Джонатан Баркър
Четвъртата маймуна (87)

87
Клеър

Ден втори, 17:33 ч.

Наш тръгна пръв и прекоси коридора с едно-единствено плавно движение. Клеър го последва. Слънцето все още не беше залязло, но във въздуха вече се прокрадваше есенен хлад. Кожата на врата и раменете й настръхна и тя си каза, че е от студа, но забързаните удари на сърцето й говореха друго.

Първото стъпало изскърца под тежестта на Наш и Клеър чу, че той тихо изруга. Тя стисна рамото му със свободната си ръка. Чу, че дъските изскърцаха и под нейната тежест, и си помисли да събуе обувките си, но после реши, че това вероятно няма да помогне много в тази къща. Старите постройки обикновено имаха дъсчени подове, които скърцаха под краката.

Двамата се качваха бавно в опит да намалят до минимум шума от придвижването си и се промъкваха пипнешком нагоре по стъпалата. Пръстите на Клеър докоснаха нещо влажно на перилата и тя спря и ги помириса. Нямаше съмнение, че е кръв. Беше долавяла бакърения й мирис повече пъти, отколкото си спомняше, но това не улесняваше нещата.

Наш също спря, обърна се и я погледна. Лицето й беше забулено в сенки.

Клеър му показа пръста си и на един дъх прошепна:

— Кръв.

Той погледна ръката си, избърса кръвта в панталона си и продължи нагоре.

Дланите на Клеър започнаха да се потят и пистолетът натежа в ръката й.

На площадката те откриха коридор, който се разклоняваше наляво и надясно, а пред тях имаше баня. Наш влезе вътре приведен и насочил пистолета си и потвърди, че там няма никого.

Клеър притисна гръб към стената и насочи оръжието си към коридора, докато той излезе и се върна на площадката.

Малка редица светлодиоди, вградени в перваза, осветяваше коридора и двамата видяха три затворени врати вляво и двойни врати в дъното на коридора вдясно. На стените бяха окачени семейни снимки с различна форма и големина. Клеър предположи, че двойните врати водят в спалнята, а другите са стаи за гости и стаята на Карнеги.

— Накъде? — попита шепнешком тя.

— Спалнята — отговори Наш и тръгна.