Метаданни
Данни
- Серия
- Робърт Хънтър (8)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Caller, 2017 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Юлия Чернева, 2017 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,1 (× 26 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- Еми (2019)
Издание:
Автор: Крис Картър
Заглавие: Смъртоносно обаждане
Преводач: Юлия Чернева
Година на превод: 2017
Език, от който е преведено: английски (не е указано)
Издание: първо
Издател: Ера
Град на издателя: София
Година на издаване: 2017
Тип: роман
Националност: бразилска (грешно указана американска)
Печатница: Експертпринт ЕООД
Редактор: Евгения Мирева
ISBN: 978-954-389-422-2
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6818
История
- — Добавяне
81.
Ръчният часовник на господин Джей показваше 23:23, когато мобилният му телефон отново иззвъня.
— Брайън, кажи ми, че си открил нещо.
— Не съм сигурен. — Умората в гласа на Брайън беше ясно доловима. — Може да е нещо или абсолютно нищо.
— Казвай, каквото и да е. — Господин Джей чу бързо тракане по клавиатура от другия край на линията.
— И така — започна Брайън, — онова, което ти ми каза, ме накара да се замисля. Кори Русо или Майкъл Уилямс, или каквото и име да използва този човек, вероятно бяга и се крие, нали? А в Америка не можеш да бягаш, ако нямаш пари.
— Проследил си кредитните му карти.
— Проследих всичко и за двете имена — потвърди Брайън. — Кредитни карти, банкови трансакции, теглене на пари и така нататък, затова освен ако няма пари в брой, скътани някъде, този човек няма да може да си купи дори дъвка, без моят компютърен екран тук да светне като коледна елха.
— И попадна ли на нещо? — попита господин Джей.
Брайън въздъхна тежко.
— Да, но не в кредитните му карти.
Господин Джей направи гримаса.
— Какво означава това, по дяволите?
— Е, не точно в неговите кредитни карти и банкови трансакции…
— Разширил си търсенето до семейството и приятелите му — каза господин Джей, който улови реда на мисли на Брайън.
— Да, това беше идеята — призна Брайън, — но за жалост, открих само двама далечни роднини на Кори Русо, които живеят в Орегон, и никакви приятели, обаче после се сетих за нещо друго.
— Какво?
— Преди години, когато е бил освободен от затвора, Кори Русо не се е качил на затворническия микробус. Взели са го.
На устните на господин Джей заигра усмивка.
— И ти знаеш името на човека, който го е взел.
— Да — победоносно отговори Брайън.
— И кой е той?
— Името му е Тоби Бишъп. Живее в Монровия в Сан Гейбриъл Вали и тук става хубаво. Преди двайсетина дни Тоби Бишъп е изтеглил две хиляди и петстотин долара от сметката си. Никога не е теглил толкова много пари, затова освен ако не е решил да си купува кола толкова късно през нощта…
— Имаш ли адрес?
— В момента би трябвало да получаваш имейл.
Господин Джей чу иззвъняване от лаптопа си и прекрати разговора.