Крис Картър
Смъртоносно обаждане (59)

59.

Доктор Хоув дръпна светлосиния чаршаф и разкри напълно голото тяло на Касандра Дженкинсън. Прословутият Y-образен разрез, сега затворен и зашит с дебели черни шевове, минаваше по цялата дължина на торса, започвайки от раменете и завършвайки в долната точка на гръдната кост. Беше направен разрез и на черепа, при който се изрязва триъгълно парче в темето, нещо като капак за мозъка.

Хънтър и Гарсия пристъпиха по-близо.

Тялото на масата, с обръснатата си глава, дълбоко хлътнали в очните ябълки очи и кожа със структурата на гума, изглеждаше като извънземно, но сега изражението на лицето на Касандра беше много по-спокойно, отколкото в дома й. Тя сякаш се радваше, че кошмарът най-после е свършил и че вече не чувства болка.

— Ще започна с основните неща — каза доктор Хоув и даде на всеки детектив по едно копие от доклада от аутопсията. — Както сигурно сте забелязали на местопрестъплението, с изключение на фаталните рани, нанесени на черепа й, и малката драскотина в дясната страна на устата, по тялото й няма други наранявания, от самозащита или други. Под ноктите й няма кожна тъкан. За жалост не е одрала нападателя.

— Тогава наистина ли не се е борила? — попита Гарсия.

— Не, нито дори мъничко — потвърди патологът. — Знаете ли как е влязъл убиецът в дома й?

— Още не — отговори Карлос. — Никъде няма следи от влизане с взлом, но имаме причини да смятаме, че той е бил в дома й и преди.

— Мислите, че тя го е познавала?

Гарсия повдигна рамене.

— Разследваме, докторе.

Тя кимна и погледна Хънтър.

— Отправих спешно искане до токсикологичната лаборатория, затова се надявам, че до утре ще имаме потвърждение, но в доклада ти пише, че според показанията на свидетеля убиецът му е казал, че е инжектирал на жертвата нещо, което ще парализира по-голямата част на тялото й, но няма да засегне мозъка и нервната система.

— Да, точно така — потвърди Робърт.

Доктор Хоув въздъхна.

— И така, тук започва злото. — Тя привлече вниманието им към дясната страна на шията на Касандра.

Детективите се наведоха, за да видят по-добре. Сега, когато главата, лицето и вратът на Касандра бяха измити от кръвта, те ясно забелязаха мъничко убождане от игла върху кожата й, точно под ухото.

— За да постигне желания ефект — обясни съдебният лекар, — убиецът е трябвало да използва невромускулен блокиращ агент и да го дозира абсолютно точно, иначе е щял да парализира и дихателните мускули и да причини смъртта й за няколко минути.

Гарсия прелисти страница от доклада.

— И лесно ли е да се сдобиеш с такова нещо, докторе?

Патоанатомът направи гримаса, сякаш искаше да каже: „Знам ли?“.

— Преди петнайсетина години невромускулните блокиращи агенти се намираха доста трудно, ако човек не е медицински работник или няма много добри връзки. Но в днешно време? При наличието на интернет и хилядите нелегални онлайн аптеки? Доставят ти ги до вратата — опаковани като подаръци. Не ти задават никакви въпроси. Никъде няма истински документ за покупката.

— Страхотно — отбеляза Карлос и премести тежестта си от единия крак на другия.

— Убедена съм, че сигурно сте имали много добра представа още на местопрестъплението — продължи доктор Хоув, — но мога да потвърдя, че също като първата жертва, и тази не е била сексуално насилена, и това утвърждава случая като престъпление без сексуален мотив. За каквото и да става дума, не е заради сексуално удоволствие.

Следвайки разказа й, двамата детективи отгърнаха друга страница от доклада.

— Но който и да е убиецът — добави патоанатомът, — той е много сръчен и опитен и има най-малкото основни познания по невроанатомия и травматология.

— Невроанатомия? — попита Гарсия.

— Нека да обясня. — Доктор Хоув отстъпи наляво и този път насочи вниманието им към раните на главата на жертвата. — Както казах по-рано, по тялото й няма други наранявания, с изключение на трите перфорации на скалпа.

Хънтър и Гарсия се преместиха до патолога. Сега главата на Касандра беше обръсната и въпреки кожата със структура на гума и обезцветяването й ясно се виждаха три мънички дупчици. Никоя не изглеждаше по-голяма от три милиметра в диаметър.

— Перфорациите на скалпа са причинили много особен вид фрактура на черепа — продължи доктор Хоув.

— Пирамидални отломки — каза Хънтър, докато разглеждаше трите дупчици в главата на Касандра.

— Точно така — потвърди съдебният лекар.

— Какво? — Карлос погледна партньора си.

— Доктор Хоув може да обясни по-добре — каза Робърт.

Гарсия се обърна към нея.

— Всичко е написано в доклада — каза тя, — но ще обясня накратко.

— Чудесно — отвърна Карлос.

— И така, всички човешки кости имат известна еластичност. Черепът не е по-различен. При контузии като тази — силен травматичен удар — черепната кост се огъва във формата на удрящия инструмент. — Каролин допря ръце, пръст до пръст, и бавно ги придвижи надолу, за да симулира огъване. — Заедно с това се случват две неща. Първо, на повърхността се образуват успоредни пукнатини на счупване, които се наричат терасовидни фрактури. Второ, вътре в костта се образува дълбока депресионна фрактура, с други думи, вдлъбнатина. Може да се получи при всяка кост, но когато стане във вътрешността на черепа, вдлъбнатината предизвиква фрактура, наречена пирамидален отломък. Както предполага името, това е пирамида от отломки, които се движат от върха към долната част. Най-горната отломка се придвижва надолу, създавайки друга отломка, която на свой ред се придвижва надолу, създава още една отломка и така нататък. Схващате ли мисълта ми?

Гарсия кимна.

— Ако ударът е достатъчно силен, отломките продължават да се изстрелват надолу във вътрешността на черепа, докато се набият достатъчно дълбоко в мозъчната тъкан, като куршум, и причиняват мигновено преустановяване на функциите на мозъка и смърт.

Карлос стисна зъби, сякаш почувства болката.

— Това се е случило при третото и последно пробиване на черепа на тази жертва. — Доктор Хоув посочи раната в средата на черепа на Касандра. — Терасовидната фрактура от тази рана е разкъсала мозъчните гънки и е завършила траекторията си вътре. — Патологът си пое дълбоко дъх и погледна в очите двамата детективи. — Тя не е имала шанс.

— А другите две рани? — попита Гарсия.

Хънтър наведе глава с натъжени очи, сякаш вече знаеше отговора.

— И двата удара са били достатъчно силни, за да предизвикат терасовидни фрактури — обясни доктор Хоув. — И въпреки че са стигнали до мозъка, не са се разпространили достатъчно дълбоко, за да причинят мигновена смърт. — Тонът, с който доктор Хоув произнесе следващите си думи, смрази въздуха в залата. — Но ако бе оживяла, те са щели да й нанесат необратимо увреждане на мозъка. — Тя замълча за няколко секунди, докато гледаше извънземното лице на Касандра. — Въпреки че е умряла след третата фрактура, животът й, такъв какъвто го е познавала, е свършил с първия удар.