Крис Картър
Смъртоносно обаждане (16)

16.

— Е, колко време мислиш, че няма да те има този път? — попита Касандра, докато господин Джей довършваше последната си препечена филийка.

— Не дълго. Два, най-много три дни.

— Така каза и последния път. — Касандра отпи от тъмнозелената смес, която току-що беше приготвила в блендера. — Но отсъства цяла седмица.

— Да, и съжалявам за това — отстъпи господин Джей. — Понякога нещата се забавят, хората се бавят и работата продължава малко по-дълго, отколкото се очаква. — Той използва платнена кърпа и избърса ъгълчетата на устата си. — Мисля обаче, че този път няма да има усложнения. Ще ти се обадя и ще ти кажа, ако се промени нещо. Ако не, ще се върна най-късно в неделя. — Господин Джей погледна съпругата си и се намръщи. — Кас, какво пиеш, по дяволите? Изглежда… отвратително.

— Повярвай ми — отговори тя и изпи остатъка от сока си, — не ти трябва да знаеш. Но на вкус е много по-приятно, отколкото изглежда.

— Предполагам, защото изглежда така, сякаш пиеш детска диария.

— Понякога си много гаден, знаеш ли?

Господин Джей се засмя.

— Аз ли? Не аз пия тази гадост. Между другото, много си красива.

Касандра беше очарователно облечена с тясна тъмна пола и тъмнолилава блуза и носеше лъскави черни обувки. Косата й беше разпусната и падаше на раменете, но краищата бяха прибрани над ушите с две елегантни шноли с формата на пеперуди. Гримът, който си беше сложила сама, изглеждаше като дело на професионалист.

Господин Джей погледна часовника си — 8:17.

— Е, добре. Трябва да тръгвам. — Той стана, изпи остатъка от кафето си, взе чинията и приборите си и занесе всичко в умивалника.

— Остави ги там — каза Касандра, преди съпругът й да има възможност да пусне крана. — Ще ги измия после.

— Сигурна ли си? Мога да ги измия набързо. Не е проблем.

— Не, не е необходимо. Аз ще ги измия после. Ти тръгвай. — Тя се приближи до него и леко го целуна по устните. — Къде ще ходиш?

— Във Фриско — излъга той.

— А, да, вярно — излъга и Касандра. Не си спомняше да й е казвал. Тя остави празната си чаша в умивалника при останалите съдове. — Е, карай внимателно и ми се обади, когато пристигнеш.

— Да, разбира се.

Господин Джей целуна още веднъж съпругата си и взе сакото на костюма си, което беше преметнато на облегалката на стола. Бутафорното му куфарче, в което беше събрал багажа си снощи пред очите на Касандра и което съдържаше малко дрехи и чантичка с тоалетни принадлежности, го чакаше до вратата. Истинското си куфарче, съдържащо онова, което му беше необходимо, щеше да вземе по пътя за хотела от складово помещение, което бе наел преди години под друго име.