Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Робърт Хънтър (8)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Caller, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 20 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
Еми (2019)

Издание:

Автор: Крис Картър

Заглавие: Смъртоносно обаждане

Преводач: Юлия Чернева

Година на превод: 2017

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо

Издател: Ера

Град на издателя: София

Година на издаване: 2017

Тип: роман

Националност: бразилска (грешно указана американска)

Печатница: Експертпринт ЕООД

Редактор: Евгения Мирева

ISBN: 978-954-389-422-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6818

История

  1. — Добавяне

81.

Ръчният часовник на господин Джей показваше 23:23, когато мобилният му телефон отново иззвъня.

— Брайън, кажи ми, че си открил нещо.

— Не съм сигурен. — Умората в гласа на Брайън беше ясно доловима. — Може да е нещо или абсолютно нищо.

— Казвай, каквото и да е. — Господин Джей чу бързо тракане по клавиатура от другия край на линията.

— И така — започна Брайън, — онова, което ти ми каза, ме накара да се замисля. Кори Русо или Майкъл Уилямс, или каквото и име да използва този човек, вероятно бяга и се крие, нали? А в Америка не можеш да бягаш, ако нямаш пари.

— Проследил си кредитните му карти.

— Проследих всичко и за двете имена — потвърди Брайън. — Кредитни карти, банкови трансакции, теглене на пари и така нататък, затова освен ако няма пари в брой, скътани някъде, този човек няма да може да си купи дори дъвка, без моят компютърен екран тук да светне като коледна елха.

— И попадна ли на нещо? — попита господин Джей.

Брайън въздъхна тежко.

— Да, но не в кредитните му карти.

Господин Джей направи гримаса.

— Какво означава това, по дяволите?

— Е, не точно в неговите кредитни карти и банкови трансакции…

— Разширил си търсенето до семейството и приятелите му — каза господин Джей, който улови реда на мисли на Брайън.

— Да, това беше идеята — призна Брайън, — но за жалост, открих само двама далечни роднини на Кори Русо, които живеят в Орегон, и никакви приятели, обаче после се сетих за нещо друго.

— Какво?

— Преди години, когато е бил освободен от затвора, Кори Русо не се е качил на затворническия микробус. Взели са го.

На устните на господин Джей заигра усмивка.

— И ти знаеш името на човека, който го е взел.

— Да — победоносно отговори Брайън.

— И кой е той?

— Името му е Тоби Бишъп. Живее в Монровия в Сан Гейбриъл Вали и тук става хубаво. Преди двайсетина дни Тоби Бишъп е изтеглил две хиляди и петстотин долара от сметката си. Никога не е теглил толкова много пари, затова освен ако не е решил да си купува кола толкова късно през нощта…

— Имаш ли адрес?

— В момента би трябвало да получаваш имейл.

Господин Джей чу иззвъняване от лаптопа си и прекрати разговора.