Крис Картър
Смъртоносно обаждане (30)

30.

Лицето на господин Джей беше безизразно, очите му бяха студени като камък и въпреки всичко, което се случваше, следващите му думи бяха произнесени смразяващо спокойно, непоколебимо и решително.

— А сега, слушай, който и да си ти. Знам защо правиш това. Знам, че си ядосан. Знам, че си обиден, но твоят проблем съм аз и никой друг. Съпругата ми не е част от това. Ето защо, разправяй се с мен. — Господин Джей доближи лице до телефона си. — Ти и аз. Никой друг. Кажи само час и място и ще бъда там, за да се изправя пред теб очи в очи. Имаш думата ми. След това ще направим каквото искаш. По твоите условия. Без въпроси. В момента обаче остави жена ми на мира и напусни дома ни.

— Знаеш защо го правя? — попита демонският глас. Въпреки електронното изкривяване иронията в тона му беше непогрешима.

— Не се прави на тъп — с леден тон отвърна господин Джей. — И двамата знаем защо искаш да ми отмъстиш. Как си успял да ме откриеш, е съвсем друг въпрос, но очевидно съм проявил небрежност в някоя от поръчките и съм оставил някаква следа, която те е довела до мен. Поздравления. Кой знае колко време ти е отнело да ме откриеш, но това вече няма значение. Хвана ме. Ето ме. Това искаше, нали? Затова вземи мен и пусни съпругата ми.

Господин Джей видя, че Касандра леко присви очи. Объркването, породено от думите му, се сблъска със страха й.

— Става много интересно — развеселено каза гласът. — И съдейки по изражението на жена ти, и тя е заинтригувана като мен. Затова защо не ни кажеш, Джон? Защо мислиш, че ти отмъщавам?

— Щом си ме погнал, тогава много добре знаеш на какво съм способен. Сигурен ли си, че искаш да се правиш на тъп?

Лицето на господин Джей остана напълно безизразно, но погледът му стана много по-заплашителен.

— Казвам ти още веднъж. Остави на мира съпругата ми. Махни се от дома ни и двамата с теб ще решим проблема по какъвто начин искаш.

— Много съжалявам, че ще те разочаровам, Джон — каза демонският глас, — но въпреки онова, което си мислиш и което, трябва да призная, разпали любопитството ми, ти и аз няма какво да решаваме. Каквото и да си направил обаче, сигурно е било нещо много лошо, щом смяташ, че някой ще хване жена ти, за да ти отмъсти. Но каквото и да е, не ме интересува. Все едно, тази игра на думи се изтърква… а времето лети, особено за съпругата ти. Ето защо нека аз ти кажа какво ще направим, Джон. Както споменах, хванал съм се на бас с жена ти. Два въпроса. Ще ти задам два въпроса. За да спечелиш тази игра, трябва само да отговориш правилно и на двата. Ако го направиш, тя ще бъде освободена и повече няма да ме видите и чуете. Но ако не отговориш правилно… — Гласът заплашително не довърши изречението. — Слушай внимателно, Джон, защото няма да повторя правилата…

— Не ме слушаш — прекъсна го господин Джей. Тонът му остана спокоен, но властен и настойчив. — Не играем игра. Не и с живота на съпругата ми. Ти и аз ще се срещнем очи в очи и тогава може да играем каквато психоигра ти харес…

— Млъкни, Джон, мамка му — сряза го демонският глас. — Ти отказваш да слушаш. Давам ти възможност да спасиш живота на жена си и единственият начин, по който можеш да го направиш, е, ако ми дадеш два правилни отговора. Ако предпочетеш да не отговаряш, ти губиш и тя умира тук и сега, пред очите ти.

Касандра отново избухна в сълзи. Наведе глава и започна да трепери истерично.

Възможно ли е това да е случайност? — запита се господин Джей. — Възможно ли е този идиот да няма представа с кого си има работа? Може би. Господин Джей знаеше, че е най-добрият в работата си. Не допускаше грешки. Беше изключително внимателен. Затова как го беше открил този тип?

— Касандра, миличка, чуй ме — опита се да я успокои господин Джей. — Той няма да те докосне. Няма да те нарани. Обещавам ти, моя любов. — Той млъкна за секунда и когато отново заговори, се обърна към сатанинския глас. — Ако е вярно, че нямаш представа с какво се занимавам и кой съм, нека ти дам шанс да преосмислиш действията си. Аз работя за най-могъщия синдикат в Лос Анджелис и цяла Калифорния. Синдикат, който не спазва никакви закони. Има си свои закони. Разбираш ли какво ти казвам? — Господин Джей не дочака отговор. — Ролята ми в този синдикат е много специфична. Може да се каже, че аз съм „последната правоприлагаща сила“ на техните правила — последната инстанция в тяхната верига за решаване на проблеми. Всъщност аз съм „краят на веригата“. Ако дойда при теб, аз ще бъда последният човек, когото ще видиш. Схващаш ли картинката?

Отново последва умишлено мълчание.

— Искаш да ми кажеш, Джон — отвърна демонът със странна извивка на преправения си глас, сякаш се бореше да удържи смеха си, — че ти си… наемен убиец. Поръчков убиец. И че работиш за някакъв… престъпен синдикат. И че трябва да се страхувам от теб.

— Казвам ти, че ако от главата на съпругата ми падне дори един косъм — отговори господин Джей с непроменен глас, — на тази земя няма да има камък, под който да се скриеш и да не те намеря. И жив ще те одера. Обещавам. Ще изтръгна сърцето ти от гърдите и ще го дам на плъховете да го изядат. Ще те накарам да страдаш по невъобразими начини. Разбираш ли?

Гласът не отговори.

— Затова сега аз ти давам възможност да спасиш твоя живот. Ако освободиш съпругата ми веднага и си тръгнеш, няма да те търся. Ще те оставя да живееш. Имаш думата ми. Тръгни си и ти обещавам, че ще забравя всичко. Слушаш ли ме?

Изминаха още няколко секунди мълчание.

— Да — отвърна гласът. — А ти слушаш ли ме, Джон? Защото ако слушаш, не откъсвай поглед от екрана.