен от поканата, той извади пакета си с цигари и запали една.

Одра се облегна на стола с благодарност и се взря в огъня разсеяно. В момента хиляди пъти предпочиташе да бъдат тук, отколкото да остане насаме с него в къщата им, където щяха отново да се скарат. След малко братята му Джек и Бил щяха да се върнат от работа и щеше да стане весело както винаги, когато всички са заедно. Колкото и грубовати да бяха членовете на семейство Краутър, тя знаеше, че са добри по сърце.

Често атмосферата в този дом завладяваше Одра, но тя забелязваше, че понякога я гледат особено. Чувстваше, че я смятат за надменна и затова се отнасяха предпазливо с нея. С изключение на Лорет и мистър Краутър. Те бяха истинските й приятели в семейството. Обичаше ги, а беше съвсем сигурна, че и те я обичат. Щяха да й липсват, когато се върне в Рипън. Независимо какво каза свекърва й, Одра все още имаше намерение да напусне Винсънт. Щеше да замине на другия ден.

 

 

— Как си могла да го направиш? Защо си се раздрънкала пред Лорет и мама? — ядосано й повиши тон Винсънт веднага, щом се върнаха в къщата на „Пот Лейн“. — Не можах да повярвам, когато след чая Лорет ме заведе във всекидневната и ми каза как те е спряла да не избягаш от мен.

— Не съм се раздрънкала — сдържано поясни Одра. Беше решила да не му позволява да кипне както предишната вечер. — Лорет ти е обяснила какво стана. Ако не се бяхме сблъскали на трамвайната спирка, и то съвсем случайно, нито тя, нито майка ти щяха да разберат каквото и да било.

— Но те вече знаят и ти пак си ме унизила!

— Какво искаш да кажеш? — запита тя, като настръхна.

— Първо ме унизи пред Гуен с приказките си да започнеш работа — като че ли аз не мога да те издържам. А сега се оплакваш от мен на майка ми и сестра ми. Всеки би си помислил, че съм самият дявол. — Изведнъж той се изсмя грубо и присмехулно. — А ми минаваше през ума, че аз ще бъда този, който ще те поставя в неудобно положение, като те гледах колко приличаш на лейди. Май съм сбъркал.

— Не се безпокой, Винсънт, няма да ти причинявам повече никакви неудобства. Няма да бъда тук, за да го направя. Утре те напускам. Този път ще го направя.

— Както желаеш. — С едри крачки той тръгна да излиза и пътьом грабна шапката си.

— Къде отиваш?

— В кръчмата. — Той изхвръкна от къщата, гневно затръшвайки вратата след себе си.

 

 

Но следващата сутрин Одра не го напусна. Даже не можа да стане от леглото. Гърлото й бе зачервено, очите й сълзяха и изгаряше в треска.

В единайсет часа Винсънт толкова се разтревожи за нея, че изпрати да повикат доктор Столкли — местният лекар, който му беше помогнал да дойде на тоя свят.

— Страхувам се, че е инфлуенца, Винсънт — обяви старият доктор, след като прегледа Одра. — Напоследък доста се шири из Армли. Трябва да остане на легло и й давай много течности. Нищо друго не можеш да направиш. Трябва да мине от само себе си.