Джонатан Баркър
Четвъртата маймуна (35)

35
Дневник

Госпожа Картър сигурно беше разбрала правилата, защото този път не изпищя, когато извадих кърпата от устата й. Не изруга. Ако в съзнанието й се носеха мисли на омраза, тя ги запази за себе си. Погледна ме с уморени очи и каза:

— Жадна съм.

Доближих портокаловия сок до напуканите й устни, наклоних чашата така, че вече топлата течност да напълни устата и после й дадох възможност да преглътне.

— Още, моля.

Дадох й още. Госпожа Картър изпи всичкия сок и аз оставих чашата до походното легло.

— Банан или „Чириос“?

Тя въздъхна дълбоко.

— Трябва да ме пуснеш.

— Знам, че сухите „Чириос“ не изглеждат много апетитни, но гарантирам, че са вкусни. Малките овални овесени ядки са чудесно лакомство, може би едно от любимите ми. — Изкушавах се да изям малко, но тя се нуждаеше от храна. Щях да се възнаградя с една купа, когато се върна горе.

Госпожа Картър се наведе към мен. Почувствах топлия й дъх върху лицето си.

— Майка ти и баща ти ще ме убият. Разбираш го, нали? Това ли искаш? Не съм ти направила нищо лошо.

Винаги съм била добра с теб. Дори ти позволих да ме видиш… Сещаш се, там при езерото. Това беше специален момент между теб и мен. Нещо само за теб. Ако ме пуснеш, обещавам, че ще има още много такива моменти. Ще ти дам всичко, което поискаш. Ще направя неща, които не знае никое момиче на твоите години. Трябва само да ме пуснеш.

— Банан или „Чириос“? — повторих.

— Моля те.

— Добре, тогава банан. — Обелих банана и го поднесох към устата й. Клепачите й потрепнаха, а после тя се наведе и отхапа от банана. — Казах ви, че е хубав.

— Ти си добър — рече госпожа Картър. — Ти си добро момче и знам, че няма да позволиш да ми се случи нещо лошо, нали?

Бутнах банана към устата й.

— Трябва да ядете.

Тя отхапа още едно парче, този път по-бавно от предишния. Червените й устни се плъзнаха по банана и се задържаха за момент, преди да се отдръпнат.