Крис Картър
Смъртоносно обаждане (25)

25.

Четвъртото и последно обаждане беше получено точно пет седмици след третото и една седмица преди убийството на Карън Уорд. Беше регистрирано в 23:19.

ДИСПЕЧЕР (женски глас): 911, къде е мястото на вашия спешен случай?

ЖЕНСКИ ГЛАС: Лома авеню 231, Лонг Бийч.

Гарсия погледна Хънтър с широко отворени очи.

— Женски глас. Какво става тук, мамка му?

Робърт също беше изненадан, но реши да запази коментарите си, докато изслуша целия запис.

ЖЕНСКИ ГЛАС: Може ли да изпратите някого в дома ми, моля?

Гласът звучеше уплашено и беше изпълнен със силни чувства.

ДИСПЕЧЕР: Какъв е проблемът, госпожо?

ЖЕНСКИ ГЛАС: Бившият ми съпруг току-що влезе с взлом в къщата ми. Крещи и бръщолеви несвързано като ненормален. Не е на себе си и е склонен към насилие.

ДИСПЕЧЕР: Добре, и къде е сега?

ЖЕНСКИ ГЛАС: Пред вратата ми. Моля ви, изпратете някого.

ДИСПЕЧЕР: Пред вратата ви? Къде сте, госпожо?

ЖЕНСКИ ГЛАС: Заключила съм се в спалнята.

Бам. Бам. Бам.

Хънтър и Гарсия чуха нещо, което прозвуча като три силни удара по врата.

ДИСПЕЧЕР: Добре. Пил ли е? Знаете ли?

ЖЕНСКИ ГЛАС: Вероятно. Непрекъснато пие.

ДИСПЕЧЕР: Удари ли ви?

ЖЕНСКИ ГЛАС: Не. Още не е имал възможност. Веднага щом нахлу през външната врата, аз побягнах и се заключих тук. Но ако влезе…

ДИСПЕЧЕР: Добре, госпожо, как се казвате?

ЖЕНСКИ ГЛАС: Роуз Ландри.

ДИСПЕЧЕР: И адресът ви е Лома авеню 231, Лонг Бийч?

ЖЕНСКИ ГЛАС: Да, точно така.

Забързано тракане по клавиатура.

ДИСПЕЧЕР: В момента към вас тръгва патрулна кола. Ще дойдат скоро. Можете ли да останете на телефона с мен, Роуз?

ЖЕНСКИ ГЛАС (отчаяно): Не. Не мога. Трябва да затварям.

Обаждането приключи.

Гарсия се облегна назад на стола си и прокара ръка по устата и брадичката си, сякаш приглаждаше въображаема брада.

— Този път даденият адрес е бил на къща на ъгъла до жилищния блок на Карън — каза той. — На трийсетина секунди оттам. Принадлежи на пенсиониран учител и съпругата му — Джон и Джудит Марбъл.

— За колко време са отишли полицаите? — попита Хънтър.

Карлос погледна имейла.

— За осем минути. Най-бързото реагиране от всички.

Робърт записа времето.

— А сега ще се повторя — рече Гарсия. — Какво става тук, мамка му? Гласът беше женски. Той работи ли с някого, или е случайно?

— Не, не е случайно, Карлос — отговори Хънтър и прегледа записките си. — И четирите фалшиви сигнала са подадени в един и същ трийсетминутен интервал — между 22:55 и 23:25. Спомняш ли си какъв беше часът на обаждането на Таня Кейтлин до 911?

— Не точно, но предполагам, че пак е някъде в границите на този половин час.

— В 23:19 — потвърди Хънтър. — Освен това всички фалшиви обаждания са направени в сряда вечерта. Карън Уорд беше убита преди две нощи, в сряда.

Гарсия отмести поглед към екрана на компютъра. И четирите обаждания бяха отбелязани във формат месец/ден/година. Той още не беше осъзнал, че всичките са в сряда.

— Ако изчислим средното време за реагиране — продължи Робърт, — ще получим девет и три четвърти минути. Закръглим ли го, това е точно средното време за реагиране, което убиецът е казал на Таня по телефона. — Хънтър поклати глава. — Това не е случайно, Карлос. Убиецът се е обадил и четирите пъти.

Гарсия се замисли за последното обаждане.

— Гласов модификатор? — попита той.

— Аудиоанализът ще го потвърди — отвърна Робърт. — Но с подходящо оборудване промяната на мъжки глас в женски е само въпрос на плъзгане на няколко регулатора нагоре и надолу, това е всичко.

— Вероятно е решил, че женският глас ще бъде хубав щрих — отбеляза Гарсия.

— Определено не е толкова подозрително — съгласи се Хънтър. Знаеше, че седемдесет — седемдесет и пет процента от фалшивите обаждания до 911 в САЩ са от мъже, не от жени.

— Не забравяй, Карлос, той вече е бил направил три фалшиви обаждания преди това — всичките с мъжки гласове, всичките насочващи полицията на Лонг Бийч към едно и също място. Това е било последното обаждане преди убийството. Не е искал да рискува.

— Е, убиецът определено е майстор на фалшивите обаждания — отвърна Гарсия. — Защото казвам ти, ако не знаех, щях да си помисля, че всичките са редовни. Понякога гласът е напрегнат, друг път — уплашен или разтревожен и без абсолютно никакво колебание. Отговаря на всеки въпрос на диспечера според човека, за когото се представя. Не бих се изненадал, ако извършителят е учил актьорско майсторство. — Карлос се замисли върху думите си. — От друга страна, половината в този град са учили за актьори.

Хънтър не каза нищо, но някъде дълбоко в съзнанието му започна да го тревожи нещо друго.