Джонатан Баркър
Четвъртата маймуна (55)

55
Клеър

Ден втори, 10:59 ч.

— Трябва да се обадим на Портър — каза Наш.

Бяха пристигнали пред жилищната сграда на Китнър — невзрачна ниска триетажна тухлена постройка с петнайсет апартамента. Еспиноза и екипът му вече бяха на позиция и се готвеха да влязат. Клеър и Наш облякоха бронежилетки и последваха екипа. Влязоха през главния вход и се качиха по стълбите. Апартаментът на Китнър беше на втория етаж, последната врата вдясно.

Клеър провери пълнителя на своя глок и застана до Наш, опряла гръб на стената в коридора.

— Мисля, че не трябва да го безпокоим в момента.

— Той ще иска да знае какво става — рече Наш.

— Трябва да му дадем малко пространство.

— Пригответе се да нахлуем на пет — изрева гласът на Еспиноза в слушалката в ухото на Клеър.

— Готови сме — отвърна тя.

Наш надникна в коридора и видя, че Броган и Томас удариха вратата с тарана. Разхвърчаха се трески и вратата се отвори и се блъсна в другата страна на стената.

— Влизайте! Бързо! — извика Еспиноза и се втурна вътре.

— Хайде — каза Клеър и хукна по коридора, насочила към пода оръжието си. Стигна до вратата и в слушалката в ухото й се разнесоха гласове:

— Броган, чисто.

— Томас, чисто.

— Тибидо, в спалнята няма никого.

— Еспиноза, чисто навсякъде. Донякъде.

Наш влезе в апартамента. Клеър го последва.

— Мамка му.

Не се виждаше дали в дневната има мебели. Навсякъде бяха натрупани вестници, десетки купчини. Някои бяха пожълтели и избелели от годините, а други бяха гладки и нови. Вестниците бяха допълнени с купчини книги с твърди и меки корици.

— Подредени са според жанра. Тази купчина са уестърни, после има романтика, а след това — научна фантастика. Тези, изглежда, са романи на ужасите. Как е възможно някой да живее така?

— Прилича на онова шоу, „Вехтошари“ — каза Клеър.

— Хората започват да събират дребни неща от тук и от там и с течение на времето това се превръща в мания. Сигурно твоята колекция от порнографски списания изглежда така. — Тя наклони глава настрана. — Чуваш ли котка?

— Надушвам котка — отговори Броган.

— Идва от там — каза Тибидо. — Кофата с боклук не е изхвърляна от няколко дни.

— Как е намерила кофата за боклук? — зачуди се Наш.

Еспиноза излезе от банята.

— Бъркотията е само в дневната. Останалата част от апартамента е чиста.

Тибидо се появи от спалнята. Държеше голяма руска синя котка, която мяукаше в ръцете му и ближеше черната му кевларена жилетка.

— Горката. Сигурно е много гладна.

Наш отстъпи назад от него.

— Дръж котката далеч от мен. Алергичен съм.

Клеър ровеше в купчина вестници и вдигна брой на „Трибюн“.

— Този е отпреди шест години.

— Съдейки по броя на купчините, може да са от цяло десетилетие — отвърна Еспиноза. — Какво търсим?

— Нещо, което може да ни подскаже къде да намерим Емъри — отговори Наш.

Телефонът на Клеър иззвъня.

— Клоз е — каза тя, отговори на обаждането и включи телефона на високоговорител.

— Странно — рече Клоз, без да я поздрави.

— Кое е странно?

— Изтеглих банковите извлечения на Китнър… Портър, преди да ми се скараш, — имам съдебна заповед.

— Портър не е тук в момента.

— Къде е?

Клеър завъртя очи.

— Зает е. Какво откри?

— Открих паричен превод на стойност двеста и петдесет хиляди долара, пристигнал в банковата му сметка преди пет дни. Това обаче не е най-странното, а че Китнър е получил още един четвърт милион вчера следобед, след като вече е бил мъртъв — каза Клоз.

— Разбра ли откъде са дошли парите?

— Номерирана сметка на Каймановите острови. Опитвам се да открия име, но служителите там не са много отзивчиви. Имам приятел в Бюрото, който може би ще успее да ги сплаши. Ще му се обадя веднага щом приключа разговора с теб.

Наш сръга с лакът Клеър.

— Мислиш ли, че парите са от Талбът?

— За какво?

— Не знам, може би подкуп?

Клеър отново заговори по телефона.

— Клоз, Талбът има ли сметки на Каймановите острови?

— Той има сметки навсякъде. Парите са дошли от банка „Роял“ и успях да намеря получени и изпратени парични преводи за няколко от фирмите на Талбът към този филиал, но номерата на сметките не съвпадат. Това обаче не означава, че трябва да го изключим. — Клоз замълча за момент. От другата страна на линията се чуваше само тракане по клавиатура. — Ха.

— Какво?

— Намерих още един превод. Петдесет хиляди са постъпили в сметката на Китнър точно един месец преди депозирането на първите двеста и петдесет хиляди преди пет дни. Ако е плащане за нещо, започнало е преди един месец.

— Какво можеш да ни кажеш за Китнър? — попита Клеър.

— Петдесет и шест годишен. Допреди месец е работил в куриерската фирма „Ю Пи Ес“ и после си е взел дълъг отпуск. Поисках служебното му досие, но се предполага, че отпускът е свързан с поставянето на диагнозата за раково заболяване.

— Имал ли е мобилен телефон? Можем ли да го проследим?

— Не. Не открих мобилен телефон, регистриран на неговото име и от „Ю Пи Ес“ не са му дали служебен. Ако изобщо е имал мобилен телефон, бил е с предплатена карта. В апартамента му има стационарен телефон. В момента преглеждам обажданията.

— Ами някакви роднини? Приятели, познати?

Пак се чу тракане на клавиатура.

— Имал е по-малка сестра, но е загинала в автомобилна катастрофа преди пет години. Амелия Китнър, по мъж Мейдърс.

Наш се оживи.

— Мейдърс?

— Да, защо?

— Емъри има гадже на име Тайлър Мейдърс. Той учи в гимназия „Уотни Вейл“.

— Чакайте малко. Опитвам се да изтегля досието му — каза Клоз.

Клеър отвори широко очи от изумление.

— Емъри се среща с племенника на У4М?

— Бинго — обади се отново Клоз. — Това е той. Шестнайсетгодишен. Живее с баща си в центъра на града.

— Детективи?

Клеър и Наш се обърнаха и видяха, че Еспиноза стои на вратата на спалнята и държи мобилен телефон.

— На Емъри е.

— Клоз? Ще ти се обадя след малко — каза Клеър и прекъсна разговора. — Дай да го видя.

Еспиноза й даде телефона. Тя го взе с нахлузени на ръцете ръкавици и почука с пръст по екранчето. Не се случи нищо.

— Как разбра, че е нейният?

— Извадих батерията и проверих серийния номер. Оказа се, че тя е вписана като потребител от „Предприемаческа дейност Талбът“. Телефонът е бил изключен снощи преди последния разговор в осемнайсет и четирийсет и три — обясни Еспиноза.

Клеър пусна телефона в прозрачен найлонов плик за веществени доказателства и се обърна към Наш:

— Трябва да привикаме племенника. Той може да знае къде е Емъри.