Джонатан Баркър
Четвъртата маймуна (91)

91
Портър

Ден втори, 17:58 ч.

— Сам? Чуваш ли ме? Мисля, че се свестява…

Беше Клеър.

Клерче-меченце.

Пет мечета чули силен рев. Избягало едното и останали четири от пет.

Къде беше Бишъп?

— Моля, дръпнете се, госпожо.

Ярка светлина.

Най-ярката от всички възможни светлини.

— Детектив?

Светлината угасна с едно изщракване и Портър примигна. Главата му думкаше.

— Къде?

Клеър изблъска парамедика.

— На партера, пред входа на сградата. Смъкнахме те с коша на хеликоптера. Да носим дебелия ти задник по всичките онези стълби не беше възможност за избор.

— Бишъп уби Талбът.

Клеър отмести кичур коса от очите му.

— Знаем. Хей, виж…

Портър проследи пръста й.

Наш мина през въртящата се стъклена врата и я задържа отворена, докато двама парамедици изкараха количка с носилка с младо момиче. Над нея беше окачено пликче на интравенозна система за лечение. Главата и китката й бяха увити с бели бинтове.

— Тя…

— Ще се оправи — каза Клеър. — Бишъп я беше оковал с белезници за количка с носилка на дъното на асансьорната шахта. Жестоко обезводнена е и белезниците са се врязали в китката й, но мисля, че няма да загуби ръката си. Освен ухото Бишъп не я е докоснал. Само я е оставил там долу. През цялото време в сградата са влизали и излизали строителни екипи, но никой не е имал представа, че тя е там долу. Работили са на горните етажи.

Портър облиза устни. Гърлото му беше пресъхнало.

— Бишъп скочи в другата асансьорна шахта. Мъртъв ли е?

Клеър си пое дълбоко дъх и после го изпусна.

— Не е скочил, а се е спуснал с въже. Приготвил е въже и сбруя и ги е сложил на сервизната платформа под ръба на отвора на шахтата и се е спуснал до дъното. Когато отидохме там, намерихме дупка в стената, водеща до друг тунел под сградата на „Мълифакс“. Избягал е, Сам. Изпратихме патрулни полицаи да проверят всички входове и изходи на тунелите, които фигурират в официалния градски регистър, но мисля, че няма да го намерим. Докато половината полицаи в града бяха в сградата и се опитваха да стигнат до твоя етаж от горе и от долу, Бишъп се е спуснал покрай нас и е изчезнал някъде под града.

— Госпожо? — прекъсна я единият парамедик. — Трябва да го закараме в болницата. Загубил е много кръв.

Клеър го стрелна с кръвнишки поглед и после се усмихна на Портър:

— Ти се справи добре, Сам. Откри Емъри и идентифицира У4М. Той все ще направи грешка и ще го намерим. До довечера светът ще познава лицето му. Няма къде да се скрие.

Портър стисна ръката й и видя, че качиха Емъри в линейка вдясно от него, и след това затвори очи. Искаше да спи.