Крис Картър
Смъртоносно обаждане (43)

43.

На входа на къщата на семейство Дженкинсън криминалистите вече бяха разпънали палатка в синьо и бяло, която напълно закриваше цялата веранда. Един криминалист проверяваше бетонната алея и търсеше следи от гуми, различни от тези, оставени от сребристия кадилак в гаража. Другите двама внимателно оглеждаха моравата, цветните лехи и прозореца вдясно от верандата.

— Ако говорим за един и същ извършител — каза Гарсия, когато двамата с Хънтър оставиха сержант Рийд и тръгнаха към къщата, — нещо не се връзва, нали?

Карлос беше забелязал обезпокоеното изражение на лицето на Робърт още когато го видя да идва по улицата. Помисли си, че е поради същите причини, заради които и самият той не можа да повярва, когато преди по-малко от час получи обаждането: Преследвачът на Карън Уорд е убил отново?

— Не — поклати глава Хънтър. — Какво знаем за жертвата?

— В момента съвсем малко. Само основните неща. — Гарсия извади тефтерчето си. — Името й е Касандра Дженкинсън, четиридесет и две годишна, от Санта Ана в Ориндж Каунти. Работила е като организатор на събития в социален клуб недалеч оттук, в Портър Ранч. — Той инстинктивно посочи на запад. — Освен това веднъж седмично е работила като доброволка, за да помага на сдружение за жени със сърдечни заболявания на име „Женско сърце“.

Робърт учудено повдигна вежди. Беше сигурен, че е пазарувал в един от благотворителните им магазини.

— Била е омъжена за Джон Дженкинсън — продължи Карлос. — Четиридесет и осем годишен, от Лос Анджелис. Той има фирма за бизнес консултации в центъра на града. Както чухме от сержант Рийд, убиецът се е обадил на него по видеовръзката. Джон и Касандра Дженкинсън имат едно дете, син, Патрик, двайсетгодишен, който учи в колеж в Бостън, Масачузетс. Досието на госпожа Дженкинсън е абсолютно чисто. Няма никакви нарушения. Няма проблеми с Данъчната служба. Няма неизплатени дългове. Нито дори глоба за неправилно паркиране. Примерна гражданка. — Гарсия прелисти страница в тефтерчето си. — И засега това е всичко.

Хънтър кимна и погледна криминалистите.

— Те току-що започнаха — поясни Карлос. — Разпъваха палатката, когато дойдох преди пет минути. — Той прибра тефтерчето в джоба си.

— Знаеш ли кой е водещият криминалист?

— Същият като предишния път. Доктор Сюзан Слейтър — отговори Гарсия и се усмихна многозначително.

— Какво беше това? — попита Робърт.

— Кое?

— Тази самодоволна усмивка. За какво беше?

— Я стига.

Хънтър спря, присви очи и погледна озадачено партньора си.

Карлос направи гримаса.

— Я стига, Робърт, тя е много секси и ти го знаеш.

— Кой, доктор Слейтър ли?

— Не, баба ми с бразилски прашки, която танцува самба на плажа Копакабана. Да, доктор Слейтър. Не се прави на тъп, Робърт, не ти отива. Видях как я гледаше миналия път… и тя теб. Трябва да я поканиш на среща.

— Работехме на местопрестъпление, Карлос.

— Е, и? Любовта разцъфтява на най-необичайни места.

Хънтър се подсмихна.

— Ти си извратен.

Двамата продължиха да вървят. Робърт усети, че върху главата му падна капка, и погледна нагоре. Гарсия направи същото. Още няколко капки улучиха челата им.

Криминалистът на алеята за коли, който търсеше следи от гуми, изглежда, откри нещо, но видя първите капки дъжд върху бетона и движенията му изведнъж станаха по-забързани.

— По дяволите! — изруга той, докато трескаво търсеше в чантата си нещо, с което да покрие ивицата от алеята пред себе си.

Хънтър и Гарсия се втурнаха да му помогнат, но единият криминалист на моравата ги изпревари.

— Откри ли нещо? — попита Робърт, наведе се над тях, смъкна ципа на якето си и го разтвори като крила на прилеп, за да го използва като импровизиран чадър.

Дъждовните капки ставаха по-гъсти и по-чести.

— Мисля, че тук намерих частичен отпечатък от гума — отвърна криминалистът, без да вдига глава. — Ако успея да го предпазя от дъжда.

Карлос също смъкна ципа на якето си и го разгърна.

— Мамка му! — възкликна първият криминалист. — Нямах време дори да го снимам. Ако дъждът го отмие, нямаме нищо.

Двамата криминалисти работеха колкото могат по-бързо. Няколко секунди по-късно, след като използваха специално тиксо, за да залепят парче непромокаем материал за бетона, първият криминалист най-после вдигна глава и погледна детективите.

— Надявам се, че това ще свърши работа — каза той. — Дори ако дъждът отмие част от отпечатъка, сигурен съм, че пак ще имаме нещо. Вие от отдел „Убийства“ ли сте?

Хънтър и Гарсия кимнаха. Дъждът се усили.

— Както казах — продължи криминалистът, — нямах време да го анализирам, но мога да ви кажа, че отпечатъкът е от джип като кадилака. — Той кимна към колата на алеята.

Хънтър и Гарсия вдигнаха циповете на якетата си и забързаха към къщата.

Полицаят, който стоеше на верандата, им даде два плика с предпазни гащеризони за еднократна употреба, а полицаят до вратата им връчи да подпишат декларация за местопрестъпление и отстъпи встрани.

Двамата детективи облякоха гащеризоните, нахлузиха качулките на главите си и най-после влязоха в ново шоу на ужасите.