Крис Картър
Смъртоносно обаждане (13)

13.

Въпреки че от година и половина господин Джей (както предпочиташе да го наричат) беше програмирал една и съща вбесяваща мелодия за събуждане в будилника си, тази сутрин му отне повече време, за да се отърси от мъглата на съня, която го обгръщаше, и ушите и мозъкът му да разпознаят и разкодират звука, който чува. Когато мъглата най-после се разсея, той бързо се надигна, протегна ръка към мобилния си телефон на нощното шкафче и изключи алармата.

Господин Джей внимателно се претърколи на другата страна и погледна жената, която лежеше до него в леглото. Касандра, съпругата му от двайсет и една години, се беше обърнала с гръб към него и изглежда, спеше дълбоко.

Той въздъхна облекчено, зарадван, че е стигнал до алармата, преди Касандра да се събуди. Остана да лежи там няколко секунди, като гледаше как вълнистата руса коса на съпругата му гали голите й рамене. Помисли си леко да се примъкне до нея и нежно да целуне врата й — веднъж, два пъти… хиляди пъти, но знаеше, че ако я събуди, при това по този начин, после и двамата ще закъснеят за работа… а това вече се беше случило два пъти тази седмица.

Когато се запознаха преди всичките тези години, темпераментът и импулсивността й бяха сред многото други неща, които го привлякоха към нея. Тя беше най-разбиращата и подкрепяща жена, която бе срещал. Мнението й по всички въпроси, които обсъждаха, винаги беше интелигентно и разумно. Касандра беше стимулираща. Вдъхновяваща. Забавна. И нито един момент, който бяха прекарали заедно, не можеше да се нарече скучен. Ожениха се само три месеца след като започнаха да се срещат, и тогава страстта им един към друг сякаш беше неизчерпаема. Прекарваха повечето си време заедно в леглото и никой не се изненада, когато много скоро след сватбата обявиха, че тя е бременна. Ако зависеше само от господин Джей, биха имали повече деца, поне още едно, но Касандра заяви, че засега едно е достатъчно.

— Може би малко по-нататък, скъпи — каза тя, но това „по-нататък“ така и не се материализира. И във връзката им настъпи срив.

Всяка двойка, колкото и да е влюбена или да е била влюбена някога, неизбежно стига до неравен участък във връзката си, особено по отношение на секса. В случая с господин Джей и Касандра тази неравна отсечка започна с раждането на сина им Патрик. Отначало, макар и все още сравнително редовен, сексът изгуби много от разпалеността си и стана много по-пресметнат и внимателен. Почти пълното отдръпване дойде години по-късно, когато малкият Патрик навлезе в тийнейджърската възраст. За господин Джей това бяха най-лошите години на брака им.

Всеки път, когато той се опиташе да интимничи със съпругата си, Касандра учтиво, но недвусмислено отхвърляше ухажването му. Позволяваше му да я люби само от време на време и дори тогава половият акт беше бърз и машинален. В някои много редки случаи обаче тя търсеше близостта му и тези нощи бяха също като едно време, дори по-хубави.

Касандра изчакваше господин Джей да угаси лампите и да легне в леглото и после го придърпваше към себе си. Първо го целуваше по цялото тяло, като вкусваше настръхналата му кожа, а след това го възбуждаше още повече със страстни леки захапвания по врата и раменете, а накрая го поемаше в уста и го докарваше до ръба на изригването, но не напълно. Даваше му момент да си поеме дъх, а после го караше да легне по гръб и го възсядаше. Забиваше нокти в гърдите му толкова свирепо, че повечето пъти го разкървавяваше, но на господин Джей не му пукаше. Всъщност всичко в любовната игра му харесваше. Обичаше, когато Касандра потреперваше, докато беше върху него, и когато чуваше стенанията й на удоволствие, но най-много му харесваше, когато тя затваряше очи и въздъхваше по такъв опияняващ начин, че той сякаш се пренасяше в друго измерение.

Да, нямаше съмнение, че Касандра значително се укроти след раждането на сина им, особено през тийнейджърските му години, но сега, след като Патрик отиде в колежа, тя започна да се държи все повече като едно време. Импулсивността й се беше завърнала. Както и непредсказуемостта и страстта й към съпруга й, макар и не със същата сила, както когато се запознаха. И това беше разбираемо за господин Джей — благословия в известно отношение. Той отдавна не беше на двайсет и няколко години и всъщност не беше сигурен дали ще може да се справи с Касандра, ако желанието й към него стане каквото беше преди всичките тези години.

Едно обаче беше сигурно — въпреки препятствията, които беше преживял бракът им, и дребните проблеми, които все още имаха, господин Джей никога не беше преставал да обича съпругата си. Ако наистина имаше такова нещо като сродна душа, той несъмнено беше намерил своята.