Метаданни
Данни
- Серия
- Робърт Хънтър (8)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Caller, 2017 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Юлия Чернева, 2017 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,2 (× 20 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- Еми (2019)
Издание:
Автор: Крис Картър
Заглавие: Смъртоносно обаждане
Преводач: Юлия Чернева
Година на превод: 2017
Език, от който е преведено: английски (не е указано)
Издание: първо
Издател: Ера
Град на издателя: София
Година на издаване: 2017
Тип: роман
Националност: бразилска (грешно указана американска)
Печатница: Експертпринт ЕООД
Редактор: Евгения Мирева
ISBN: 978-954-389-422-2
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6818
История
- — Добавяне
36.
Доктор Гуен Барнс за пореден път погледна часовника си и измърмори:
— По дяволите.
Беше й писнало. Тя събра нещата си и ги сложи в куфарчето. Все още не искаше да се прибира у дома, затова реши да направи нещо, което трябваше да стори отдавна — да отиде в друг полицейски участък.
Гуен стана и се приготви да си тръгне. В същия момент вратата на стаята за разпити се отвори и вътре влезе висок и як мъж. Изглеждаше на около четиридесет и пет и имаше сурово лице, което оставяше убеждението, че не се е усмихвал от години. Дрехите му бяха чисти, но измачкани и раздърпани, сякаш беше спал с тях, а косата — провиснала и несресана.
— Госпожо Барнс — каза той и протегна ръка. Гласът му звучеше дрезгаво. — Аз съм детектив Джулиан Уеб. Приятно ми е да се запознаем.
Тя стисна ръката му и се представи, като уточни, че е доктор.
— Ужасно съжалявам, че ви накарах да чакате толкова дълго, докторе. Ако можех да дойда по-рано, щях да го направя, но тази вечер бях на две местопрестъпления на убийства и на едно на групово изнасилване.
Доктор Барнс не прикри изненадата си.
— За жалост — обясни детектив Уеб, — в някои нощи се случват такива неща. Ако това е Градът на ангелите, Бог да ме опази да не попадам в Града на дяволите. — Той посочи към масата. — Моля…
Гуен се върна на същото място, където беше седяла един час. Детектив Уеб се настани на стола срещу нея от другата страна на масата.
— И така, как мога да ви помогна? — Той сключи пръсти и сложи ръце на масата.
Доктор Барнс се вгледа изпитателно в детектива. Той имаше вида на човек, свикнал с тежка работа и отговорност. Тя си пое въздух през носа и бавно го издиша през устата, а после започна да разказва историята си от момента, когато слезе в подземния паркинг.
— Носите ли бележката? — попита детектив Уеб и си сложи очилата за четене, които бяха окачени на връв на врата му.
Гуен остави писмото на масата.
Детектив Уеб извади латексови ръкавици от джоба си, нахлузи ги и обърна плика към себе си.
— Казахте, че не сте получавали други такива бележки? — попита той.
Тя поклати глава.
— Това е първата.
— Пипал ли я е някой друг освен вас?
— Не.
— Тогава откакто сте намерили бележката, никой друг не я е докосвал?
— Не.
Детектив Уеб отвори плика и извади писмото. Фактът, че са използвани изрязани от списание букви и думи, изглежда, не го изненада. Той го прочете наум.
Хващам се на бас, че не си ме забелязала, че стоя зад теб, когато си купи „Лос Анджелис Таймс“ от павилиона за вестници, нали?
…
Трябва да кажа, че косата ти мирише различно, когато си будна.
Детективът прочете писмото два пъти и вдигна очи към доктор Барнс.
Тя гледаше право в него.
Уеб махна очилата за четене от носа си и ги пусна да увиснат на връвта около врата му.
— Кога за последен път си купихте „Лос Анджелис Таймс“ от павилион, докторе?
— Тази сутрин. Правя го всяка сутрин, преди да отида в кабинета си.
— И къде се намира?
— В центъра. На Западна девета улица.
Детективът кимна.
— Оживена улица. И забелязахте ли някой да стои зад вас, докато си купувахте вестника? Някой, застанал достатъчно близо, за да помирише косата ви?
— Не.
— Помислете внимателно, докторе. Тази сутрин, вчера или може би завчера?
— Повярвайте ми, детектив Уеб, мислих за това по-внимателно, отколкото можете да си представите. Не забелязах никой да стои зад мен — тази сутрин, вчера, завчера или в който и да е друг ден.
Уеб се облегна назад на стола и се вгледа в доктор Барнс. Тя беше привлекателна жена. Черната й като нощ коса беше оформена в идеална прическа — подстригана на стъпала и късо на тила, с по-дълги кичури от двете страни на лицето. Очите й, тъмни като косата, притежаваха някаква ведрост, която беше заразителна. Присъствието й беше успокояващо. Детективът не се изненада, че Гуен Барнс е избрала да стане психотерапевт.
— Имали ли сте неприятности с преследвачи, докторе?
— Не, не бих казала — отговори тя и на свой ред се втренчи в него. — Не изглеждате убеден.
Уеб повдигна рамене.
— Всяка година получаваме десетки оплаквания за преследвачи, докторе. Занимавам се с някои от случаите. Истината е, че вие отговаряте на профила на обичайната мишена.
Доктор Барнс се изненада от забележката, но изражението й не показа нищо.
— И какъв е профилът?
— Вие сте неомъжена и много привлекателна жена, докторе. Кариерата ви, изглежда, е доста успешна…
— Откъде знаете, че не съм омъжена? — прекъсна го тя.
Детективът нацупи устни и учудено повдигна рамене, сякаш искаше да каже: Сериозно ли питате?
Гуен вдигна ръце в знак, че се предава. За момент беше забравила къде се намира.
— Добре — каза Уеб. Знаеше, че доктор Барнс е имала предостатъчно време да мисли за сценариите около писмото. — Нека ви задам няколко бързи въпроса, докторе. Мислите ли, че бележката може би е от някой бивш — съпруг, приятел, любовник — някой, с когото сте имали връзка в миналото? Може би някой, с когото връзката не е приключила много добре?
Тя поклати глава.
— Нямам бивш съпруг. И не на другите въпроси. Само за това си мисля, откакто намерих бележката. И тъй като чаках тук няколко часа, премислих го стотици пъти. Не се сещам за абсолютно никого.
— Още веднъж, съжалявам, че сте чакали толкова много. — Тонът на Уеб беше откровен и искрен. Той продължи по-нататък. — А срещате ли се с някого в момента?
— Не, с никого.
Детективът кимна.
— Ами някой бивш пациент? — попита той. — Или може би настоящ?
Доктор Барнс отново поклати глава.
— Не. Мислих и за това. Не се сещам за никого, способен на такова нещо.
— Хората са способни на неща, които дори не можете да си представите, докторе. — Уеб се засуети с очилата си. — Сещате ли се изобщо за някого, който може би е искал да ви уплаши или… да ви нарани?
Гуен повдигна рамене.
— Не, наистина не се сещам за никого.
Детективът се наведе напред и сложи лакти на масата.
— Искате ли да чуете искреното ми мнение, докторе?
— Не, съвсем не. Кажете ми някоя глупост, защото ще ми помогне много повече.
Уеб продължи да я гледа.
— Съжалявам — каза тя и вдигна длани. — Денят ми беше много напрегнат. — Доктор Барнс наклони глава настрана. — И съм гладна.
— Не е необходимо да се извинявате, докторе. Разбирам ви.
— Е, какво е искреното ви мнение?
Детективът погледна още веднъж бележката на масата и отново се втренчи в жената срещу него.
— Мисля, че това е само номер. Някой се занася с вас. Може би човек, когото дори не познавате. Шегаджия. Някой, който знае, че сте психотерапевт и вероятно ще анализирате прекалено много бележката. Може би този човек работи в същата сграда като вас. Виждал ви е, че си купувате вестник всяка сутрин. Не съм сигурен, но бих казал следното… — Той кимна веднъж. — Вие сте тук. Уплашена сте. Това е реакцията, която е искал да извлече от шегата. Много съжалявам, че ще го кажа, доктор Барнс, но мисля, че сте си изгубили времето.
За негова изненада тя се съгласи с него.
— Точно това си помислих и аз, когато прочетох бележката първия път. Реших, че е шега, при това не особено остроумна, но после забелязах, че в плика има още нещо.
Уеб се намръщи и пак отмести поглед към плика на масата.
— Какво?
Гуен взе плика, наклони го и изсипа съдържанието му.