Крис Картър
Смъртоносно обаждане (47)

47.

Рожденото име на господин Джей беше Джон Луис Гудуин, непланираното единствено дете на Брус и Сали Гудуин. Беше роден в Мадисън, Небраска, зодия Рак, и това беше интригуващо, защото според скорошно проучване, извършено от ФБР, Раците бяха най-опасните и най-хитрите престъпници от всички зодиакални знаци. Странният факт беше, че на второ място се класираха Телците, следвани от Стрелците и Овните. Бащата на господин Джей беше Телец, а майка му — Овен.

Предполага се, че раждането на дете внася радост в семейството, но в случая с господин Джей се случи точно обратното. Майка му, наркоманка от средата на тийнейджърските си години, която отначало искрено си мислеше, че бебето ще й донесе спасение, беше връхлетяна от омаломощаващ случай на следродилна депресия. Реакцията й, която напълно пренебрегна доброто здраве на новороденото, беше да увеличи употребата на наркотици от меки на силни. С една бърза стъпка спасението се превърна в проклятие.

Баща му, който не искаше деца, предпочете бутилката пред иглата и юмруците пред диалога. В резултат на тази взривоопасна смес Джон Луис Гудуин израсна като пренебрегнато дете — пословичното „невидимо момче“ — на сложни взаимоотношения на любов и омраза.

Всичката тази липса на обич и привързаност не мина незабелязано от малкия Джон и от много ранна възраст той осъзна, че не се вмества в плановете на родителите си. Биеха го все по-често, докато растеше, но за изненада на майка си и раздразнение на баща си, вместо да плаче и да бяга да се крие, той винаги стоеше и понасяше боя безстрашно и мълчаливо.

Всичко това свърши в една дъждовна лятна нощ, няколко дни преди петнайсетия рожден ден на Джон. В онази нощ, след поредния побой от пияния си баща, Джон се върна в стаята си, събра дрехите си в малка раница, седна на леглото, опря лакти на коленете си и се втренчи в мръсната стена пред себе си. Няколко часа той се ослушва и чака, докато в къщата настана пълна тишина и беше сигурен, че пияните му родители са заспали. Без капчица съжаление той отвори вратата на стаята си и отиде на пръсти в кухнята. Знаеше къде държи майка му парите за наркотици. Взе ги всичките и завинаги напусна „живия ад“, който така и не можа да нарече свой дом.

За да проработи планът му, Джон трябваше незабавно да се махне от загубения град, в който живееше. На градската автогара единственият автобус, който отиваше някъде в онази дъждовна нощ, се отправяше към града, където би трябвало да живеят ангели, но вместо ангели той откри там само демони.

Отначало Джон обикаляше по улиците като в мъгла, спеше където му попадне, и ядеше от кофите за боклук и контейнерите в задни улички, но странното беше, че в контейнерите обикновено намираше по-хубава храна, отколкото беше ял, когато живееше с родителите си.

Животът по улиците на Лос Анджелис не беше лесен и въпреки че беше видял с очите си въздействието на наркотиците и алкохола върху човека, на петнайсет и бездомен, Джон беше безпомощен да избегне притегателната сила на тези два порока. Скоро той откри и бандите, момичетата, купоните и живот, който беше вълнуващ, страшен и опасен в много отношения. Тогава Джон се срещна очи в очи с първия си вътрешен демон — склонността към пристрастяване.

Демонът го накара да се вкопчи като паразит в онзи живот и той се гмурна в него като котва в дълбоко море. Три години Джон нямаше нищо друго освен този живот и го живееше и вдишваше с всеки атом на тялото си, но безумието на всичко това го съсипваше психически, разяждаше мозъка му и унищожаваше чувствата му. Трябваше да се измъкне, преди да стане късно. На осемнайсет години Джон Луис Гудуин се включи в редиците на американската армия.

По време на първото си назначение той придоби прякора господин Джей. Три назначения по-късно и след два медала и няколко похвали Джон реши, че животът на военен му е омръзнал, и се върна в Лос Анджелис. Тогава беше на двайсет и пет и установи, че без бойните дрехи родината му, за която се беше сражавал и убивал и за която би дал живота си, е решила да се отнася с него като с прокажен, и за втори път в живота си стана „невидим“. За втори път в живота си той преживя пренебрежение в мащаб, който не мислеше, че е възможен. Никой не искаше да го вземе на работа, хората го гледаха така, сякаш е отрепка, и правителството направи много малко, за да му помогне. Изведнъж Джон се озова в същото положение, в което беше, когато пристигна в Града на ангелите, където нямаше ангели, но този път той познаваше улиците и знаеше с кого да се свърже.

За негова изненада някои от старите му приятели се бяха издигнали до върха на „уличните“ организации, които бяха станали по-силни и могъщи от всякога. Някои се бяха обединили и създали картел. Бяха се разграничили от старата „улична търговия“ и бяха придобили няколко особени бизнеса, които включваха не само казина в Калифорния, Невада, Луизиана и Ню Джърси. Именно те потърсиха Джон.

— Трябва ни човек като теб — казаха му. — Някой с познанията и уменията, които ти придоби, докато те нямаше.

Джон се смяташе за предаден от правителството на страната си и това изигра главната роля в решението му да се присъедини към картела.

— Никой не може да ти предложи това, което ще ти предложим ние, ако вземеш правилното решение. Знаеш го, нали?

— Ще приема предложението ви при няколко условия — отвърна господин Джей. — Първо, винаги ще работя сам, не като част от екип.

— Продължавай.

— Искам да водя, доколкото е възможно, нормален живот, затова ще ми трябва фасада… легитимен бизнес, който ще издържи на всякакви проверки.

— Лесно може да се уреди.

— Освен това ще ми трябва нова самоличност. Името, което имам, не ми върши работа.

— Разбира се.

Две години по-късно господин Джей се запозна с Касандра.