Крис Картър
Смъртоносно обаждане (6)

6.

Няколко часа по-рано

— Това е глупаво — заяви Таня Кейтлин и нервно се изкикоти. — Дай ми секунда и ще ти го кажа.

— Дадох ти пет — отговори демонският глас, — и те изтекоха. Ти искаше да знаеш какво ще се случи, когато ми дадеш грешен отговор… Гледай.

Неочаквано и за изненада на Таня човекът, който стоеше зад стола на Карън, сграбчи кожената каишка около устата й и с едно-единствено силно движение я дръпна от устните й толкова силно, че разкъса дясната страна на долната й устна. Във въздуха се разхвърчаха капчици кръв.

Очите на Таня се изпълниха с ужас, докато се мъчеше да разбере какво става.

Преди Карън да успее да издаде писъка, който сигурно беше заседнал отдавна в гърлото й, Таня видя, че нападателят сложи ръка с ръкавица на тила й. Част от секундата по-късно тя чу трясък, когато насилникът натисна надолу главата на Карън и блъсна лицето й в нещо, което беше поставено пред нея преди това.

Таня не видя точно какво е.

— О, боже мой! — изпищя тя и дръпна назад глава от ужас. Колкото и да беше уплашена обаче, не изпусна телефона. — Какво правиш? Какви ги вършиш, по дяволите? — Тонът й се повиши от смесица от безпокойство и страх.

Същата ръка с ръкавица сграбчи косата на Карън и надигна главата й. Когато лицето й отново изпълни екранчето на телефона, Таня почувства, че към гърлото й се надига жлъч от стомаха й и се събира в гърлото й.

В лицето на Карън се бяха забили три големи парчета стъкло. Първото, дълго седем-осем сантиметра, се беше врязало в лявата й буза. Върхът му, който беше влязъл в устата на Карън, беше отрязал и малка част от езика й. Второто стъкло, което беше много по-малко от онова в лявата буза, беше проникнало в дясната ноздра на Карън, и бе разкъсало носа й. Третото парче, дълго около четири сантиметра, стърчеше от окървавеното й чело.

Таня не беше експерт, но беше сигурна, че стъклото е стигнало до костта.

— О, боже мой, не… Какво правиш, по дяволите? — Думите на Таня бяха удавени в сълзи. — Карън… не…

— Гледай… — заплашително каза демонският глас и леко завъртя лицето на Карън от ляво надясно, за да покаже по-добре степента на нараняванията й. — Гледай…

Таня се беше втренчила право в камерата на телефона си.

— Гледай… — каза още веднъж сатанинският глас.

— Гледам… — изхленчи Таня, сякаш чувстваше физически болката на приятелката си. — О, боже мой, Карън… — С лявата си ръка тя отчаяно започна да бърше сълзите от очите и лицето си.

— Тя е най-добрата ти приятелка, Таня — обади се пак демонският глас. — От много години. Ти трябва да знаеш наизуст номера й. Всъщност що за приятелка си?

— Знам… знам… — Таня не можеше да направи нищо друго, освен да ридае. — Много съжалявам.

— Не е необходимо да съжаляваш. Трябва само да отговориш на въпроса ми. Имаш пет секунди.

— Не… м-моля те… не го прави.

— Пет… четири… три…

Таня хлипаше, докато пръстите й трескаво докосваха тъчскрийна на смартфона й.

— Ще го направя. Само ми дай минутка. Ще го намеря. — Сълзи замъглиха зрението й. Ръцете й трепереха от страх.

— Две…

— Моля те… Недей.

— Една…

В паниката си Таня изпусна телефона, който падна на леглото с екрана надолу.

— О, не, не, не.

— Времето изтече.

Тряс.

Докато взимаше телефона си, Таня чу същия трясък като преди, само че по-силен. Тя обърна екранчето към себе си и видя, че ръката с ръкавица отново вдига главата на Карън.

И се вцепени.

Лицето на Карън беше неузнаваемо. В плътта й се бяха забили още няколко стъкла, големи и малки, и бяха разкъсали лицето й в маска на ужас. Онова, което доведе Таня до ръба на припадък обаче, беше новото парче стъкло, което беше пробило лявото око на Карън и бе изтърбушило очната й ябълка. От окото се процеждаше полутечно гъсто вещество, но стъклото не беше проникнало достатъчно дълбоко, за да засегне мозъка й. Таня видя, че Карън все още е в съзнание.

— Номерът й — отново настоя демонът, но нервите на Таня бяха обтегнати до скъсване. Пръстите й трепереха неудържимо. Зрението й бе замъглено от несекващ поток от сълзи. Дишането й беше затруднено и неравномерно. Тя се опита да каже нещо, но гласът й заседна някъде между гърлото и устните й.

Обратното броене започна отново. Таня дори не го чу. Долови само „Времето изтече“ и после…

Тряс.

Тряс.

Тряс.

Три удара в бърза последователност, всеки по-силен от предишния. Последният трясък беше последван от слабо изохкване от Карън.

Ръката с ръкавица пак надигна главата й и всичко утихна за известно време. Устните й бяха разрязани толкова жестоко, че висяха неестествено на една страна. Носът й бе разцепен в основата и по-голямата част от хрущяла беше разкъсана. Върхът му се държеше само на едно тънко парче кожа. Сега и дясното й око беше прободено и от него течаха обилни струи кръв. Трите удара бяха забили стъкло, което беше проникнало по-дълбоко в лявата очна ябълка на Карън.

Въпреки че й прилоша, Таня не можеше да откъсне поглед от екрана. Очите й бяха приковани в гротескните образи.

Карън потрепна конвулсивно два пъти. След втория път главата й се отпусна неподвижно. Ръката с ръкавицата я държа изправена още двайсетина секунди и след това най-сетне пусна косата й.

Безжизненото й тяло се прегърби напред за последен път.

— Предполагам, че в края на краищата, играта беше вълнуваща — каза демонът. — И виж само какво направи, Таня. Уби приятелката си. Поздравления.

— Нееееееее! — викът на Таня прозвуча като неразбираем писък.

— Сега можеш да продължиш жалкия си живот.

Чудовището излезе иззад стола и посегна към смартфона на Карън, за да сложи край на обаждането, но докато го взимаше, камерата за момент се насочи нагоре.

Тялото на Таня се скова.

Тя зърна лицето на демона за секунда и онова, което видя, накара съдържанието на стомаха й да изригне от устата й.