Крис Картър
Смъртоносно обаждане (10)

10.

След бърза закуска Робърт се свърза с Гарсия и двамата се срещнаха на Саут Върмонт авеню в Западен Карсън, един от тринайсетте квартала, които съставляват Пристанищния район в Южен Лос Анджелис. Сержант Веласкес им беше дал адреса, който принадлежеше на човека, с когото те искаха да разговарят най-много — Таня Кейтлин, най-добрата приятелка на Карън Уорд.

Върмонт авеню е една от най-дългите улици в посока север-юг в Лос Анджелис и дължината му е повече от 37,5 километра, 35 от които се разстилат почти по абсолютно права линия. Адресът ги заведе в долния край на Саут Върмонт авеню, малко след булевард „Уест Торънс“. Сградата, занемарена на вид правоъгълна постройка в бяло и синьо, която видимо се нуждаеше от грижи, се намираше срещу редица магазини.

— Отдавна ли чакаш? — попита Хънтър, когато слезе от колата си.

Карлос, който се беше облегнал на шофьорската врата на своята хонда „Сивик“, погледна часовника си — 8:16.

— Няма и две минути. — Думите му бяха последвани от полуприкрита прозявка.

— Успя ли изобщо да поспиш?

— Съвсем малко — отговори Гарсия и непохватно наклони глава. — Реших да спя в дневната, за да не събудя Ана за втори път през нощта, но идеята се оказа лоша. Диванът не е направен за спане. Поне за човек с ръст метър осемдесет и пет.

Хънтър го разбираше напълно.

— Към шест часа ми омръзна да се мятам и да се въртя и си помислих, че е по-добре да свърша някоя работа. — Карлос сведе поглед към синята папка в дясната си ръка. — Ами ти? В колко часа си тръгна от местопрестъплението?

— Час и нещо след теб, щом закараха трупа в Съдебната медицина точно преди разсъмване.

— Тогава ако те попитам дали изобщо си спал, въпросът ми ще бъде глупав, нали?

Робърт погледна партньора си.

— Да — съгласи се Гарсия със себе си. — Глупав въпрос.

— Какво има в папката?

— Основният профил на жертвата. — Карлос повдигна рамене. — Е, поне част от него. Оперативният отдел още работи по въпроса. Това е всичката информация, която успяха да съберат за нея за толкова кратко време.

— Добре. Какво знаем? — попита Хънтър, докато двамата пресичаха улицата, отправяйки се към жилищния блок в синьо и бяло.

Гарсия разтвори папката.

— Карън Уорд, двайсет и четири годишна, родена на 17 март в град Камбъл, окръг Санта Клара, където все още живеят родителите й. Няма криминално досие, нито неизплатени дългове. Дошла в Лос Анджелис преди четири години да учи естетика и гримиране в Академията за красота.

Те спряха, когато стигнаха до сградата.

— Къде се намира Академията?

— В Кълвър Сити — отговори Карлос и продължи: — Била отлична студентка и завършила година по-късно сред петимата най-добри в класа. Академията има програма, за да помага на студентите да си намерят работа. Издействали й стаж в спа център на име… — Той отгърна на следващата страница. — Дневен спа център „Трилогия“ в Манхатън Бийч.

— Къде е живеела тогава?

— Хмм… — Гарсия прелисти папката, търсейки информацията. — В къща в Саут Бей заедно с… — Той повдигна вежди от почуда. — Не с кого да е, а с човека, с когото сме дошли да се срещнем — Таня Кейтлин.

— Добре.

— Карън Уорд работила в Дневен спа център „Трилогия“ една година, а после се преместила в козметичния салон „Глик“ в Монтерей Парк.

Хънтър изглеждаше малко изненадан.

— Монтерей Парк? Това е доста далеч от Саут Бей.

— Несъмнено — съгласи се Карлос, — но не е пътувала всеки ден дотам, защото се е преместила да живее в Алхамбра.

— Пак ли с приятелката си?

Гарсия отново прегледа информацията в папката.

— Не пише, но предполагам, че Таня Кейтлин ще ни каже.

— Да.

— Карън била в „Глик“ пак една година и после отново сменила работното си място. — Карлос погледна Робърт. — Досещаш се. Нова работа. Друга част на града. Нов адрес.

— Този път къде?

— Пак в западната част — Санта Моника. Новата работа била в козметичен салон от висока класа… „Бърк Уилямс“ на Трета улица.

— А новият й адрес?

— Апълтън Уей в Мар Виста — отвърна Гарсия, продължи да чете наум и се намръщи.

— Какво? — попита Хънтър.

— Много бърза смяна. Работила в „Бърк Уилямс“ само четири месеца и после се преместила в друг спа център на име „Тру Бюти“ в Лонг Бийч, на Източна втора улица.

— Последната й работа, преди да бъде убита — отбеляза Робърт, тъй като си спомни, че сержант Веласкес беше споменал адреса.

— Точно така — потвърди Карлос.

— Нещо за връзките й? — попита Хънтър. — Срещала ли се е с някого?

Гарсия прелисти страниците в папката.

— Нищо.

— А пише ли нещо за причината за смените на работните й места? Затворил ли е някой от козметичните салони? Уволнена ли е била?

Карлос отново потърси информацията.

— Не. Тук не пише нищо по този въпрос, но и на мен ще ми е интересно да знам. Живяла е в Лос Анджелис четири години. Едната прекарала в учене, а през следващите три е сменила местоработата си три пъти. Е, това не е нещо нечувано — призна Гарсия, — но Карън не е сменяла различни случайни работни места. Опитвала се е да направи кариера като козметичка и съм сигурен, че е работила усилено, за да си осигури редовна клиентела. Това обаче е трудно, когато се местиш насам-натам в голям град като Лос Анджелис.

Хънтър беше съгласен с разсъжденията на партньора си.

— Една и съща професия, различни работодатели. Това показва, че вероятно не са я уволнявали. Ако беше така, тя не би си намерила нова работа толкова бързо, защото не би имала препоръки.

— Да — съгласи се Карлос. — Решението да напусне е било нейно, не на работодателите й. — Той се замисли и стисна устни. — Като гледам трудовата й история, бих казал, че първите две смени на работните места изглеждат нормални. Първата работа — току-що завършила Академията и стажантка в Дневен спа център „Трилогия“. Стажът свършва и е съвсем логично Карън да потърси професионално израстване, по-висока заплата, по-добри възможности и така нататък… Затова е следващият работодател, „Глик“. Е, местоположението му не е страхотно, но когато се опитваш да започнеш кариера, обикновено правиш саможертви. Карън прекарва една година на новата си работа и после си осигурява позиция в козметичен салон от висока класа в Санта Моника — вероятно онова, към което се е стремила, след като е специализирала като козметичка.

— Въпреки това тя остава там само четири месеца и напуска — добави Хънтър.

— Едва ли е било изпитателен срок — призна Гарсия. — Този път обаче не прилича на стъпка нагоре по стълбата. Защо го е направила?

Робърт изкриви лице в гримаса, с която искаше да каже: „Кой знае?“.

— Бягала е от нещо или от някого?

— Може би.

Хънтър се обърна с лице към сградата.

— Вероятно Таня Кейтлин ще може да хвърли светлина върху нещо повече освен откаченото видеообаждане.