Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Робърт Хънтър (8)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Caller, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 20 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
Еми (2019)

Издание:

Автор: Крис Картър

Заглавие: Смъртоносно обаждане

Преводач: Юлия Чернева

Година на превод: 2017

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо

Издател: Ера

Град на издателя: София

Година на издаване: 2017

Тип: роман

Националност: бразилска (грешно указана американска)

Печатница: Експертпринт ЕООД

Редактор: Евгения Мирева

ISBN: 978-954-389-422-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6818

История

  1. — Добавяне

75.

Гарсия тъкмо беше пристигнал на адреса, който му бяха дали, когато видя, че колата на Хънтър се появява в началото на улицата. Той изчака партньорът му да паркира и после се срещнаха до полицейския периметър.

— Този тип рекорд ли се опитва да счупи? — попита Карлос и повдигна жълтата лента за отбелязване на местопрестъпление, за да може да мине Хънтър. — Три жертви за пет дни?

Гневът на Гарсия не се дължеше на действията на убиеца, а на неуспеха им да придвижат напред разследването. Робърт го знаеше, защото и той изпитваше същия гняв. Докато те не разполагаха с никаква улика, по която си заслужава да тръгнат, „телефонният“ убиец премахваше жертви със скоростта на светлината.

Изведнъж Карлос спря и се намръщи.

— Какво? — попита Хънтър.

— Това на устата ти червило ли е?

— Какво? — Робърт избърса устните си с опакото на дясната си ръка и видя, че е изцапана с червено.

— Червило е — нагло се ухили Гарсия. — На среща ли беше? — Изненадата в гласа му беше искрена. — Не си ми казал, че излизаш с някоя.

— Не беше точно среща. — Хънтър избърса устните си с хартиена носна кърпа и бързо смени темата. — Е, каква информация имаме за жертвата?

— Името й е Гуен Барнс — отговори Карлос, четейки от мобилния си телефон. — Доктор Гуен Барнс. Трийсет и една годишна. Родена и израснала тук, в Хоторн, окръг Лос Анджелис.

— Омъжена?

— Разведена. Няма деца. Бившият й съпруг Кевин Малой живее в Помона. Още не знаем много за него.

— Колко време са били женени?

— Хмм… — Гарсия превъртя с палец информацията на екрана на мобилния си телефон. — Четири години и половина. — Той превъртя обратно нагоре и продължи: — Доктор Барнс е имала малък психотерапевтичен кабинет в центъра на Лос Анджелис, на Западна девета улица.

— Откога живее на този адрес?

— След развода. — Карлос млъкна, направи гримаса и повдигна рамене. — Това е всичко. Горе-долу само това знаем за нея в момента. От оперативния отдел не са имали много време да се разровят за повече информация. До утре следобед ще имаме по-пълно досие на жертвата.

— На кого се е обадил убиецът този път?

— На единствената сестра на жертвата — отговори Гарсия. — Ерика Барнс.

— Тук ли живее тя?

— Не много далеч. В Карсън.

— От отдел „Свръхтежки убийства“ ли сте, момчета? — попита сержант от полицията, който се приближаваше към тях. Беше висок метър и седемдесет и пет, с кокалести рамене и кльощави ръце. Тъмната му коса беше подстригана късо и спретнато. Очите му, които бяха тъмни като косата, бяха оформени като косо разположени сълзи.

— Да — отговори Гарсия, обърна се към него и показа служебните си документи. Хънтър направи същото.

— Аз съм сержант Прадо от район „Запад“, Уилшър. — Той говореше с лек пуерторикански акцент.

Всички се ръкуваха и тръгнаха към едноетажната къща със зелена фасада в края на улицата.

— Двама от моите хора са реагирали първи — обясни сержантът и посочи двама млади униформени полицаи с пребледнели лица до черно-бяла патрулна кола. — Трябва да ви кажа, че това не е най-спокойният квартал, което означава, че има насилие и убийства, но някой е убил горката жена там вътре по начин, какъвто не съм виждал. И доколкото разбрах, вие сте чули за откаченото обаждане до 911, нали? Извършителят очевидно се е обадил на сестрата на жертвата и я е накарал да гледа по видеовръзка. Достатъчно извратено ли е това за отдел „Свръхтежки убийства“?

Когато тримата стигнаха до верандата, два медийни микробуса завиха зад ъгъла в началото на улицата.

— Вълците са тук — отбеляза Прадо и врътна брадичка към микробусите.

Брайън Колдрън не излъга, когато каза на господин Джей, че Хънтър и Гарсия нямат доверие на никого, когато става дума за разследванията на отдел „Свръхтежки убийства“. Медиите плащаха за информация на хора в полицията, при това добре. Това беше главната причина да не качват онлайн разследванията. Нищо не продаваше повече вестници и не увеличаваше броя на зрителите на национално ниво от репортаж за сериен убиец, нито дори престъпления, свързани с холивудски знаменитости. Сега обаче убиецът беше взел трета жертва и бе невъзможно да попречат историята да изтече към медиите въпреки усилията на отдел „Свръхтежки убийства“. Всичко беше въпрос на време. Най-доброто, което можеха да направят, беше да се опитат да държат под контрол информацията за разследването. Полицейската пресслужба вероятно скоро щеше да излезе с официално изявление. Най-важното сега беше да не позволят да бъдат разкрити подробности.

— Освен вас и двамата полицаи, които са реагирали първи, кой друг е влизал на местопрестъплението? — обърна се Хънтър към сержант Прадо.

— Криминалистите. Никой друг.

— И кой друг знае за обаждането до 911?

— Никой освен мен. Диспечерът не съобщи подробности.

Робърт прикова сержанта с твърд поглед, но преди да каже нещо, Прадо кимна и вдигна ръце.

— Да, да, детектив, нито дума на медиите. Знам процедурата. Не ми е за пръв път.

Те стигнаха до къщата и един криминалист даде на двамата детективи обичайните запечатани пликове с бели гащеризони за еднократна употреба. Хънтър и Гарсия мълчаливо ги облякоха, подписаха декларацията за местопрестъпление и влязоха в къщата.