Метаданни
Данни
- Серия
- У4M (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The fourth monkey, 2017 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Юлия Чернева, 2017 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 35 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Джонатан Баркър
Заглавие: Четвъртата маймуна
Преводач: Юлия Чернева
Година на превод: 2017
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо (не е указано)
Издател: ИК „Плеяда“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2017
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: Симолини’94
Редактор: Лилия Анастасова
ISBN: 978-954-409-221-4
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10452
История
- — Добавяне
82
Портър
Ден втори, 17:27 ч.
Портър взе макетния нож от шофьора на таксито и го пусна в джоба си.
— Как се казваш?
— Маркъс. Маркъс Инграм.
— Имаш ли пистолет, Маркъс?
Клоз извиси глас, който се разнесе от телефона, въпреки че не беше включен на високоговорител.
— Няма да влизаш там, Сам. Изчакай подкрепленията. Преди малко те наръгаха с нож, забрави ли? Дори не трябва да си на крака, точка по въпроса. Клеър ще те застреля, ако опиташ.
— Имаш ли пистолет, Марк? — повтори Портър.
Шофьорът на таксито поклати глава.
— Не обичам оръжията, но имам това. — Той бръкна под шофьорската седалка и извади малка бейзболна бухалка с надпис „Чикаго Къбс“, щампован с разноцветни букви на дръжката. — Купих си я през 2008-а, когато играха с „Доджърс“ за дивизията. Загубиха, но тази палавница ми помогна да се отърва от няколко крадци и хулигани. Това не е една от онези евтини сувенирни бухалки. Направена е от северен бял ясен. Няма да се счупи.
— Портър? Говорих с диспечера. Колите са тръгнали. Стой там и не прави нищо.
Портър взе бухалката и премери тежестта й на дланта си. Не беше тежка.
— Ами фенерче?
Маркъс кимна.
— Да. — Той протегна ръка в колата и извади малко LED фенерче. — Малко е, но ярко. — Шофьорът го даде на Портър.
— Клоз? Ще те държа на линия, докогато мога, но ще сложа телефона в джоба си, за да използвам и двете си ръце. Не вдигай шум. Ако той е там, не искам да ме чуе, че идвам.
Бишъп знаеше, че Портър ще дойде. Портър беше сигурен в това. Човекът, който по-рано се казваше Уотсън, беше оставил спретната малка следа от трохи и не само знаеше, че Портър идва, но и го чакаше.
— Той иска да отида сам, Клоз. Ако момичето е живо и е там, единственият ни шанс да стигнем до нея е аз да отида сам, така както иска Бишъп — каза Портър.
Клоз въздъхна.
— Той ще те убие. Разбираш го, нали?
— Можеше да ме убие досега. Бишъп иска да видя всичко до края.
— За да те убие — отвърна Клоз. — Това е последното му действие и той иска да играеш роля. Това е единствената причина да те държи жив. Щом завесата се спусне и ти изиграеш ролята си, с теб е свършено. Изчакай навън подкрепленията. Ще дойдат след по-малко от десет минути. Влезеш ли сам, все едно извършваш самоубийство.
Не беше необходимо Портър да се замисля дори за момент. Без Хедър в живота му той и без това нямаше за какво да живее.
— Кажи им да търсят Маркъс. Той ще стои отпред и ще чака екипа на специалните части. Ще им покаже къде съм отишъл.
И после, преди Клоз да има време да отговори, Портър пусна мобилния телефон в джоба си и се отправи към „Уест Белмонт“ 314, с фенерчето в едната ръка и малката бейзболна бухалка в другата.