Крис Картър
Смъртоносно обаждане (67)

67.

Когато видя какво е постигнал Гарсия с претърсването на уебсайтовете на социалните мрежи, на Хънтър му хрумна идея. Той отиде при компютъра си и отвори търсачката, а после взе телефонната слушалка и набра вътрешен номер.

— Денис Бакстър, отдел „Компютърни престъпления“ — отговори уморен глас след третото позвъняване.

— Денис, обажда се Робърт от отдел „Свръхтежки убийства“.

Бакстър се прокашля, за да прочисти гърлото си. Знаеше, че когато Хънтър му се обади на служебния телефон, се случва нещо сериозно.

— Хей, какво става?

— Слушай. Лосанджелиската полиция има ли някаква фалшива регистрация в социална мрежа? — попита Хънтър. — Нещо, което мога да използвам, без да трябва да създавам сам цял куп регистрации?

Карлос се намръщи и се наведе настрани, за да погледне партньора си покрай компютърния екран.

— Имаш предвид фалшива лична регистрация? — попита Бакстър. — Не служебна. Нещо, с което да изпращаш искания за приятелство и съобщения и да се включваш в разговори?

— Именно — отговори Хънтър. — Има ли полицията такова нещо?

— Да, имаме няколко. Защо? Трябва ли ти?

— Незабавно.

— Добре. Няма проблем. Какво ти трябва? Фейсбук?

— Всичко, което можеш да ми осигуриш — Фейсбук, Инстаграм, Туитър — каквото най-много използват хората напоследък.

— Хубаво. Искаш ли същата имейл регистрация? За легитимност?

— Не е необходимо. Искам само да мога да разглеждам страници, но разбирам, че не мога да го направя, ако нямам регистрация.

— Да, така е. Нямаш профил във Фейсбук или Туитър?

— Нямам профил в никоя социална мрежа.

— Ти си пещерен човек — засмя се Бакстър. — Добре. Трябва ли да изглеждаш по някакъв определен начин? И от какъв пол искаш да бъдеш? Мога да ти направя какъвто профил желаеш — знойна мацка, суперинтелигентен, наивно момиченце, гадно копеле, стар, млад, черен, бял. Когато става дума за профили в киберпространството, аз съм бог.

Хънтър се замисли за една-две секунди.

— Може ли да имам две самоличности? Едната на мъж, а другата на жена. Обикновени хора.

— Разбира се. Дай ми няколко минути и ще ти изпратя имейл.

— Какво става, Робърт? — попита Гарсия, след като Хънтър затвори. — Какво си намислил?

— И аз не съм сигурен. Но убиецът, изглежда, прекарва много време в сайтове на социални мрежи. Може би така е проникнал в живота на жертвите. Ако наистина е така, трябва да направя същото.

Телефонът на бюрото на Хънтър иззвъня два пъти. Робърт вдигна.

— Изпращам ти имейла с новите ти самоличности — съобщи Бакстър.

Хънтър отвори имейла и изумено повдигна вежди — лолитасуперяка@грънтмейл.ком и карлкавала@грънтмейл.ком.

— Хубаво — отбеляза той. — И бързо.

— Почакай да видиш снимките на профилите — рече Бакстър. — Паролите на регистрациите са в имейла.

— Благодаря, Денис.

— Няма проблем. Обади ми се, ако ти трябва нещо друго.

— Добре.

Робърт затвори и използва новите си киберсамоличности, за да влезе в сайтовете на няколко социални мрежи едновременно.

— Е, да се разровим — измърмори той.