Барбара Тейлър Брадфорд
Модна къща (50)

Четиридесет и девета глава

— Какво има, скъпа? — попита Майлс, докато крачеше из всекидневната в апартамента на „Уолтън стрийт“. — Колието не ти ли харесва? — Изгледа я внимателно, опитвайки се да разбере защо е разстроена.

Кристина вдигна ръка към врата си и докосна дантелената плетеница от верижки, обсипани с диаманти и опали.

— Майлс, това е най-красивият подарък, който някога съм получавала. Как бих могла да не го харесам?

— Тогава защо си толкова тъжна, Кристи? — Наведе се към дивана и взе тънката й трепереща ръка в своята. — Защото не мога да прекарам Коледа с теб ли? Ако е така, ще се опитам да съкратя ваканцията. Имам идея. Бъдни вечер ще прекарам с теб — каза, като бързо започна да импровизира. — Вечерта ще отида с колата в Съфък и ще вечерям с момчетата и родителите ми. Другия ден ще прекарам с тях, ще се върна на втория ден на Коледа, за да бъда с теб и…

— Не, Майлс, няма да ти разреша да се разкъсваш на две или да променяш плановете си толкова късно. Освен това самата аз няма да мога да променя моите. Родителите ми ще страдат, ако не отида в Йоркшир. Чакат ме, а аз отдавна не съм ги виждала, знаеш много добре.

— Кандида няма да бъде там, ако това си мислиш. Тя наистина ще замине с Моника за Шотландия. Ще бъдат в ловджийската хижа на баща й. — Майлс поклати глава озадачен. — Отначало не можах да разбера защо изведнъж ми заяви, че мога да взема момчетата.

Кристина седеше, втренчена в огнището.

— Това е самата истина, скъпа. Кандида няма да бъде в Броксли Хол. — Тъй като тя продължаваше да мълчи, той възкликна: — Господи, не ми ли вярваш, Кристи?

Тя с разбиране стисна ръката му.

— Майлс, много добре знам, че никога не би ме излъгал, не си такъв човек.

Майлс се взря в лицето й. Онова, което изживяваше, винаги си личеше по погледа й. Очите й винаги му казваха всичко. Забеляза, че още е разстроена, но реши в момента да не я разпитва повече. Нямаше да се виждат цяла седмица. През последните шест месеца не се бяха разделяли за толкова дълго време. А той нямаше намерение да разваля вечерта им.

Все едно че й бе внушил мислите си. Кристина се усмихна широко и скочи на крака.

— Скъпи, хвърли няколко дървета в огнището, отвори шампанското и да започнем хубавата вечер. Ще ти дам подаръците… Все пак за нас тази вечер е Коледа.

— Точно така. — Той я дръпна и лекичко целуна вдлъбнатината на врата й. — Много те обичам.

Тя се отскубна и изтича в спалнята, а на вратата се обърна и му изпрати въздушна целувка.

Майлс бе зает с отварянето на бутилката шампанско, когато тя се върна в стаята с много пакетчета в ръце.

— Всичките ли са за мен?

Със загадъчен вид Кристина ги отнесе към камината.

— Още едно отиване — и толкоз.

С препълнено от любов сърце той си помисли, че на този свят няма друга жена като неговата Кристи.

— Винаги си жадувал за това. — Тя помъкна към него голям пакет, обвит в кафява хартия. — Бих искала именно ти да я притежаваш. С цялата ми любов, скъпи.

Той пое пакета, разбрал вече, че държи една от нейните картини. Тъй като се възхищаваше на всичките, нямаше представа коя му е избрала.

— Благодаря ти, Кристи. Май че ей сега ще се сдобия с някой от твоите пейзажи. С кой ли?…

— Отвори и ще видиш. — Тя застана с гръб към огъня, наблюдавайки го как отнася пакета до дивана и разкъсва хартията. Щом тя изникна пред очите му, той я вдигна високо и възкликна:

— Но това е „Лилия в Хедли“! О, Кристи, колко щедро от твоя страна, че ми подаряваш любимата си картина! — Облегна платното на дивана, приближи се и силно я прегърна.

— Обикнах тази картина, след като се запознахме в „Хедли Корт“. Затова бих искала ти да я имаш, за да ти напомня винаги за мен.

Лицето му помръкна и той се намръщи.

— Да не би да отиваш някъде?

— Не, глупчо. Защо питаш?

— Защото каза: да ми напомня за теб. Има ли нужда нещо да ми напомня за теб, след като ти винаги ще бъдеш с мен?

— Разбира се, Майлс. А сега искаш ли чаша шампанско, преди да си отворил останалите подаръци?

— Получих коледна картичка от Ралф и Дълси — каза той, докато наливаше в чашите. Заминавали в Ню Йорк да снимат филма за Холивуд и да играят в постановката на Бродуей. Напоследък чула ли си се с Джейн?

— Когато вчера ми се обади в офиса, беше ядосана, че „малките чудовища“ за Коледа отиват в Ню Йорк. Иначе няма много новини. Ще прави костюмите за новата пиеса на Хал Принс и затова ще остане още шест месеца.

— Браво на Джейн! Талантливо момиче е. — Майлс донесе чашите и се чукнаха. — Щастлива Коледа, сладката ми.

— Да бъде, Майлс.

Седнали пред огъня, пиеха бавно шампанското Дом Периньон, а Майлс отваряше един след друг подаръците си — книги, плочи с джазова музика, копринен халат, сапфирени копчета за ръкавели.

— Изключителни са. Но това е твърде разточително от твоя страна, Криси.

Тя коленичи до стола му, гледайки го с обожание.

— Наистина ли тези копчета ти харесват? Смятам, че отиват на очите ти.

Той й се усмихна, бръкна в джоба си и извади малка кутийка.

— А това е още един коледен подарък от мен.

Беше голям пръстен с опал, заобиколен от диаманти.

Той вървеше с колието, което й бе дал малко по-рано. Наистина беше красив.

— Трогваш ме, Майлс. Прекрасен е! — Тя сложи пръстена на десния си безименен пръст, отдалечи ръката си и му се полюбува.

— Не на тази ръка, скъпа — каза Майлс. Свали пръстена и го постави на лявата й ръка. — Да кажем, че просто предпочитам да го виждам там. — Спря и се взря в нея. — Кристи, какво има?

Тя преглътна и избърса очите си.

— Майлс…

— Да, скъпа. Нещо случило ли се е?

— Бременна съм.

Внезапната искра от щастие и гордост в очите му само след миг помръкна и лицето му стана тъжно и някак си празно.

— Кристи — изрече и бавно поклати глава. — Кристи…

Не й убягнаха мрачният тон, неудобството в погледа му, тревогата, която го обземаше. Познаваше го твърде добре.

— Но преди секунда ти се зарадва! — извика тя, хващайки го за ръка.

— Разбира се, но… — Майлс не можа да продължи. Никога не бе я обичал толкова много, колкото в този миг.

— Нямаше да ти го съобщя точно тази вечер — каза тя, — ако не беше преместил пръстена от дясната ми ръка на лявата. Нямаше.

— Радвам се, че ми каза. Това засяга и двама ни. Не може да носиш такъв товар самичка, Кристи.

— Не исках да те тревожа, особено пред прага на Коледа. Не исках да ти развалям празника… Ти и така рядко виждаш момчетата.

Той докосна бузата й.

— Винаги си толкова досетлива, прекрасна моя. — Облегна се на стола си и каза: — Е, това ни изправя пред нов проблем, нали?

Тя кимна.

— Майлс, не искам да правя аборт. Просто не мога да убия нашето дете. Знам, че ще ти е трудно, но мислех…

— Кристи, едно бебе само ще ми донесе неприятности. От друга страна не искам да абортираш. — Смръщи се още повече. — Точно в този момент не знам какво е разрешението.

— Защо да не оставя бебето, Майлс? Кой ще знае, че е твое? Само ти и аз… Имам финансовата възможност да се грижа за него…

— Не съм сигурен, че така би трябвало да постъпиш — веднага я прекъсна той. — А ако някога истината излезе на бял свят? Политическата ми кариера…

— Да, има много неща, с които трябва да се съобразяваме.

— Кога разбра?

— Преди четири дни.

— Защо не ми каза по-рано? Мога да си представя колко си била разстроена, Кристи. Трябваше да ми се довериш.

— Не исках да те тревожа преди Коледа.

— Откога си бременна?

— От шест седмици.

Той я притисна силно до себе си и я погали по главата.

— Ще измислим най-доброто разрешение. Опитай се да не се безпокоиш. След празниците ще се справим с всичко.