Крис Картър
Смъртоносно обаждане (35)

35.

Господин Джей примигна веднъж… два пъти.

Касандра задържа погледа си върху съпруга си още част от секундата и после затвори очи.

Седми март — помисли си той. — Правилно, нали? Трябва да е така. Защо иначе датата изскочи в главата ми? Касандра и аз се оженихме преди двайсет и една години на седми март в катедралата „Дева Мария на ангелите“ в центъра на Лос Анджелис.

Касандра отвори разфокусираните си очи. Сега в тях се четеше само ужас.

— Надявам се, че гледаш право в очите на жена си, Джон — каза демонът. — Защото ти току-що я разочарова.

— Какво? Не, почакай…

— Това не е датата на сватбата ви — прекъсна го гласът. — А правилата са: ако ми кажеш грешен отговор, Касандра ще бъде наказана.

— Не, моля те, почакай…

— Правилата са си правила, Джон. Ти ми каза, че „прилагаш правила“, затова съм сигурен — разбираш, че те трябва да бъдат прилагани.

Все още задържайки се на лицето на Касандра като главна тема, камерата се вдигна няколко градуса нагоре. След няколко секунди зад стола на Касандра застана фигура, облечена изцяло в черно. Господин Джей виждаше само лицето на съпругата си и силния торс на човека, който стоеше точно зад главата й.

— Помниш правилата на нашата малка игра, нали, Джон? — риторично попита демонът. — Трябва да продължиш да гледаш. Затвориш ли очи, тя отново ще бъде наказана. Отместиш ли поглед, тя отново ще бъде наказана. Отдръпнеш ли се от камерата на телефона си и не те виждам на екрана, тя ще бъде наказана.

Погледът на господин Джей остана прикован там, където беше.

— А сега искаш ли да знаеш защо парализирах жена ти? — Демонът не дочака отговор. — За да не развали забавлението, като помръдне.

Изведнъж ръцете с ръкавици на демона се вдигнаха над главата на Касандра. Не бяха празни.