Крис Картър
Смъртоносно обаждане (15)

15.

— Трябва да се обадим на Оперативния отдел — каза Хънтър, щом излязоха от апартамента на Таня Кейтлин.

— Разбира се — отвърна Гарсия. — Какво ти трябва?

— Искам да ги помоля да проверят всички регистрирани обаждания до спешния телефон 911 в жилищния квартал на Карън Уорд от… три месеца.

— Обаждания до 911? Защо?

— Защото човекът, когото търсим, е предпазлив — отговори Робърт. — И обича да планира отрано.

Карлос обърна длани нагоре и погледна недоумяващо партньора си.

— Какво означава това?

— Спомняш ли си какво каза Таня Кейтлин за обаждането, което е получила?

Те стигнаха до стълбището и докато слизаха по първите стъпала, срещнаха висок, атлетичен мъж с черни джинси, червено горнище на анцуг с качулка и тъмно бейзболно яке. Носеше избелели черни маратонки „Ол Старс“. Беше пъхнал ръце дълбоко в джобовете си и бе навел глава. Качулката беше спусната над челото му и Хънтър и Гарсия не можаха да видят лицето му. Докато се разминаваха, се наложи Робърт да извие тяло, за да позволи на мъжа да мине покрай него.

— Коя част? — попита Карлос.

— Когато убиецът й казал да не се обажда на полицията — поясни Хънтър. — Добавил, че ще бъде безсмислено, защото те ще дойдат след десетина минути до апартамента на Карън Уорд, а на него ще му отнеме само една минута да изтръгне сърцето й от гърдите.

Гарсия кимна.

— Да, спомням си.

Двамата стигнаха до първия етаж.

— Готов съм да се обзаложа, че средното време за реагиране на полицията в Лонг Бийч до апартамента на Карън Уорд след обаждане до 911, е някъде между осем и десет минути.

Карлос спря и погледна партньора си.

— Нещо ми нашепва, че той не е налучкал периода от време — добави Хънтър.

— Засякъл е времето за реагиране.

— Така бих постъпил аз — съгласи се Хънтър. — И за да бъда абсолютно сигурен, бих го направил най-малко три пъти, вероятно и повече.

Гарсия се замисли върху думите му.

— Но това пак не би му дало гаранции, Робърт. Патрулните автомобили не са пожарни коли. Те не стоят на паркинга, очаквайки обаждане, а обикалят по улиците. Може да има патрулна кола зад ъгъла, когато диспечерът изпрати повикването. Времето за реагиране от осем до десет минути лесно може да бъде сведено до една, дори по-малко.

Хънтър се съгласи и кимна.

— Сигурен съм, че той е знаел и това. Но както казах, този човек, изглежда, е много предпазлив и пресметлив и обича да планира отрано. Такъв човек би искал да знае какво е средното време за реагиране на полицията, за да го впише в плана си. Не е можел да направи нищо за риска, ако някоя патрулна кола е зад ъгъла, това е законът на вероятностите, затова е подходил от друг аспект.

На лицето на Карлос отново се изписа озадаченост.

— Какъв аспект?

— Да убеди Таня дори да не си помисля да се обажда на ченгетата. Без обаждане няма значение дали пред сградата са спрели двайсет патрулни коли. Никой няма да го безпокои.

— Да — съгласи се Гарсия. — Но за да го направи, не е било необходимо да знае правилното време за реагиране. Можело е да си го измисли. Това не е ли известен принцип в психологията? Казваш нещо убедително и повечето хора ти вярват, въпреки че не е истина. Той е можел да каже на Таня каквото иска и съм сигурен, че тя е щяла да повярва.

— Така е, прав си и това би свършило работа за повечето хора, но не и за човек, който е толкова методичен и е планирал убийството от известно време, защото със сигурност не е било спонтанно решение. — Хънтър поклати глава. — Не, такива хора или страдат от обсесивно-компулсивно разстройство, или са на границата. За да бъде спокоен, той би се разровил за правилния отговор.

— Добре — рече Гарсия. — Какво ни трябва?

— Кажи на Оперативния отдел, че търсим фалшиви обаждания. Изпращане за зелен хайвер, но регистрирано като високоприоритетен случай — изстрели на фона, застрашаващо живота насилие, нещо такова, където даденият адрес е бил или жилищният блок на Карън Уорд, или районът в непосредствена близост. Освен това часът на обаждането сигурно е бил близък до този на убийството, плюс-минус два часа. Има вероятност извършителят да е говорил с истинския си глас, когато се е обаждал.

— И в зависимост от това откъде е обаждането — добави Карлос — и дали е било направено от телефонен автомат, може да ни провърви с кадри от камери за наблюдение.

Робърт отново се съгласи.

— Също така трябва да издействаме съдебна заповед, за да вземем каквото можем от мобилния оператор на Таня или Карън за видеообаждането — предложи Гарсия. Знаеше, че Таня се е постарала да запомни и да преразкаже обаждането колкото е възможно по-точно, но дори някой с ясно съзнание не би могъл да запомни всяка дума и всеки детайл, още по-малко потресен и травматизиран човек като Таня.

— Няма смисъл — възрази Хънтър. — Мобилните оператори няма да дадат информацията.

— Защо?

— На мобилните оператори, действащи на територията на САЩ, не е позволено да пазят записи на видеообаждания, както правят с обикновените телефонни обаждания — обясни Робърт. — Те вече се борят с всичките тези нови закони за поверителност на личното пространство. Запазването на лични изображения на хора или видеокадри без тяхното съгласие би означавало цяло ново измерение на война, която съм сигурен, че не искат да водят.

Двамата детективи най-после излязоха от жилищния блок.

— Ами аудиозапис или писмен препис? — попита Карлос.

Хънтър отново поклати глава.

— Няма да го имат, защото аудиото не може да се отдели от видеото, когато е направено обаждането.

— Затова щом не могат да съхранят едното, не могат да съхранят и другото — заключи Гарсия.

— Именно.

— Сигурен ли си? Откъде знаеш всичко това?

Робърт повдигна рамене.

— Чета много.