Крис Картър
Смъртоносно обаждане (84)

84.

Хънтър присви очи срещу изображението на компютърния екран и после примигна три пъти.

— Какво е това, по дяволите? — Гласът му прозвуча озадачено, но не си въобразяваше. Там наистина имаше нещо. Нещо в очите на убиеца, от което го побиха тръпки.

Мнозина мислят, че очите са „прозорец към душата на човека“. Робърт не беше сигурен дали го вярва, или не. Не беше убеден дали този убиец има душа. Смяташе и знаеше, че очите разкриват много за характера на човека. Можеха да разкрият и самоличността му.

Той се наведе напред и доближи лице само на няколко сантиметра от екрана.

— Петно ли е това? — попита на глас.

Нещото беше твърде малко, за да се определи със сигурност какво е.

Ръката му се стрелна към компютърната мишка. С две щраквания увеличи изображението десет пъти, докато на екрана вече се виждаха само очите на убиеца. Робърт примигна още веднъж и почувства, че в стомаха му се преобърна нещо.

Не гледаше петно.

— Дяволите да ме вземат!

Изображението се бе разделило на пиксели, както се очакваше, след като е увеличено десет пъти, но не беше необходимо Хънтър дори да променя наситеността на цветовете. Не беше необходимо и да се обажда на Денис Бакстър от отдел „Киберпрестъпления“, нито да изпраща кадъра на криминалистите от отдел „Информационни технологии“, защото във вътрешното ъгълче на лявото око на убиеца, на половината разстояние между слъзното каналче и ириса, имаше малък, но много отличителен кръвен съсирек с формата на преобърнато сърце.

И все пак, за да бъде сигурен, че не му се привижда, Хънтър отвори палитрата за филтриране на приложението за разглеждане на изображения, което използваше. Не беше експерт, но знаеше достатъчно, за да може да изглади разделеното на пиксели изображение. След по-малко от минута вече нямаше съмнение.

Робърт седеше и гледаше втренчено монитора, напълно стъписан от петънцето кръв, което в действителност не беше по-голямо от три милиметра, дори по-малко.

Онова обаче, което накара гърлото на Хънтър да се свие и сърцето му да заблъска лудешки в гърдите, беше фактът, че той не за пръв път виждаше този кръвен съсирек с форма на преобърнато сърце.

Беше го виждал и преди.