Крис Картър
Смъртоносно обаждане (26)

26.

През следващия един час Хънтър и Гарсия преглеждаха снимки от местопрестъплението и различни документи и се опитваха да получат по-задълбочен профил на Карън Уорд. Карлос ровеше в интернет от трийсет и пет минути, когато изведнъж спря и се намръщи пред екрана на компютъра си.

— Чакай малко — измърмори той, наведе се напред и сложи лакти на бюрото.

Робърт погледна партньора си над своя монитор.

Гарсия беше съсредоточен в уебстраницата, която четеше.

— Нещо не е ли наред? — попита Хънтър.

Карлос вдигна показалец.

— Още не съм сигурен. Дай ми минута.

Робърт се върна на файла, който четеше, но мислите му все още се въртяха около четирите обаждания до 911, които бяха изслушали. Колкото повече се опитваше, толкова по-малко логика намираше във всичко. Теорията за преследвача го тревожеше все повече.

Общо взето, преследвачите бяха несигурни хора, силно импулсивни и роби на чувствата си, които рядко можеха да контролират. Разбира се, част от тях бяха много добре организирани в някои аспекти на манията си. Те наблюдаваха обекта на страстта си принудително, защото изпитваха потребност да знаят всичко за него. Следяха го. Снимаха го. Подклаждаха огъня на обсебеността си по всеки възможен начин, защото тъжната истина беше, че повечето водеха скучен, безинтересен живот и колкото и да е странно, вманиачеността му придаваше „смисъл“, нещо, за което да живеят, някакво усещане за цел, и именно там беше уловката.

Ако обектът на страстта им умреше внезапно, тогава щеше да изчезне и „смисълът“ и да се замени с празнота, толкова дълбока, че можеше да ги разкъса отвътре. Затова защо да го убиват?

Историята показваше, че в повечето случаи, когато това действително стане, убийството не е планирано. Преследвачите не си бяха поставили за цел да убият онези, които дебнат. Впоследствие се завръщаше онзи изменчив индивид, който се бори да овладее емоциите си. Накратко, безразсъден, импулсивен акт, в резултат на който дебнатият умира. Засега обаче този убиец не беше показал нищо такова. Напротив, той беше добре подготвен, методичен, много умен и изобретателен и щом бе започнал да засича времето за реагиране на полицията три месеца преди убийството, несъмнено го беше планирал отрано. Импулсивността и безразсъдството не се вместваха в неговия случай.

— Мамка му! — възкликна Гарсия и откъсна Хънтър от мислите му.

Двамата се спогледаха.

— Може би има друга причина Таня да не може да си спомни дали е водила подобен разговор с някой друг.

— Каква причина? — попита Робърт.

Карлос посочи екрана на компютъра си.

— Трябва да видиш нещо.