Крис Картър
Смъртоносно обаждане (28)

28.

Хънтър стана и се приближи до бюрото на Гарсия.

— Какво откри? — попита той.

Изражението на лицето на Карлос все още беше изненадано и същевременно озадачено. Той явно не беше очаквал, че ще попадне на информацията, която беше открил. Протегна показалец и отново посочи екрана на компютъра си.

— Виж.

На екрана имаше уебстраница на социална медия. Хънтър я погледна недоумяващо.

— Какво по-точно гледам? — попита той.

— Ето този постинг. — Карлос го посочи.

Робърт прочете написаното, замисли се, прочете го още веднъж и след това погледна партньора си.

— На кого е уебстраницата?

— На Пит Харис — отговори Гарсия.

Хънтър се помъчи да си спомни.

— Приятелят, за когото спомена Таня ли? Гримьорът, който бил някъде в Европа?

— Същият — потвърди Карлос. — И както изглежда, наистина е в Европа. Качил е нещо тази сутрин. — Той превъртя текста нагоре до началото на страницата. — Намира се на снимачна площадка в Берлин. Там е от близо един месец.

Робърт видя информацията и Гарсия превъртя обратно до мястото, където беше преди това.

— А сега — рече Карлос — забеляза ли първия коментар?

Хънтър кимна. Коментарът беше от Таня Кейтлин, с отговори от Карън Уорд и Пит Харис. Погледът му потърси датата най-отгоре на постинга.

— Качен е преди повече от шест месеца — тихо и замислено каза той.

— Точно така — съгласи се Гарсия. — Затова, дори ако Таня не преживяваше посттравматичната амнезия, за която ти спомена, не съм сигурен дали ще го помни.

Робърт отново насочи вниманието си към екрана. Пит Харис беше качил изображение, което вероятно бе свалил от интернет. Снимката показваше две жени, застанали една до друга. Онази вляво беше на двайсет и няколко години, а тази вдясно — на около петдесет и пет. По-младата се усмихваше на мобилния си телефон, а другата държеше до ухото си слушалка на старомоден телефон с шайба. Върху изображението с черни букви беше написано заглавие на тест, последван от скала с оценки:

Ти срещу поколението на родителите си.

Предизвикателство с телефонен номер.

Правят ли ленив мозъка ти технологиите?

Колко телефонни номера помниш, без да поглеждаш в списъка с контактите си?

0 = 100% ленив мозък. Ти си роб на телефона си. Помниш ли собственото си име?

1 — 3 = Ако искаш вярвай, но ти си по-добър от 85% от хората тук, ала не се заблуждавай, мозъкът ти пак е ленив и ти си далеч от възможностите на поколението на родителите си.

4 — 6 = Сега вече си близо и заслужаваш потупване по рамото. Успя да стигнеш до първите 3% на твоето поколение. Да, сериозно.

7 — 10 = Поздравления, ти току-що се изравни със средностатистическия човек от поколението на родителите си и сега си в елитния 1% от твоето поколение.

Повече от 10 = Какво? Наистина ли? Внушително. Банките на паметта ти са хиперактивни и изобщо не страдаш от ленив мозък. Поколението на родителите ти не може да се сравни с теб в запомнянето на телефонни номера и в този ден и в тази епоха ти може би си ЕДИНСТВЕН ПО РОДА СИ.

Пит Харис беше представил постинга си с думите: Бъдете честни, хора.

Първият коментар беше от Таня Кейтлин: Ха-ха, не помня наизуст нито един телефонен номер. Знам, срамувам се. Мозъкът ми е напълно ленив :-(. И признавам, че съм роб на телефона си.

Карън беше добавила отговор към коментара на Таня: Сериозно? Нито дори моят номер? Страхотна най-добра приятелка си, няма що, ха-ха.

Или пък моят номер? — беше добавил Пит.

Отговорът на Таня гласеше: Съжалявам, паметта ми е скапана, когато се налага да запомням разни неща. Знаете го. Ами вие двамата? И вие сте най-добрите ми приятели. Знаете ли наизуст моя телефонен номер? И не лъжете.

Карън беше написала: Разбрах те, Таня, ха-ха.

А Пит: Да, край на темата. Слава богу за чудесата на технологиите. Ха-ха. :-)

— Колко души са коментирали постигна? — попита Хънтър.

— Има петдесет и два коментара от четиридесет и шест човека. Но постингът е харесан от деветдесет и един — отвърна Гарсия и посочи екрана.

— Може ли? — Робърт кимна към компютърната мишка на Карлос.

— Разбира се. — Гарсия отмести стола си малко наляво.

Хънтър се наведе, използва мишката, за да уголеми секцията с коментарите и бавно прочете всичките. Повечето бяха подобни на първия отговор на Таня и казваха, че не могат да запомнят наизуст нито един номер. Никой не се открояваше с нищо.

— Като кого си се регистрирал? — попита Робърт.

— С моето име — отговори Карлос и направи гримаса. — Това означава, че профилът на Пит е публичен, както и постингът му. Всеки може да го е видял. Няма как да проследим кой го е прочел. — Той погледна партньора си. — И няма да се изненадам, ако именно този постинг е подсказал на убиеца идеята за извратената му игра във видеообаждането. Тук има всичко, което му е било необходимо — Карън му казва, че Таня е най-добрата й приятелка, а Таня му казва, че не може да си спомни номера на Карън, без да провери в телефона си. Ти си прав, Робърт. Той е знаел предварително, че тя няма да знае отговора на въпроса му.

Хънтър отстъпи крачка назад от бюрото на Гарсия и въздъхна. Беше сигурен, че Карън е щяла да умре при всички случаи и че убиецът също го е знаел. Играта беше само фасада, но за какво? За да достави удоволствие на съкровените садистични желания на убиеца? Може би. Да изпълни Таня с чувство за вина, което да я измъчва до края на живота й? Това също беше възможно, но в момента Хънтър не можеше да предложи отговор на собствените си въпроси.

— А профилите на Карън и Таня? — попита той. — Провери ли ги? И те ли са публични?

— Да, проверих ги — отговори Карлос. — Профилът на Карън не е публичен. Ако не си й бил приятел тук, няма да можеш да видиш информацията за нея.

— А профилът на Таня?

Гарсия се засмя.

— Пълна противоположност. Отворен е за абсолютно всички.

Фактът, че в днешно време хората толкова свободно поместват в интернет всякакъв вид информация за живота и ежедневието си, не преставаше да изумява Хънтър. Снимки, имена, места, гаджета, харесвания, нехаресвания… всичко беше там и не беше необходимо да си гений, за да се възползваш.

— Абсолютно сигурни ли сме, че Пит Харис наистина е бил в Европа през последния месец? — попита той.

Карлос леко врътна глава наляво.

— Не сме проверили официално, но той качва постинги от Берлин от три седмици. Повечето са като този, който ти показах, винаги с негова снимка най-отгоре, а за фон — някоя известна забележителност на Берлин, затова ако не е правил с фотошоп живота си през последния месец, той е в Германия, Робърт.

Хънтър прие обяснението, но не се отказа.

— Нека проверим все пак. За човек, който се е подготвил толкова добре като убиеца, снимките с фотошоп за алиби са най-лесната от всичките му задачи.

— Ще помоля някой от екипа да се заеме — рече Гарсия и вдигна телефона на бюрото си. Обаждането продължи по-малко от две минути.